Определение № 3503 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3503 гр. София, 10.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901500 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Свепол“ ЕАД срещу решение № 77 от 17.03.2025 г. по т. д. № 588/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 380 от 24.09.2024 г. по т. д. № 748/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от „Свепол“ ЕАД срещу „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 60 500 щатски долара, представляваща равностойността на оставени на съхранение /вложени/ при ответното дружество вещи на ищеца, които не са били върнати поради липсата им, евентуално поради увреждането им до степен негодност за употреба по време на престоя им в склад на ответното дружество, както следва: 20 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо тегло от 22 000 кг. и бруто тегло 22 058 кг. по нареждане за експедиция № 101 с вх. № 758/26.07.2022 г.; и 35 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо нето тегло от 38 500 кг. и бруто тегло 38 601,5 кг. по нареждане за експедиция № 141 с вх. № 830/17.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, защото исковете са разгледани на незаявено основание - че стоките са били оставени в склад на ответника, при твърдения на ищеца, че са съхранявани на открито.

При условията на евентуалност поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че 1 въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства. Сочи, че съдът е основал решението си единствено въз основа на ангажирани от ответника частни документи, неносещи подпис на ищеца, които не се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Изтъква, че съдът е изложил и взаимно изключващи се мотиви, като от една страна е приел, че с оглед доказателствената сила на частните документи не следва да бъде откривано производство по чл. 193 ГПК при оспорване на удостоверените с тях факти, а от друга е акцентирал, че ищецът не ги е оспорил, поради което ги е кредитирал. Намира, че последното представлява и нарушение от съда на задължението му да мотивира съдебния акт. По тези доводи моли решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане, евентуално отменено, като бъде постановено друго, с което претенцията му да бъде уважена.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК с изложени доводи, че е недопустимо, евентуално очевидно неправилно, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, който сочи като значими за предмета на делото:

1. Могат ли частните документи, които не носят подпис на страна по делото, да установяват съществуването на факти, неизгодни за страната, на която се противопоставят, и различни от обстоятелството, че съдържащите се в тях изявления са направени от авторите на документа?

2. Необходимо ли е оспорване на верността, т. е. на съдържанието, на частен свидетелстващ документ от страната по делото, на която се противопоставя, за да се защити тя срещу неговата доказателствена сила?

3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи към решението си мотиви, изводите в които да са направени в съответствие с правилата на формалната логика?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че предвид въведените с исковата молба фактически твърдения първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковете по чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл.250 ЗЗД и чл. 253 ЗЗД за осъждане на ответника в качеството му на влогоприемател /пристанищен 2 оператор/ да заплати обезщетение в размер равностойността на предадени му за съхранение и невърнати след поискване движими вещи /опаковани в торби /биг бегове/ на влогодателя, основано на доводи за неизпълнение на основни задължения на влогоприемателя по чл. 250 ЗЗД и чл. 253, ал. 2 ЗЗД.

Изтъкнал е, че страните не спорят относно наличието на валидно правоотношение за временно складиране на стоки на ищеца в складовите площи /открити/ на ответното дружество, което извършва по занятие и съхраняване на товари/стоки/, съответно организира експедицията на складираната стока на собственик и/или спедитор. Отчел е, че от приложено извлечение на регистъра на пристанищата на Република България, се установява, че под № 19/01.07.2019 г., на стр. 81– 82, 109 – 110, от регистровите книги на пристанищата на Република България, водени от Дирекция „Морска администрация – Варна“, се установява, че е вписан пристанищен оператор „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД с услугите по чл.

116, ал. 2, т. 2 ЗМПВВППРБ.

