Решение № 2187 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2187 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100501097 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби:

1. подадена от Б. З. срещу решение № 13910/02.12.2022г.по гр.д. № 10976/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 113 състав в частта, с което е отхвърлен предявения от него срещу „СПИДИ“АД иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за сумата над 20 000,00 лв. до пълния предявен размер от 50 000,00 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от травматични увреждания на здравето и емоционални болки и страдания, вследствие на трудова злополука настъпила на 20.04.2021г., Въззивникът –ищец твърди, че с оглед на действително причинените неимуществени вреди, присъденото заместващо обезщетение не отговаря на критериите за справедливост съобразно правната норма на чл. 52 ЗЗД. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелствата, ченаличието на рана в областта на счупването в случая е удължило възстановителния период, който е продължил повече от 6м., а и към настоящия момент липсва пълно възстановяване – обстоятелства, които са констатирани и от заключението по СМЕ. Прави оплакване, че районният съд не е съобразил и константната практика на ВКС в идентични случаи, при което ищецът е поставен в по – неблагоприятно положение отколкото други лица със сходни увреждания, които получават значително по – големи по размер обезщетения. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което иска се уважи в пълния му предявен размер. Претендира разноски.

2. подадена от „СПИДИ“АД срещу решение № 13910/02.12.2022Г.по гр.д. № 10976/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 113 състав в частта, с което е уважен предявения от Б. З. иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за сумата от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от травматични 1 увреждания на здравето и емоционални болки и страдания, вследствие на трудова злополука настъпила на 20.04.2021г.,

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно с оглед конкретиката на случая е определил размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, като не е съобразил вида и характера на увреждането, както и обстоятелството, че липсата на проведена рехабилитация, което е удължило възстановителния период, е по вина на ищеца, включително и липсват усложнения и трайни увреждания, както и не е съобразил съдебната практика в подобни случаи, в които се приема, че справедливия размер на обезщетението е не повече от 10 000,00 лв. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли иска изцяло или частично. Претендира разноски.

Всяка една от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който излага съображения за неоснователност на същата и поддържа възраженията си изложени в подадената от нея въззивна жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес и са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо.

Относно наведените доводи за неговата неправилност, настоящият въззивен състав, счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя –ответник за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лв. - претърпени болки и страдания от травматични увреждания причинени вследствие на настъпила трудова злополука.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;

2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния административен ред;

3. причинена временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 4. вреда – имуществена или неимуществена, и 5. причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката/заболяването, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

С оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, според която въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността 2 само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС в тази им част и които установяват по несъмнен начин, както настъпилата на 17.01.2021г. трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО – приета като такава с разпореждане от 28.04.2021г. на НОИ, така и настъпилите в причинна връзка с нея травматични увреждания на здравето на ищеца открито / с наличие на рана/ счупване на 3-та предходилна кост на лявото ходило, както и продъжителността на възстановителния период -164 дни.

Страните спорят единствено за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

От представената медицинска документация, както и заключението по СТЕ, така и от свидетелските показания, които преценени по реда на чл.172 от ГПК настоящият състав кредитира като достоверни и обективни, кореспондиращи напълно с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че непоследствено след инцидента е оказана първа помощ на ищеца. в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", където са направени необходимите изследвания, констатирано счупването на 3-та предходилна кост с открита рана на ляво ходило, раната е обработена и поставена гирсова имобилизация на ляво ходило и глезенна става за 2 месеца, през които трудно се е придвижвал -с патерици и имал нужда от помощ при хигиенно-битовото обслужване. През първите два месеца и половина е изпитвал болки и страдания със сравнително висок интензитет, но постепенно намаляващи, като както установява свидетеля З. през първите дни са били изключително силни и трудно поносими.

