Определение № 1833 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1833 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501589 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:

175330437 против определение № 3204/13.03.2024 г., постановено по гр. дело № 12247/ 2023 г. на ПРС, XVI гр. с-в, което се обжалва в частта му, с която е оставена без уважение молбата му с вх. № 20361 от 22.02.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение № 448 от 29.01.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с довода, че по делото не са били налице предпоставките за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. М. М. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., тъй като ищецът не е материално затруднено лице. На следващо място се поддържа, че по делото липсва правна сложност и присъденото възнаграждение е прекомерно. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго такова, с което искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. да се остави без уважение, а в условията на евентуалност, същото да бъде намалено.

Ответникът по частната жалба Д. Ю. Д. чрез адв. М. М. е взел становище за нейната неоснователност.

По делото е постъпила частна жалба и от втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 против определение № 3204/13.03.2024 г., постановено по гр. дело № 12247/ 2023 г. на ПРС, XVI гр. с-в, което се обжалва в частта му, с която е оставена без уважение молбата му с вх. № 21371 от 26.02.2023 г., за изменение на постановеното по делото решение № 448 от 29.01.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат идентични оплаквания за неправилност на обжалваното определение - че 1 ищецът не е материално затруднено лице, както и че по делото липсва правна сложност и присъденото възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. е прекомерно. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго такова, с което искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. да се остави без уважение, а в условията на евентуалност, същото да бъде намалено.

Ответникът по частната жалба Д. Ю. Д. чрез адв. М. М. е взел становище за нейната неоснователност.

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същите са процесуално допустими.

По същество:

С Решение № 448 от 29.01.2024 г. , постановено по гр. дело № 12247/2023 г. на ПРС, XVI гр. с-в са уважени предявените главни искове на ищеца Д. Ю. Д., като е признато за установено в отношенията между ответника „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437 от една страна и ищеца Д. Ю.

Д. от друга, че договор за потребителски кредит № 2667103/06.11.2022 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Признато е за установено в отношенията между ответника „Ай Тръст” ЕООД от една страна и ищеца Д. Ю. Д., от друга, че договор за предоставяне на поръчителство от 06.11.2022 г. е нищожен, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Уважен е насрещният иск, предявен от „Кредисимо” ЕАД против Д. Ю. Д., като последният е осъден да заплати на „Кредисимо” ЕАД сумата от 2 562,53 лв., представляваща разлика между дадената в заем главница от 3 621,53 лв. по договор за паричен заем № 2667103/ 06.11.2022 г. и платеното по нищожния договор от общо 1 059 лв.

Предвид уважаването на установителните искове, с решението „Кредисимо” ЕАД е осъдено да заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Д. Д. безплатно процесуално представителство по делото в размер на 794,58 лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Със същото решение „Ай Тръст” ЕООД е осъдено да заплати на адвокат М. М. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Д. Д. безплатно процесуално представителство по делото в размер на 809,90 лв. с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал.

2 от ЗАдв.

С молби по реда на чл.248 ГПК двамата ответници са отправили искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като са поискали такива въобще да не се присъждат за безплатна правна помощ на ищеца, защото той не бил материално затруднено лице, или в условията на евентуалност са поискали намаляване на разноските на адвоката под минималния размер и без да се присъжда ДДС. С атакуваното 2 тук определените ПРС е оставил молбите им без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира следното:

Настоящият съдебен състав споделя доводите, изложени в Определение № 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК, според което в чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Ето защо искането да не се присъжда въобще възнаграждение на адв.М. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. е неоснователно.

Искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в тежест на двамата ответници е основателно.

Защитата пред първата инстанция, осъществена от адв. М. М., пълномощник на ищеца се изразява в подаване на искова молба и подаване на допълнителна писмена молба, приповтаряща казаното в исковата молба. Адв.

М. не се е явил в съдебно заседание, делото е приключило след провеждане само на едно съдебно заседание, в което са събрани само представените от страните писмени доказателства.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., в което е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Ето защо и предвид вида на исковете, действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че се касае до спор, по който вече има трайно установена съдебна практика, а защитата на ответника се изразява единствено в подаване на исковата молба, без явяване в съдебно 3 заседание и ангажиране на допълнителни доказателства, съдът приема, че дължимото се адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца адв. М. ще се определи под минималния размер по Наредбата №1/09.07.2004г. за един иск, в размер на 300 лв. по отношение на всеки един от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД

Съдебният състав споделя доводите, изложени в Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК, а именно, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал. 1 ЗА ).

Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, а възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. /В този смисъл са Определение № 2948 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1567/2024 г., Определение № 1570 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 664/2024 г./.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3204/13.03.2024 г., постановено по гр. дело № 12247/ 2023 г. на ПРС, XVI гр. с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 448 от 29.01.2024 г., постановено по гр. дело № 12247/ 2023 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146, Сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“ да заплати на адвокат М. В. М., от АК – Пловдив, с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, 4 адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Д. Ю. Д., ЕГН:

**********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300 /триста/ лв. определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 146, Сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на адвокат М. В. М., от АК – Пловдив, с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Д. Ю. Д., ЕГН:

**********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300 /триста/ лв., определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5