Решение № 266502 от 11.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана Станкова при секретаря Светлана Влахова, като разгледа гр.д. № 10346/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът В.Й.Б., твърди, че на 11.10.2019 г. в гр.

София, в кв. Люлин като водач на училищен автобус, в който пътувало дете, бил засечен на няколко пъти от ответника Б.Р. Янчев, като водач на л.а. Шкода, като на кръстовището на бул. Царица Йоанна и бул. Луи Пастьор ответникът слязъл от автомобила си, дошъл до прозореца на микробуса и започнал да го псува и да се опитва да го удари по главата, след което отворил вратата на мисробуса. Твърди, че след като слязъл от микробуса ответникът му нанесъл удар с глава в лицето, след което докато се опитвал да се отбранява, ответникът му казал „Ей сега ще те разпоря“, извадил сгъваем нож от джоба си и му нанесъл прободно-прорезна рана в областта на лявата ръка, като му причинил прерязване на сухожилията на мускулите разгъвачи на трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка. Сочи, че за тези си действия ответникът е признат за виновен с подписано споразумение по н.о.х.д. № 8169/2020 г. на СРС, 103 състав за извършено престъпление по чл.

325, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 и чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 НК. Твърди, че в резултат на настъпилите травматични увреждания бил за продължителен период от време в отпуск за временна неработоспособност, като провел оперативно лечение и рехабилитация за уврежданията в областта на лявата ръка. Сочи, че и психологическата травма от преживяното е била голяма и развил тревожно депресивна симптоматика – изпитвал тревожност, напрежение, сънувал кошмари, ограничил социалните си контакти. Претендира сумата от 36 000,00 лева като обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от причинена от ответника травма на лявата длан и пръсти чрез нанасяне на прорезна рана, сумата от 169,00 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински консумативи и престой за лечение, както и сумата от 11 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – страхове, тревоги, отчаяние, в резултат на възбуден основателен страх за живота и здравето му, в резултат на извършена от ответника закана за убийство, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху неимуществените вреди от датата на деликта – 11.10.2019 г., а върху имуществените – от датата на плащането – 02.12.2019 г. Претендира разноски.

Ответникът

Б.Р.Я. оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца като твърди с поведението си той да е предизвикал поведението му като предизвикал настъпването на ПТП, а след това започнал да го обижда и псува, като това се случило пред очите на бременната му жена, която била пътник в автомобила. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила споразумение по по н.о.х.д. № 8169/2020г. по описа на СРС, 103 състав ответникът Б.Р.Я.е признат за виновен за това, че на 11.10.2019 г. около 14,00 ч. в гр. София, ж.к.

Люлин, на кръстовището на бул. Царица Йоанна и бул. Луи Пастьор извършил непристойни действия, изразяващи се в явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № *******, а именно: слязъл от автомобила си, напсувал В.Й.Б. – водач на микробус марка „Форд“, с рег. № *******ударил го в областта на лицето , след което извадил сгъваем нож, казал на Б., че ще го разпори и му нанесъл прорезно-прободна рана в областта на лявата ръка, засягаща сухожилията на същата, като с тези действия предизвикал у Б. основателен страх за осъществяване на заканата, както и му причинил трайно затруднение на движението на горния ляв крайник.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, относно извършването му, вината на делинквента и причинените вреди /арг. чл. 300 ГПК/. Няма пречка гражданският съд при направено своевременно възражение за съпричиняване да установи наличието на поведение на пострадалия станало причина за предприемане на действията на делинквента или за техния интензитет.

Предвид влязлото в сила споразумение на наказателния съд, съдът приема за установено по делото, че на 11.10.2019 г. около 14,00 ч. в гр. София, ж.к. Люлин, на кръстовището на бул. Царица Йоанна и бул. Луи Пастьор извършил непристойни действия, изразяващи се в явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № *******, а именно: слязъл от автомобила си, напсувал В.Й.Б. – водач на микробус марка „Форд“, с рег. № *******ударил го в областта на лицето , след което извадил сгъваем нож, казал на Б., че ще го разпори и му нанесъл прорезно-прободна рана в областта на лявата ръка, засягаща сухожилията на същата, като с тези действия предизвикал у Б. основателен страх за осъществяване на заканата, както и му причинил трайно затруднение на движението на горния ляв крайник.

Относно конкретното изражение на поведението на ищеца преди и по време на извършване на деликта са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Р.Б.П.и Г..

Според показанията на свидетеля П. той познава бегло ответника от около 2-3 години, тъй като пазаруват в един риболовен магазин в кв. Люлин. Свидетелят сочи, че през м. октомври 2019 г. бил на светофара на кръстовището през заведение „Хепи“ в кв. Люлин, заедно с трима приятели, чули резки спирачки от посока центъра – тунела посока „Люлин“ и един бус влязъл в насрещното движение и засякъл една кола, като направо се забил в нея, като навлязъл в насрещното платно и застанал пред колата, в колоната, насочена за предприемане на маневра завой на ляво към магазина. Видели, че от колата слязло момче с очила да види какво е станало, започнало да говори с шофьора на буса, който слезнал от буса и започнал да бие момчето, тъй като бил висок и дебел. Свидетелят сочи, че шофьорът на микробуса биел момчето с юмруци по главата и го псувал, като имало много свидетели, но никой не се намесвал, а жени крещели на шофьора на микробуса да остави момчето.

