Протокол № 38 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 38 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900673 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

Ищецът „БИЗНЕСКОНСУЛТ“ ЕООД, редовно призован, явява се законният представител на дружеството – управител К. А. П., представлява се от адвокат К. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът П. А. П., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат В. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. К.: Няма да сочим други доказателства.

АДВ. П.: Моля да приемете Договор за правна защита и съдействие, ведно с разписка за платено възнаграждение и копие от Решение № 328/29.12.2025 г. по в.т.д. № 399/2025 г. по описа на Апелативен съд-Варна.

Значението на представеното решение за настоящия спор е следното: в настоящия спор гледаме виновно поведение на управителя, състоящо се в неотдаване под наем на дружествената сграда от гледна точка на чл. 125 от ТЗ.

По това дело, което представям като решение, се разглежда същото поведение на управителя, отново неотдаването под наем, но от гледна точка на чл. 74 от ТЗ, защото за това нарушение той е изключен като съдружник в дружеството.

В тази връзка моля да приемете решението. Моля да приемете и представения Договор за правна помощ и документи.

АДВ. К.: Също представям списък с разноски, договор и доказателства 1 за разноски.

Запознат съм с това решение на Апелативен съд, но то касае друг спор между двамата съдружници, който не се явява преюдициален на настоящия спор. Отговорността на съдружника и отговорността на управителя, освен, че са регламентирани в различни правни норми, са абсолютно различни по своето същество. Съдружникът не участва пряко в оперативното управление на дружеството, докато съуправителят, това е негово задължение. Управителят на дружеството е този, който е управомощен по силата на избора от съдружниците и по силата на закона, да представлява дружеството пред трети лица, да сключва търговски сделки, да се разплаща по тях. Тези правомощия съдружника ги няма.

В подкрепа на това мое становище ще подчертая, че и пред РС се искаше от ответника спиране на производството до приключване на делото по изключване на съдружника от дружеството, а именно решението по това дело се цели да бъде представено като доказателство. Окръжният съд се произнесе, че този спор не е преюдициален и това доказателство не е релевантно към настоящия спор. Нещо повече, колегата не го спомена, но това решение не е влязло в законна сила, поради което се противопоставям на приемането.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

АДВ. К.: Няма как да направим процедура по медиация при всички тези дела между съдружниците, които са и братя.

Ответник П. П.: Уведомен съм за възможността за медиационна процедура. Ходили сме два, три пъти на медиация по друго дело.

АДВ. К.: Представлявам ищеца само по това дело, не съм бил по другите. За съжаление отношенията са такива, че много трудно може да се постигне споразумение. Не веднъж съм казвал на доверителя ми, че реално двамата с всички тези дела си нанасят най-малкото финансови щети.

За мен най-доброто разрешение е тази сграда да се продаде, включително и тези имоти, които ответникът е придобил на публична продан и да се поделят парите след заплащане на данъците. Това е справедливото решение за подялба на наследството, но тук те трябва да го решат.

Нямам възражения по разноските. Доколкото виждам от списък за разноски на ответната страна, че е записано остатък по договор – 5108 лв.

АДВ. П.: Те не са заплатени.

АДВ. К.: Правя възражение по отношение на част от хонорара, който колегата потвърди, че не е платен. Разноски, които не са ефективно сторени, не се присъждат.

АДВ. П.: Аз също съм на мнение, че възстановен ли е в дружеството, това дружество трябва да се прекрати и да се продаде. Те не могат да го 2 управляват заедно. Тук имаме и един елемент, че се явява наследствен.

С оглед изявленията на процесуалните представители на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което, на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите предявения главен иск и акцесорния за лихви, като основателни и доказани. От доказателствата по делото безспорно се установява, че ответникът за периода в който е бил управител, не е извършвал никакви действия по управлението на търговското дружество. Дори най-елементарното, имот, който дружеството притежава и който би могъл да се управлява като хотел, дори при нежелание да се съуправлява по този начин, би могъл да се отдаде под наем и да носи пасивен доход на дружеството. И това не е сторено въпреки изричните настоявания от страна на другия съдружник към този момент, многократните покани които има по делото, като писмени доказателства.

