Определение № 476 от 23.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503312 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С Решение №4701/30.10.2025г., постановено по гр.д.№19702/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, съдът е отхвърлил искането на „А1 България“ ЕАД за допускане на поправка на ОФГ в постановеното по делото решение №3977/20.08.2025г., а също и е оставена без уважение молбата проц.представител на насрещната страна - адв. М. за изменение на решение №3977/20.08.2025г. в частта за разноските, чрез присъждане на дължимото се ДДС в размер на 100 лв.

Настоящото производство е образувано по постъпила частна жалба от адв. Д. В. М., в качеството си на пълномощник на Я. С. против Решение №4701/30.10.2025г., в частта, с която се оставя без уважение молбата по чл.

248 ГПК на проц.представител за изменение на постановеното по делото решение №3977/20.08.2025г. в частта за разноски.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно.

Сочи, че върху определеното по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение следвало да се начисли и ДДС, когато проц.представител имал удостоверение за регистрация по ЗДДС. В подкрепа на извода си излага подробни съображения и сочи съдебна практика.

Постъпил е и отговор от „А1 България“ ЕАД, с който се взема становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Сочи, че адв. М. не бил легитимиран в лично качество да претендира изменение на 1 решението в частта за разноските. Молбата за изменение на решението била допустима, но само по искане на самата страна.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.

71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС. / в този смисъл Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. 4236/2022 г. на III г.о./ Неоснователни се явяват възраженията на насрещната страна. В случая молбата за изменение на Решението в частта за разноските е депозирана от адв. М., в качеството му на пълномощник на страната по делото Я. С.. Процесуалният представител, в качеството си на такъв, има правото да депозира всякакви молби, стига предприетите действия да са в обхвата на представителната власт. Съгласно посочена от насрещната страна съдебна практика, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, тоест касае се за различна хипотеза от настоящата.

Поради горното обжалваният съдебен акт ще се отмени, а постановеното по делото решение ще бъде изменено с присъждане на дължимото се ДДС.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №4701/30.10.2025г., постановено по гр.д.

№19702/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на адв. М., с вх.

№91152/28.08.2025г. за изменение на решение №3977/20.08.2025г. в частта за разноските, чрез присъждане на дължимото се ДДС в размер на 51,13 евро /100 лв./ вместо което постановява:

2

ИЗМЕНЯ Решение №3977/20.08.2025г., постановено по гр.д.

№19702/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище в град София и адрес на управление: район ***, с ЕИК 131468980, представлявано от ***, *** да заплати на адвокат Д. М., от Адвокатска колегия - Пловдив, със служебен адрес гр. ***, сумата от 51,13 евро /100 лв./, /, представляваща дължимо ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 255,65 евро /500 лв./.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503312 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С Решение №4701/30.10.2025г., постановено по гр.д.№19702/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, съдът е отхвърлил искането на „А1 България“ ЕАД за допускане на поправка на ОФГ в постановеното по делото решение №3977/20.08.2025г., а също и е оставена без уважение молбата проц.представител на насрещната страна - адв. М. за изменение на решение №3977/20.08.2025г. в частта за разноските, чрез присъждане на дължимото се ДДС в размер на 100 лв.

Настоящото производство е образувано по постъпила частна жалба от адв. Д. В. М., в качеството си на пълномощник на Я. С. против Решение №4701/30.10.2025г., в частта, с която се оставя без уважение молбата по чл.

248 ГПК на проц.представител за изменение на постановеното по делото решение №3977/20.08.2025г. в частта за разноски.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно.

Сочи, че върху определеното по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение следвало да се начисли и ДДС, когато проц.представител имал удостоверение за регистрация по ЗДДС. В подкрепа на извода си излага подробни съображения и сочи съдебна практика.

Постъпил е и отговор от „А1 България“ ЕАД, с който се взема становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Сочи, че адв. М. не бил легитимиран в лично качество да претендира изменение на 1 решението в частта за разноските. Молбата за изменение на решението била допустима, но само по искане на самата страна.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.

71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС. / в този смисъл Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. 4236/2022 г. на III г.о./ Неоснователни се явяват възраженията на насрещната страна. В случая молбата за изменение на Решението в частта за разноските е депозирана от адв. М., в качеството му на пълномощник на страната по делото Я. С.. Процесуалният представител, в качеството си на такъв, има правото да депозира всякакви молби, стига предприетите действия да са в обхвата на представителната власт. Съгласно посочена от насрещната страна съдебна практика, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, тоест касае се за различна хипотеза от настоящата.

Поради горното обжалваният съдебен акт ще се отмени, а постановеното по делото решение ще бъде изменено с присъждане на дължимото се ДДС.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №4701/30.10.2025г., постановено по гр.д.

№19702/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на адв. М., с вх.

№91152/28.08.2025г. за изменение на решение №3977/20.08.2025г. в частта за разноските, чрез присъждане на дължимото се ДДС в размер на 51,13 евро /100 лв./ вместо което постановява:

2