Посочил е, че страните не спорят относно разтоварването на стока на ищеца „Свепол“ ЕАД на Пристанище ТЕЦ Езерово в интервала от 31.05.2022 г. до 24.06.2022 г., за което са събрани и писмени доказателства: нареждане № 219 за разтоварване от 31.05.2022 г. /л. 79/, статия № 9; декларация за временно складиране от 31.05.2022 г., ведно с приложение, разписана от корабния агент на ищеца „Бон Марин“ ООД и представител на пристанището; генерален акт № 224/24.06.2022 г., удостоверяващ факта на действително разтоварените товари по декларация за временно складиране, доставени с м/к Оушън бридж на 31.05.2022 г. и разтоварени на пристанището, носеща подписите на капитана на кораба, представител на пристанището и митнически служител, протокол за съхранение на товари от 23.08.2022 г. Счел е, че не се спори и относно естеството на стоката – 115 бр. големи торби /биг бегове/ с полиестерен терефталат гранулат с тегло от 126 834 кг., както и относно качеството на трето лице „Терминален оператор“ ЕООД като спедитор на ищеца по организацията на транспорта на стоката, индивидуализирана в коносамент № OBRZVN005/024F, съответно координация на товара от кораба до пристанището, както и по експедицията му. Приел е, че не е налице спор и относно стойността на посочените от ищеца като липсващи стоки, съизмерима съгласно претенцията на ищеца с покупната им цена по търговска фактура на л. 55 по делото. Обобщил е, че с представения коносамент № OBRZVN005/024F (л.17 по т. д. №748/2023г. по описа на ВОС), ищецът „Свепол“ АД се легитимира като собственик на 115 пакета ПТС Wankai 126.5 метрични тона /полиетилен терефталат смола/, IV080, марка за бутилки „Wankai“, като предмет на спора е част от складираната на пристанището стока, за която ищецът твърди, че не му е била върната, въпреки подадени заявки и издадени експедиционни бележки: по отношение 55 бр. големи торби /от общо доставени 115 бр./, а именно 20 бр. торби ПТГ смола IVO.80, марка за бутилки Wankai с общо тегло от 22 000 кг. и бруто 22 058 кг. по нареждане за експедиция №101/26.07.2022 г. и останалите 35 големи торби ПТГ смола IVO.80, марка за бутилки Wankai с общо нето тегло от 38 500 кг. – по нареждане за експедиция №141/17.08.2022 г.

3

Подчертал е, че за останалите 60 бр. торби не е налице спор, че същите са били предадени на собственика/ищеца в изпълнение на договора за временно складиране/влог/.

Въззивният съд е изтъкнал, че по делото са събрани множество писмени доказателства, обсъдени детайлно от първата инстанция както поотделно, така и в съвкупност, които еднопосочно установяват, че ответното дружество е изпълнило задължението си по договора за временно складиране изцяло, вкл. за товарите, предмет на исковете. Посочил е, че във връзка със същите спорни обстоятелства и доколкото част от документите не носят подпис на издател, са събрани свидетелските показания на двама свидетели - св. Димова и св.

Тимофеева /на л. 182 и сл. по делото/. Намерил е, че от същите се установява създадената на територията на пристанището организация по складирането и експедицията на товари, както и лицата, на които е възложено товаренето на стоката и подписването на документите. Посочил е, че според съвпадащите показания на свидетелите, процедурата включва получаване на заявка с посочване на датата и на превозното средство, с което товарът ще бъде извозен към собственика; проверяват се автомобилът и ремаркето; извършва се товарна работа, вкл. от шофьора, който също товари и брои заедно със служителите на пристанището; попълва се експедиционна бележка от талимана и шофьора /с вписване данните от личната карта на шофьора/, която се подписва от двамата, като бележката съдържа и посочване на нареждането на заявката; заявката се получава от дежурния стифадор към пристанището; експедиционните бележки се издават в няколко екземпляра, вкл. за портала на пристанището, а така и на шофьора, за да може да бъде пропуснат навън от охранителната фирма на пристанищния портал. Обобщил е, че тези документи удостоверяват натоварената стока както за входа на пристанището, така и за пред лицето, възложило транспорта/експедицията/ на товара; че в експедиционната бележка талиманът отразява стоката по вид и количество /ако се предвижда теглене и мерене/, номера на нареждането за товарене, имената на водача и номера на автомобила и че с подписването на бележката от шофьора стоката по нареждането като вид и количество, се счита предадена на собственика /в случая на спедитора/. Позовал се е на показанията на свидетелите, че експедиционна бележка № 08550/27.07.2022 г. /св. Димова/ и експедиционни бележки № 12558/17.08.2022 г. и № 012559/17.08.2022 г. /св.

