Определение № 1995 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1995 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501825 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция Монк 1“ ЕООД, ЕИК 206576841, чрез пълномощника адв. С. М., против разпореждане №15786/29.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. №7510/2024 г. на Пловдивски районен съд, ХХI граждански състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Г. А. К., ЕГН **********, и К. С. К., ЕГН **********, за сумата от 70 лв. по договор за възлагане на управление и поддръжка от 04.04.2022 г., ведно с лихви и разноски.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Възразява се против извода на заповедния съд, че договорът не е с нотариална заверка на подписите на длъжниците и нямало основания да бъде издадена заповед по чл. 417 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че при подписан договор за възлагане на управление и поддръжка, възложител и страна по него се явява всеки собственик, обитател или ползвател в етажната собственост, а не самата етажна собственост, поради което и страните по договора са установени по силата на ЗУЕС. Акцентира се, че чрез управителя на дружеството може да се поиска издаване на изпълнителен лист. Неправилно е отхвърлено заявлението, като съдът е могъл 1 да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за горепосоченото вземане, а при условията на евентуалност - издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на договор с нотариална заверка на подписите - документ по чл. 417, т.3 от ГПК, подадено от жалбоподателя против длъжниците К.и. В заявлението се сочи, че договор от 04.04.2022 г. за възлагане на управлението и поддръжка на сграда 3, секция 3 с идентификатор ***, с нотариална заверка на подписите, е сключен въз основа на решение №1 и решение №3 от 15.03.2022 г. на ОС на ЕС, между ЕС, представлявана от управителя И.Б., и жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.8 от договора, всеки собственик на жилище, съответно – длъжниците, като собственици на ап.5 на трети етаж, е поел задължение да заплаща на изпълнителя месечна такса в размер на 27 лв., включваща месечна такса управление и поддържане на общите части в размер на 22 лв. и 5 лв. възнаграждение за изпълнителя. За периода от 10.02.2023 г. до 10.04.2024 г. или за 14 месеца, длъжниците дължали възнаграждение на заявителя в размер на 70 лв., като се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата. Претендират се и разноски за производството в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са приложени: договор за възлагане на управление и поддръжка от 04.04.2022 г., с нотариална заверка на подписите на И.Б. и В.Ж.; уведомление по чл.46б от ЗУЕС, протокол от проведено на 15.03.2022 г. общо събрание на етажната собственост; извлечение от книга на собствениците, справка от имотен регистър и оферта от жалбоподателя.

С обжалваното разпореждане РС - Пловдив е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е приел, че съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издават, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Представеният документ, на който заявителят се позовава – договор за възлагане на управление и поддръжка от 04.04.2022 г. с нотариално удостоверени подписи, не удостоверява 2 предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1 т.3 ГПК.

Договорът е сключен от заявителя с Етажна собственост като съвкупност от субекти, представлявани от управителя И.Б.. Удостоверена е заверка на подписа единствено на управителя, но не и на отделните етажни собственици, които са били представлявани. Поради това, няма основание на база този документ да се издаде заповед срещу сочените солидарни длъжници, тъй като не съдържа нот. заверка на техни подписи, нито в него е налице изброяване на съответните етажни собственици, които са били представлявани от управителя, към момента на сключване на договора. В хипотезата на представителство, документът следва да удостоверява ясно и точно всички представлявани лица и по този начин да удостоверява както подлежащото на изпълнение вземане, така и субектите, за които възникват задължения. Идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението, като се е позовал на задължителните разяснения, дадени в т. 4г на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като договорът не удостоверява субектите, носители на задълженията по него, не може да бъде издадена заповед по чл. 417 ГПК. Приложената част от книга на собствениците и електронна справка от Служба по вписванията не променят изводите, защото не представляват документи по чл. 417 ГПК и не могат да допълват този, от който се твърди да произтича вземането, като не отговарят на сочената форма по чл. 417, ал. 1 т.3 ГПК. Представеният документ не удостоверява вземане в полза на заявителя и искането му следва да бъде отхвърлено.

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.417, ал.1, т.3 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и въз основа на договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми. Видно от приложения договор, в същия не е налице нотариална заверка на подписите на длъжниците.

Действително, етажните собственици имат качеството на страна по договор за управление и поддръжка, сключен от управителя на етажната собственост с дружество - изпълнител. Етажната собственост е неперсонифициран субект на правото, поради което при осъществяване на дейността си управителят не действа от името на етажната собственост, а на всички етажни собственици. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост, каквото несъмнено е сключването на договор за поддръжка на общите части на сградата и зелените площи около нея.

В заявлението по чл. 417 от ГПК заявителят е изложил твърдения, че длъжниците притежават в режим на СИО самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, поради което са страна по приложения договор 3 за управление и поддръжка, сключен с „Агенция Монк 1“ ЕООД. Сам по себе си обаче договорът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците Г. А. К. и К. С. К., тъй като от него не се установява качеството им на етажни собственици. Приложената извадка от книга на собствениците и електронна справка от Служба по вписванията не променят тези изводи, тъй като не представляват документи по чл. 417 ГПК. Посоченото от ПдРС разрешение, дадено с т. 4г. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, касае случаите на настъпило преди подаване на заявлението частно правоприемство на страната на длъжника, но същото е неотносимо.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че, с оглед процесуална икономия, заповедният съд следвало да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при преценка, че не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Заявителят е този, който, в съответствие с диспозитивното начало на гражданския процес, определя начина, по който да защити правата си. Същото важи и за заповедното производство. И теорията, и съдебната практика са категорични, че е недопустимо при сезиране със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът да издаде заповед по чл. 410 ГПК, респективно – да се произнесе по същия начин след отхвърляне на заявление по чл.417 ГПК.

Въз основа на изложеното настоящия състав се солидаризира с изложеното от първостепенния съд, че приложеният към заявлението договор с нотариална заверка на подписите не удостоверява съществуване на претендираното вземане на заявителя против длъжниците. Ето защо правилно е оставено без уважение заявлението.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане

№15786/29.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. №7510/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХI граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4