Според П. в един момент момчето започнало да се отбранява като извадило джобно ножче, което използвало много несръчно. Свидетелят сочи, че освен ругатни, шофьорът на буса отправял и заплахи към момчето, че ще го пребие, че ще го убие. Според свидетеля П. нищо не му пречело да наблюдава цялата ситуация, като той видял, че в колата на момчето имало жена, която крещяла.

Според показанията на свидетелката Г. С. Г. тя е съпруга на ответника. Свидетелката сочи, че на 11.10.2019 г. се прибирали към в къщи от курс за бременни и малко преди тунела на ж.к. Люлин били внезапно засечени от бял микробус. Съпругът й спрял рязко и тя залитнала напред, тъй като поради бременността си била без поставен предпазен колан. След това продължили към светофара, който е след ОМВ бензиностанцията и след него се пристроили наляво като същият микробус внезапно ги изпреварил от насрещното, навлезнал в тяхната лента и ги засякъл като одраскал лявото огледало, от страната на шофьора. След това мъжът й слязъл, за да види какво става, а микробусът бил в тяхната лента, пред техния автомобил.

Свидетелката също слезнала, като седяла до автомобила и първоначално нямала видимост, но след това съпругът й се появил от към задната страна на микробуса, тичайки, а шофьорът го гонел, псувал и казвал „ей сега ще те размажа, ще те убия“, започнал да го бие с юмруци в главата, като свидетелката видяла поне два удара. Съпругът й извадил джобно ножче и го размахал пред себе си, за да се отбранява, а другият мъж за пореден път се опитал да го удари и тогава си порязал ръката, хванал се за нея, седал на земята, после легнал, но продължавал да заплашва „ще те убия, ще те намеря, ще видиш какво ще ти се случи“.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелката Г. Г. от изхода на делото в полза на ответника. Показанията на свидетелите са непосредствени, непротиворечиви, пълни, логични и съответстват на събрания доказателствен материал.

Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза в следствие на процесния деликт ищецът е получил прорязно нараняване в областта на лява гривнеста става съсъ срязвае на сухожилията разгъвачи на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка.

Извършено му е оперативно лечение, като сухожилията са зашити и е поставена гипсова имобилизация за 30 дни, след сваляне на която са проведени курсове на физиотерапия и рехабилитация. Възстановителният период при ищеца е бил 6 месеца, като при извършен личен преглед на ищеца на 28.05.2021 г. е установено наличие на белег и ограничен обем на движение в областта на лява гривнеста става и нарушен юмручен захват. Вещото лице сочи, че представените по делото от ищеца документи са за разходи, свързани с проведеното му лечение.

Според заключението на приетата психологича експертиза по време на инцидента ищецът е изпитал остър емоционален стрес и негативни емоции за живота и здравето си, като в отговор на събитието е развил продължителна адаптационна реакция с прояви на потиснатост, напрежение, безпокойство, безсъние, притеснение от осакатяване на ръката му. Тези изживявания са били по-интензивни в първите дни и са отслабвали в рамките на до два месеца. Вещото лице сочи, че настъпилата при ищеца адаптационна реакция не може да се определи като посттравматично стресово разстройство. Към момента на изследването в латентен вид при ищеца съществуват безпокойство, несигурност, тревожност, колебание в настроението и травматичен спомен за инцидента.

Според показанията на свидетелката В.В.тя е приятел на ищеца и живеят в един блок. За инцидента свидетелката разбрала от самия В.Б., който й се обадил и тя отишла в Пирогов. Свидетелката сочи, че докато чакала пред спешното отделение да се интересуват за В. дошли и майка с детето, което и било в училищния микробус, което било притеснено и искало да го види. Самият В. също бил много стресиран и се интересувал как е детето. В болницата В. престоял около 3-4 дни, като бил изписан с шина на ръката. Свидетелката сочи, че след инцидента В. се затворил, не излизал от вкъщи, стресът му повлиял и това довело до раздялата със съпругата му, която напуснала семейното жилище заедно с дъщеря им. Тревожел са за баща си, за когото преди инцидента се грижел, тъй като бил неподвижен, поради наличието на мозъчен тумор.

Според показанията на свидетелката К.П.тя е сестра на ищеца. Свидетелката сочи, че след инцидента ищецът бил изнервен, притеснен и не искал да комуникира с никого и не излизал от стаята си. Нощно време ставал, движел се, бил много изнервен, не искал да излиза, да пазарува и съпругата му не издържала и се изнесла с дъщеря им при своята майка. Свидетелката сочи, че към момента на инцидента в дома на брат й живеел и тежко болият им баща, за когото той се грижел. Според показанията на П. след инцидента брат й напуснал фирмата, в която карал училищния автобус като към момента на депозиране на показанията работи като шофьор на линейка в „Спешна помощ“. Свидетелката сочи, че В.Б. все още има затруднение в движението на ръката, изпуска неща, все още е по-затворен от преди, както и че след инцидента качил около 20-30 килограма.

На първо място, следва да бъде посочено, че макар извършените от ищеца деликти да разкриват признаците на две престъпления с наличието на пострадало лице –„причиняване на тежка телесна повреда“ и „закана за убийство“, същите са извършени по едно и също време, на едно и също място, при условията на съвкупност. По отношение установените в хода на процеса претърпени от ищеца неимуществени вреди, свързани с преживян стрес по време на извършването и адаптационна реакция след това не се доказва пряка причинна връзка между тях и извършената по отношение на ищеца „закана за убийство“. За тези отрицателни последици, от събраните по делото доказателства, се доказва причина връзка с деликта, изразяващ се в причиняване на тежка телесна повреда и съдът взема предвид същите при определяне размера на претендираното от този деликт обезщетение.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dab85c20-fb62-4101-96aa-bd39bed88260