Считаме, че са налице условията за ангажиране на отговорността на управителя. По отношение на размера, нанесените от него щети са установени с експертизата, приета по делото като доказателство.

Моля да уважите исковете и да присъдите сторените съдебно-деловодни разноски.

Моля да ми дадете подходящ срок за писмена защита.

АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, предявен е иск по чл. 145 от ТЗ за търсене на отговорност от управителя на дружеството, изрично посочен като действие, а всъщност е бездействие, че не е управлявал дружеството. В конкретния случай изрично е посочено обстоятелството, че не е отдал дружеството под наем.

На базата на това се твърди, че на дружеството са нанесени вреди в определен размер, в рамките на 240 000 лв. В тази връзка за твърдя, че искът е необоснован и от друга страна неоснователен. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за периода през който претендира ищецът дружеството не е отдало дружествената сграда под наем. В същото време обаче безспорно е, че искът е за пропуснати ползи и в тази връзка относими са обстоятелствата от една страна дали е могло, ако управителят е изпълнявал негови задължения задължително сигурно да се получат тези суми и от друга страна, дотолкова доколкото искът по чл. 145 от ТЗ е подобен на иска по чл. 45 от ЗЗД, тук ще говорим за противоправно поведение, съответно за виновно нанасяне на вреди на дружеството.

На трето място ще говорим задължително за възникването на вредата като пряка последица от неизпълнението на някакви задължения.

Отделно от това, безспорно се установи, че към момента за който става 3 въпрос, към 2019 г., П. П. е бил управител на дружеството и затова е сложен на масата и неговия договор за управление на дружеството, сключен с родителите им предварително.

От там нататък неговата дружествена отговорност, т.е. управителска, управителски деликт, както е прието в доктрината, всъщност е свързан с това договорна ли е отговорността му или не. Доколкото отговорността е договорна и в същото време точно като договорна е свързана с регулярно неполучени вноски, тя може да се търси само в рамките на 3 години назад.

Търси се в 5. Още тук искът е неоснователен, съответно размерът на претендираната сума не може да бъде такъв, какъвто се претендира в рамките на 243 000 лв.

На следващо място искът е предявен и за период, през който П. не е управител. Искът е предявен от месец юни 2024 г., а П. П. е сменен като управител февруари през същата година. През този период, през който се предявява иска управител на дружеството е другия, да си търси отговорност от себе си, защото управителят може да бъде отговорен само за действията през времето, в което е бил управител. В тази връзка срокът за който се търси отговорността още един път неправилно е определен.

На следващо място искам да обърна внимание, че чл. 145 от ТЗ и чл. 45 от ЗЗД, докато чл. 45 от ЗЗД говори, че вината се предполага, което означава, че виновният ще оборва призумпцията, при чл. 145 няма. В конкретния случай не говорим за нещо друго, а за това, че ищецът не доказа в процеса виновно поведение на управителя, още по-малко връзка между това виновно поведение, което не се установи и пряко и непосредствено възникване на последиците.

На последно място, отново се предполага, че щели да получат тази сума.

Съгласно тълкувателно решение № 3/2012 г., при искове свързани с неограничаване имуществото на дружеството, т.е. с пропусната полза, безспорно е, че следва да се докаже по безспорен начин, че сумите щяха да се получат. В конкретния случай нямаме договор, експертизата вместо да оцени колко са доходите на къща за гости, изведнъж я оцени като хотел на първа линия на морето. Експертизата не съобрази, че за периода на сумите, са подавали в интернет обяви за 25 лв. на нощувка, а експертизата ги определи по 75.

С оглед на изложеното искът е необоснован, недоказан по размер, поради което е и неоснователен.

Моля да постановите решение, с което да отхвърлите иска, да осъдите ищцовата страна да заплати такси, разноски и възнаграждение за един адвокат на упълномощителя ми. Да ми дадете срок за писмени бележки.

След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на 20.02.2026 г.

4

СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна в седмичен срок и на ответната страна в 10-дневен срок от днес, да изложат писмено становище по съществото на правния спор, с препис за насрещната страна.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:24 часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ Секретар: _______________________

5