Определение № 2676 от 15.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2676 гр. София, 15.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502444 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 130 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 88350/22.07.2025 г. (постъпила в ССЕВ на 21.07.2025 г.), идентична с частна жалба вх. № 88355/22.07.2025 г., на ЦЪРКВА „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО“, Булстат 130633781, с адрес гр. София, кв. „Филиповци“, *** срещу Определение №

12523/30.06.2025 г., по гр.д. № 13099/2024 г., на СГС, ГО, I-21 с., с което е оставени без разглеждане като недопустими предявените срещу Н. Д. Р., ЕГН **********, "МИКО - Д" ООД, ЕИК 131569869 и "ТЕХНОАРТ - К. И СИЕ" СД, ЕИК 030116815, искове с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл.

26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, за обявяване за частично нищожна на съдебна спогодба от 12.11.2014 г., по гр.д. № 581/2013 г., на СГС, поради липса на представителна власт, при евентуалност противоречие на закона, при евентуалност заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност, в хипотезата на чл. 130 ГПК.

Частният въззивник счита атакуваното определение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че съдебната спогодба е сключена по няколко иска, насочени спрямо няколко ответника като в частта по т. 3 същата нямала характер на спогодба, а представлявала констатация, че имотът е собственост на църквата, за което нямало спор. От посоченото извежда, че в частта по т. 3 спогодба била постигната по недопустим иск. Излага факти предшестващи сключването на спогодбата. Настоява, че неправилно е било прекратено производството и, че ако съдът е счел исковата молба за нередовна е следвало да даде указания за отстраняване на нередовностите като едва след това извърши преценка за допустимостта на иска. От посоченото извежда, че определението се явява преждевременно и следва да бъде отменено.

Идентично становище изразява по отношение конституирането на страните – съдът е дължал даване на указания или е следвало служебно да конституира всички страни (сочи съдебна практика по въпроса ). По същество моли за 1 отмяна на атакуваното определение и указване на първоинстанционния съд да даде ясни указания за отстраняване нередовности на исковата молба в случай, че такива са налице.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частните въззваеми „Мико – Д“ ООД, ЕИК 131569869 и Н. Д. Р., ЕГН **********, депозират общ отговор вх. № 102888/03.09.2025 г., в който оспорват жалбата. Споделят тезата на СГС за недопустимост на предявения иск, тъй като е основан на твърдения за пороци, засягащи цялата спогодба като на същите основания се иска прогласяване нищожност или относителна недействителност, само на част от нея и то такава част, която отразява направената от ищеца отстъпка. Не споделя тезата на жалбоподателя, че следвало да му бъдат дадени указания, тъй като това щяло недопустимо да промени твърденията му. Защита на ищеца можела да се осъществи и по предявения насрещен иск. По същество моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „Техноарт – К. и Сие“ СД, ЕИК 030116815, депозира отговор вх. № 105320/11.09.2025 г., в който намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Счита, че при постановяване на атакувания акт не са допуснати твърдяните нарушения. Счита, че нередовности на исковата молба не са налице, поради което и указания не са се дължали. По същество моли за потвърждаване на атакуваното определение.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намери следното:

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1 ГПК, при наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 14.07.2025 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради ко е т о е допустима. Доколкото преценката за допустимост на иска е извършена след размяна на съдебни книжа, въпреки разпоредбата на чл. 130, изр. 2 ГПК, преписи от частната жалба са връчени на страните. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 123969/12.11.2024 г., на Църква „Рождество Богородично“ срещу Н. Д. Р., "Мико - Д" ООД и "Техноарт - К. и Сие" СД, иск с правно основание чл. 26, ал.

2, пред. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26 ал. 1 предл. 1 и 2 ЗЗД, евентуално чл. 40 ЗЗД, за прогласяване частичната нищожност на съдебна спогодба от 12.11.2014 г., по гр.д. № 581/2013 г. на СГС, както следва: по т. 1. Признава се по отношение на Храм Рождество Богородично, че ЕТ „Мико – Д - Н. Р." е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр. София, с площ 2786 кв.м., с номер по предходен план: 1448, територия - урбанизирана, за друг вид застрояване, находящ се в гр. София, район „Люлин", при съседи: имоти с идентификатори № 68134.4362,388, № ***, № ***; по т.2. Признава се по отношение на Храм Рождество Богородично, че ЕТ „Техноарт - К. и Сие" СД е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр. София, с площ от 939 кв.м., без номер по предходен план, територия - урбанизирана, за друг вид застрояване, находящ се в гр. София, район „Люлин", при съседи: имоти с идентификатори № *** , № ***, № ***, № ***,

№ ***, № *** и по т. 4. "Софремонт" ООД, ЕТ „Мико

2

- Д- Н. Р." и „Техноарт - К. и сие" СД се задължават да платят на Храм Рождество Богородично част от сьдебните му разноски по съдебните дела в размер на 8000 лв. Сумата ще бъде предадена от адв. З. О. на адв. С. С. непосредствено след подписване от сьда и от процесуалните представители на страните по делото на протокола по чл. 234, ал. 1 ГПК за съдебната спогодба по гр.д. № 581/2013 г., на СГС I-21 с.