Тимофеева/ са подписани от тях в качеството на длъжностни лица на ответното дружество, подпечатани с личните им служебни печати /протокол на л. 183 по делото/.

Намерил е, че се установява от приложените нареждане за експедиция № 31/16.06.2022 г. (вх. № 577/17.06.2024 г. на Митница Варна), получено от пристанището с вх. № 474/17.06.2022 г. и международна товарителница от 17.06.2022 г., че на 17.06.2022 г. са предадени 20 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат смола на превозвач с номер M82-A-992/Т63-К-113 и са експедирани 20 броя големи торби РЕТ гранули; въз основа на нареждане за експедиция № 36/21.06.2022 г. (вх. № 586/21.06.2024 г. на Митница Варна) с вх. № 483/21.06.2024 г. по описа на ответното дружество, с експедиционна бележка № 0121100 и CMR (международна товарителница) от 20.06.2022 г. на 4 превозвач с номер K-34-T-136/S-82-А-637 са предадени 20 броя големи торби PET гранули; в изпълнение на нареждане за експедиция № 39/22.06.2022 г.(вх.

№ 594/22.06.2022 г. на Митница Варна), постъпило при ответното дружество на същата дата, с експедиционна бележка № 007802/21.06.2022 г. и CMR (международна товарителница) от 21.06.2022 г. с товарен автомобил с номер СВ 5530СТ/С 6920 ЕР са експедирани 20 големи торби РЕТ гранули. Позовал се е на установеното по делото, че е проведена кореспонденция по електронна поща, с която длъжностно лице от „Свепол“ ЕАД е указало на „Терминален оператор“ ЕООД да заяви на пристанище „ТЕЦ Езерово“ за 27.07.2022 г. камион с рег. № ЕВ 0770 ВМ/ВТ 2431 ЕЕ, както и че по експедиционна бележка № 08550/27.07.2022 г. с обозначени изпращач Свепол и получател Свепол-София са натоварени и експедирани 20 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат с автомобил с рег. № ЕВ0770ВМ и ремарке рег. № ВТ2431ЕЕ, които са предадени от Марийка Димова, заемаща длъжност „талиман“ (съобразно Заповед № 1/12.02.2021 г. на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД – л. 154 от делото на ВОС), на водача Мариян Русенов (л. 86 от делото на ВОС). Изтъкнал е, че аналогично по електронна поща на 17.08.2022 г. служител на „Свепол“ АД е поискал от „Терминален оператор“ ЕООД да заяви за 17.08.2022 г. следните камион с рег. № РВ9770НА и с ремарке рег. № РВ0241ЕС и камион с рег. № РВ7128НА и с ремарке рег. № РВ0026ЕС, а впоследствие е уточнено, че „камионите ще превозват остатъка от големите торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат“, като по експедиционни бележки № 012558 и № 012559 от 17.08.2022 г. (л. 125 и л. 126 от делото на ВОС) с обозначени изпращач Свепол и получател Свепол-София са натоварени и експедирани общо 35 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат (18 бр. големи торби, експедирани с автомобил с рег. № РВ 9770 НА и ремарке рег. № РВ 0241ЕС; 17 бр. големи торби, експедирани с автомобил № РВ 7128 НБА и ремарке рег. № РВ 0026 ЕС), които са били предадени от талимана Ирина Тимофеева. Допълнил е, че наличието на автомобилите на територията на пристанището на посочените дати на експедиция на товара се потвърждава от представените заверени преписизвлечения от „регистър на товарни ППС“, допуснати на територията на пристанището, за 27.07.2022 г. и за 17.08.2022 г.

Разпечатката съдържа 30 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dab9396b-2d21-4195-a030-3854704caed9