Решение № 14125 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14125 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110155932 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Предявени са от Т субективно, пасивно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност на сумите, както следва:

1. К. Й. С. – 4341,42 лева, равняващи се на 2219,73 евро, представляваща 4/6 от цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 392,12 лева, равняваща се на 200,49 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.11.2023 г. до 01.12.2025 г.; 63,13 лева, равняваща се на 32,28 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г.; 11,42 лева, равняваща се на 5,84 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 01.12.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба 22.12.2025 г. до окончателното им заплащане;

2. Р. С. С. – 1085,36 лева, равняващи се на 554,94 евро, представляваща 1/6 от цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 98,03 лева, равняваща се на 50,12 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.11.2023 г. до 01.12.2025 г.; 15,78 лева, равняваща се на 8,07 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г.; 2,86 лева, равняваща се на 1,46 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 01.12.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2025 г. до окончателното им заплащане;

3. Д. С. С. – 1085,36 лева, равняващи се на 554,94 евро, представляваща 1/6 от 1 цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 98,03 лева, равняваща се на 50,12 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.11.2023 г. до 01.12.2025 г.; 15,78 лева, равняваща се на 8,07 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г.; 2,86 лева, равняваща се на 1,46 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 01.12.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2025 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребители на услугите на ищеца, произтичащо от качеството им на собственици на топлоснабден имот с адрес: **. Сочи, че съгласно посочените ОУ е доставял за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Й. С., чрез адв. И. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове по основание и размер, като излага подробни аргументи. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. 31.08.2022 г. в размер на 279,94 лева.

Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове и претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. С. С., чрез адв. Д. Ч., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения, при доводи за недоказаност на притежавано от него качество на собственик или вещен ползвател на процесния имот и наличието на открита при топлопреносното дружество партида на името на ответника К. Й. С.. Оспорва материалната легитимация на ищеца да претендира цената на услугата дялово разпределение при доводи за липса на актуален договор за възлагане на същата. Намира за недоказани и акцесорните претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. – 31.08.2022 г. в размер на 127,18 лева. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове и претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. С., чрез адв. С К., е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените срещу него искове. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия при доводи, че единствен собственик на процесния имот е ответника К. Й. С., на името на която е открита при ищеца и партидата за процесния имот. Оспорва като недоказано количеството на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Оспорва дължимостта на претендираните вземания за цена на извършена услуга за дялово разпределение, както и за претендираните акцесорни вземания, като излага подробни 2 аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 31.08.2022 г. в размер на 35,78 евро.

Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове и претендира разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца съответната част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия 3 за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот прехвърлен срещу издръжка и гледане от 27.12.1979 г., том XXVIII, дело № 4650/1979 г. е видно, че ЙДВ е прехвърлил на дъщеря си К. Й. С. своята 1/2 ид.ч. от процесния имот срещу задължението на последната да осигури на ЙДВ и ДИВ сносен и нормален живот, докато са живи.