След преглед на 15.06.2021г. извършена рентгенография и констатация, че липсват усложнения е свалена гипсовата имобилизация, като е констатиран само отток в мястото на травмата и е насочен към рехабилитация, чиято цел е да ускори раздвижването и и възстановителния период. Такава е провеждана в Република Сърбия,където към момента на злополуката и след това ищецът живеел със семейството си – гр. Димитровград- по два пъти седмично. Няма доказателства за настъпили усложнения през възстановителния период, но наличието на открита рана е забавило същия и при нормална продължителност от 3-4 месеца, при ищеца е продължил около 6 м. /164 дни по представените медицински документи/. В заключението на СМЕ е посочено, че при личния преглед на ищеца на 18.10.2022г. се установява белег от разкъсно-контузната рана с неправилна форма и диаметър от около 4 см., сраснала подкожна тъкан, непълно свиване на пръстите на ходилото, запазен обем на движение в лявата глезенна става и оплаквания от болки и изтръпване. Свидителят Златонов установява и че към настоящия момент болките не позволяват на ищеца да стои дълго време прав, да шофира, поради което и не може да си намери работа.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, 3 предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.

Критериите за определяне на този справедлив размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността им, общоприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за търпените от ищеца вреди.

Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника е противоправно, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е заместващо обезщетение на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване.

В този смисъл настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства приема, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази: при телесните увреждания са вида и характерът на увреждането, начинът на причиняването, обстоятелствата, при които е причинени, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, дали е налице допълнително усложняване на здравословното състояние и трайна промяна в здравния статус, козметични и/или други външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, възможност за възвръщаемост на същия и при какви условия, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера/ досегашния си социален и битов начин на живот; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.

В тази връзка, неоснователно е възражението на ответното дружество, че като не е провеждал рехабилитация, ищецът е допринесъл за продъжителността на възстановителния период и непълното възстановяване. Възражението за съпричиняване на резултата следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване –чл.154 ал.1 от ГПК от страната, която черпи благоприятни правни последици, като същото не може да почива на предположения. В тази връзка, ищецът е провел насрещно доказване, посредством показанията на свидетеля З., че рехабилитация е провеждана след премахване на гипсовата имобилация в Република Сърбия,където ищецът живее към онзи момент и въпреки която възстановителния период се е удължил.

В разглеждания случай настоящият състав при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразява вида и тежестта увреждането - открито / с наличие на рана/ счупване на 3-та предходилна кост на лявото ходило, причинили сравнително силни болки и страдания първите 2 месеца, след което същите намалявали и утихвали, липсата на сериозни трайни увреждания, водещи до дисфункция на крайника, но с наличие на невъзможност за пълно свиване на пръстите на краката, продължилия по – дълго от обичайно възстановителен период включително и поради наличие на открита рана, липса на хирургични интервенции и манипулации, както и емоционалното състояние на стрес и уплаха като обичайна последица от претърпяния инцидент, включително и социално икономическата ситуация в страната към момента на настъпване на злополуката, включително и обстоятелството, че след продължителния период на неработоспособност – 164 дни и с продължаващи болки и лесна изморяемост, ищецът вече не работи в ответното дружество, а и е в затруднение за намиране на друга работа, подходяща за състоянието му, както и при съобразяване на възрастта на ищеца, а именно - на 50г. в трудоспособна възраст, липса на доказателства за трайно и необичайно емоционално и психическо 4 изживяване и нарушения, довели до промяна в личността и социалния начин на живот, освен типичните, нормални негативни емоции и факта, че не е намерил подходяща работа след възстановителния период, както и съществуващите обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите / през 2021г. - годишният общ доход средно на лице от домакинство е 7705 лв., средногодишният разход – 7042 лв, по данни на Националния статистически институт, като същите нарастват и с оглед сериозните инфлационните процеси през 2021г. и следващите години/, въззивният съд намира, че определянето на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лв. е справедливо. Определянето на по-малък размер на обезщетението от посочения не би съответствал на изискванията на справедливостта. Така определеното обезщетение е в съответствие и с константната съдебна практика.