Определение № 13482 от 06.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13482 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110151040 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на М. К. Г. срещу „Ппкб“ ЕООД, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

С оглед становището на ответника и наличието на безспорни между страните обстоятелства съдът намира, че не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, поради което искането на ищеца следва да бъде отхвърлено.

Предвид, че не се оспорват извършените от ищеца плащания по процесния договор, следва да бъдат оставени без уважение като ненеобходими направените с исковата молба доказателствени искания по чл. 192 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.04.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за изискване на документи от ип“ АД и „иг“ 1

АД.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. К. Г. срещу „Ппкб“ ЕООД, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 З З Д за прогласяване на нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит „Пкст“ № 40016238092 от 22.03.2023 г.;

2. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1114,06 евро (2178,92 лева), представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит „Пкст“ № 40016238092 от 22.03.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Пкст“ № 40016238092 от 22.03.2023 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 4000 лева при следните условия: срок на договора – 36 месеца; размер на месечната вноска – 192,43 лева; годишен процент на разходите – 49,04 %; годишен лихвен процент – 41 %; лихвен процент на ден – 0,11 %; общо задължение по кредита – 6926,97 лева. Сочи се, че с договора ищецът бил избрал пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които се дължало възнаграждение в размер на 1600 лева за услугата „Фаст“ и 3000 лева за услугата „Флекси“, като месечната вноска по допълнителния пакт била в размер на 127,77 лева.

Ищецът излага, че общото задължение по договора за кредит и допълнителните услуги възлиза в размер на 11526,97 лева, което надвишавало почти три пъти размера на отпуснатата главница. Заявява, че е заплатил по договора сума в размер на 6178,92 лева. Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на годишния процент на разходите, както и поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват действия по усвояване и управление на кредита, поради което кредиторът не може да иска заплащането на такси за тях. Поддържа, че клаузите, с които са уговорени допълнителните услуги и размерът на възнаградителната лихва, противоречат на добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации. Излага, че чрез клаузата за възнаграждение за допълнителни услуги се заобикаля забраната, предвидена в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението следва да бъде включено в ГПР, но в действителност не било включено. По изложените съображения ищецът счита, че договорът е нищожен, поради което заявява, че заплатената от него сума в размер на 2178,92 лева, представляваща част от общо платената сума в размер на 6178,92 лева, е недължимо платена и претендира връщането й.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, по който ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми. Аргументира подробно, 2 че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че таксите за допълнителни услуги не следва да се включват в размера на ГПР.

Евентуално твърди, че неправилно посочен размер на ГПР не е равнозначен на липса на такъв, както и че това не води до недействителност на целия договор, а само до недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на такса за услуга „Фаст“ и „Флекси“; извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които отговарят на императивните законови разпоредби на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, съответстват на добрите нрави и са били индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит „Пкст“ № 40016238092 от 22.03.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание; таксите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит; извършено от ищцата в полза на ответното дружество плащане по договора на сума в общ размер на 6178,92 лева.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който 3 следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4