Решение № 220 от 01.06.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Провадия, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101021 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от Т.

В. И. с ЕГН **********, адрес **** против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца платената при начална липса на основание сума от 735,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните сключили договор за кредит, който ищецът твърди, че е недействителен, тъй като ответникът като кредитор не включил в ГПР начислена неустойка. По силата на сключения договор ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 1500,00 лева и начислил възнаградителна лихва в размер на 540,00 лева и гаранция в размер на 1080,00 лева. Твърди, че е заплащала периодично и е погасила задължението си окончателно на 21.06.2025 г. Твърди, че сумата в размер на 735,00 лева е платена на ответника без основание, поради което я претендира.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът признава иска за основателен и моли да бъде постановено решение при признание на иска. Моли да не бъдат възлагани в негова тежест разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат, с писмена молба поддържа иска, моли за уважаването му и за присъждане на разноски. Ответникът поддържа писмения отговор и изложеното в него.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, счита следното от фактическа и правна страна:

Признанието на иска обвързва съда, но воля на ищеца е да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 от ГПК или съдът постановява решение по чл. 235 от ГПК. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 735,00 лева без основание. Предвид липсата на спор между страните, въз основа на представените писмени доказателства – извлечения по разплащателна сметка с титуляр ищеца, които ответникът не е оспорил, както и с оглед липсата на възражения по изготвения доклад, съдържащ произнасяне по въпросите по чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът счита иска за основателен. Ответникът следва да бъде осъден да върне сумите, платени му от ищеца без основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да не дължи разноски, в поведението на ответника следва да са кумулативно и двете предпоставки. Съдът счита, че в настоящия случай възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е неоснователно, доколкото постъпките за признаване на иска са предприети едва след подаване на исковата молба и са резултат от активното поведение на ищеца. Поради това, разноските, които ищецът е сторил в производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Представени са списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства, че разноските за платена държавна такса в размер на 50,00 лева с равностойност 25,56 евро са реално извършени, поради което искането следва да бъде уважено.

Претендираното адвокатско възнаграждение е за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил, реално извършените процесуални действия, естеството на спора, вида, броя и общата цена на исковете, като съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 , на осн. § 21 от ПРЗ на ЗИДЗА (ДВ бр. 17/2026 г.), счита, че дължимите в случая разноски се определят в размер на 150,00 евро с ДДС, които следва да бъдат присъдени в полза на пълномощника.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.

**** ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. И. с ЕГН **********, адрес **** на осн. чл. 55 от ЗЗД сумата в размер на 375,80 евро с равностойност 735,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.

**** ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. И. с ЕГН **********, адрес **** сумата в размер на 25,56 евро, представляваща сторени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.

1 от ГПК.

ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.

**** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК **** адрес **** сумата в размер на 150,00 евро на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3