В исковата молба се е твърдяло, че производството по гр.д. № 581/2013 г. първоначално е било разделено като е образувано гр.д. № 953/2013 г., а впоследствие с оглед сключване на спогодбата последното е било съединено отново към гр.д. № 581/2013 г. Изложени са твърдения за нищожност в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, тъй като в обема на представителната власт на адв. С. С. не е било включено право да подписва спогодба. На следващо място се твърди, че спогодбата противоречи на чл. 22, ал. 1 ЗВ и на чл. 154 от Устава на БПЦ – БП, тъй като църковното настоятелство няма право да се разпорежда с недвижими имоти, което е основание за нищожност в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл първо ЗЗД. Сочи, че сделката е привидна, тъй като с нея се цели постигане на цели различни от характерните за договора за спогодба. Твърди се, че след като председателя на Църковното настоятелство и процесуалния представител на Храма нямат право да се разпореждат с недвижимите имоти, то спогодбата е сключена във вреда на представлявания – чл. 40 ЗЗД. Сочи, че спогодбата накърнява добрите нрави, доколкото ищецът се бил отказал от собствеността си, без да има право на това, срещу което процесуалния представител бил получил възнаграждение в брой, изплатено от другите страни по спогодбата, облагодетелствали се от нея – чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

В границите на срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците "Мико - Д" ООД, Н. Д. Р. и "Техноарт -К. и сие" СД.

С атакуваното Определение № 12523/30.06.2025 г. съставът на СГС оставил без разглеждане така предявените главен и евентуални искове, в хипотезата на чл. 130 ГПК и прекратил производството по делото.

Произнасянето е обосновано с мотиви, че въпреки изложените твърдения за нищожност изцяло на спогодбата с изложения петитум за обявяване на спогодбата за частично нищожна – само в частта досежно два от общо трите недвижими имота, които са нейн предмет. На отделно основание съдът е посочил, че когато една от страните оспорва валидността на договора, искът се предявява срещу всички останали страни, които са задължителни необходими другари. В случая искът не бил насочен и срещу „Софтремонт“ ООД.

Произнасянето се преценява като неправилно.

Настоящият състав е принципно съгласен с мотивите, изложени в атакуваното определение, както относно правната природа на съдебната спогодба – особен вид договор, така и относно недопустимост на искане за прогласяване на нищожност на спогодба само в частта, в която насрещната страна черпи права. В допълнение – съдебната спогодба е неделима по своя характер, доколкото обективира взаимните отстъпки на страните, доведи до сключването им. Споделя се и позоваването на ТР № 7/13.01.2023 г., по т.д. № 7/2022 г., на ВКС, ОСГТК, както и извода, че когато една от страните по договора оспорва неговата валидност, искът се предявява срещу всички останали страни по договора, които са задължителни необходими другари.

Въпреки това, съобразно заложения в чл. 2 ГПК принцип за дължимост на защита и съдействие, при наличие на неясноти или нередовности в 3 сезирането, съдът следва да предприеме необходимите действия в посока към привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато при извършване на проверката, предвидена в ал. 1 от посочената норма, съдът установи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като съдът е задължен да посочи на страната и последиците от неизпълнението на указанията, точно и в срок.

Именно така е следвало да процедира и първоинстанционния съд. В конкретния случай действително въпреки изложените твърдения за фундаментални пороци в сключената спогодба, обосноваващи най-тежката последица – нищожност на цялата спогодба, изложения в исковата молба петитум касае само част от спогодбата, което води до извод, че е налице противоречие. Това противоречие е основание за даване на съответните указания и разяснения на страната за отстраняването му, като евентуалното неизпълнение би могло да послужи като основание за прекратяване на производството. По идентичен начин е следвало да подходи първоинстанционния съд във връзка с констатацията, че исковете не са насочени срещу всички страни по спогодбата. Съгласно разясненията дадени в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г., тълк.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК, нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК.

Преценка дали т. 3 от съдебната спогодба в действителност представлява такава или е друго по вид съглашение между страните не може да бъде извършвана в настоящото производство.

В заключение от изложеното актът, с който предявените главен и евентуални искове са оставени без разглеждане и производството по тях е прекратено като недопустимо, преди да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба, е неправилен, поради което следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на оставяне на исковата молба без движение с даване на указания съобразно мотивите на настоящото определение.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12523/30.06.2025 г., по гр.д. № 13099/2024 г., на СГС, ГО, I-21 с., изцяло И ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5