Решение № 100 от 16.04.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Шумен, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100515 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от М. Я. И., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Велики Преслав, ул. „...., действаща чрез адв. Я. Д. от АК – София, с адрес за призоваване в гр. София, п.к. 1000, пл. „......, сграда СБА срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.... Ищцата твърди, че на 07.11.2024 г. около 07.15 ч. в гр. В. Преслав на кръстовището между ул. .....“ и ул. „.....“, при управление на л.а. марка „................“, модел „....“ с рег. № ......, С.Х.К. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуска преминаващата по пешеходната пътека от дясно наляво и блъска пешеходка М. Я. И.. В резултат на ПТП, ищцата е получила травматични увреждания, наложили хоспитализацията й и извършването на оперативна интервенция. След изписването от болницата, лечението на ищцата е продължило в домашни условия. Предвид получените увреждания първоначално ищцата е била в продължителен период от време обездвижена на легло, което наложило използването на антидекубитален дюшек. В резултат на ПТП ищцата е изпитала силни болки в засегнатите области на тялото, които налагат използването на обезболяващи.

Получените фрактури са наложили осигуряване на чужда помощ при задоволяване на потребностите на ищцата. Обездвижването, силните болки и необходимостта от чужда помощ са се отразили негативно върху психиката на ищцата. Към настоящият момент възстановяването на пострадалата не е приключило.

За лек автомобил марка „................“, модел „....“ с рег. № ......, към датата на ПТП е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Ищцата, в качеството си на увредено лице, е отправила до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди. Към настоящият момент 1 застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените вреди. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 627 лв., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция 11.02.2025 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

ЗД „Бул Инс“ АД счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по посочената в исковата молба застрахователна полица, както и обстоятелството, че ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва механизма на ПТП, всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, отговорността на застрахования водач С.Х.К. за настъпване на ПТП, наличието на вина, както и всички твърдения на ищцата изложени в исковата молба. Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която е нарушила чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като е предприела пресичане на платното за движение внезапно, без да съобрази поведението си с останалите участници в движението. Налице е прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се претенцията по акцесорния иск за изплащане на законно лихва.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С протоколно Определение № 17 от 11.03.2026 г., постановено по НОХД № 70/2026 г. по описа на РС – Велики Преслав на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и С.Х.К., ЕГН ********** споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че С.Х.К. на 07.11.2024 г. в гр. В. Преслав по ул. .....“ в района на кръстовище образувано с ул. „.....“ при управление на л.а. марка „................“, модел „....“ с рег. № ......, нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл.119, ал.1 от ЗДвП, а именно при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като не пропуснал пресичащата пътното платно от дясно наляво, спрямо посоката му на движение М. Я. И., вследствие на което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата срамна кост на таза, причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец, деяние извършено на пешеходна пътека, с което е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр. 2-ро във вр. с ал.1, б. „б“, пр. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3-то от НК.

Деянието е извършено виновно при форма на вина – престъпна небрежност. На С.Х.К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години, като същия е 2 лишен от правото да управлява МПС за срок от 4 месеца, считано от влизане в сила на споразумението.

В конкретния случай, предвид твърденията изложени в исковата молба и отговора на ответното дружество съдът приема за установени и не нуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/02/124002486806 по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л.а. марка „................“, модел „....“ с рег. № ......, към датата, на която е осъществено процесното ПТП и че пострадалата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя съгл. чл.380 от ГПК. Видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.29) застрахователната претенция на ищцата е получена от застрахователя на 11.02.2025 г. С писма изх. № НЩ-1524/ 26.02.2025 г. и изх. № НЩ-3156/05.05.2025 г. е отказано заплащане на обезщетение, тъй като не е представен влязъл в сила акт доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.

От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 07.11.2024 г. около 07.15 ч. в гр. В. Преслав лек автомобил „................ ....“ с рег. № 9610 КВ, управляван от С.Х.К., се е движел през светлата част от денонощието в лявата лента на южното платно на ул. .....“ по посока на кръстовището с ул. „.....“. Времето е било ясно, светло с добра видимост, пътното платно е със суха настилка, без неравности. Има изградена пешеходна пътека тип „зебра“ с добре видима бяла маркировка (ленти с широчина 0.5 метра) и сигнализирана с 2 броя пътни знаци Д17 с широчина 4 метра и дължина 7.7 метра, която пресича двете ленти. Скоростта на автомобила е била 26.8 км./ч. По същото време пешеходката М. Я. И., на 74 години, предприема пресичане от десния край на пешеходната пътека, перпендикулярно и отдясно-наляво спрямо автомобила. Водачът на автомобила забелязъл късно пешеходката и реагирал с аварийно спиране, но не успял да предотврати удара. В процеса на спиране предната лява гума на автомобила оставила следа от протрИ.е 2.7 метра. След удара пешеходката пада в лявата лента пред автомобила, който спира със задната си част върху пешеходната пътека. Мястото на удара е върху пешеходната пътека на 5.71 метра от десния край на платното за движение (началото на пешеходната пътека).

От техническа гледна точка непосредствената причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция с аварийно спиране за избягване на удара от водача на л.а. „................

....“ с рег. № 9610 КВ, поради което блъска пресичащата пътното платно по пешеходната пътека М. Я. И.. Скоростта, с която се е движело МПС от 26.8 км./ч. не е повлияла на ПТП.

Опасната зона за спиране при движение с тази скорост е 14.5 метра. В началния момент на пресичане на пътното платно от пешеходката, лекият автомобил е бил на разстояние 37.3 – 47.8 метра преди мястото на удара и водачът е разполагал с достатъчно време и разстояние за да я възприеме като опасност и да спре в опасната зона от 14.5 метра. В реално създалата се ситуация водачът е възприел пешеходката със закъснение на 11.3 метра преди удара и не е 3 имал възможност да го предотврати.

ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на лекия автомобил е бил внимателен и е наблюдавал пътя непрекъснато. Той би могъл да реагира своевременно с аварийно спиране при първа видимост към пешеходката от 37.3 – 47.8 метра, като с това избегне удара, предвид обстоятелството, че е разполагал с по-голямо от необходимото разстояние за спиране. Не е имало препятствия които да ограничават видимостта и водачът е имал възможност да възприеме началния момент на пресичане по пешеходната пътека.

В началния момент, когато пешеходката е предприела пресичане на пътното платно лекият автомобил е бил извън опасната зона на спиране и не е представлявал опасност за нея. Но тя е имала възможност по време на движението си по пешеходната пътека да забележи и възприеме като опасност лекия автомобил и е могла да се предпази, като спре на място без да навлиза в лентата за движение на автомобила.

М. Я. И. е получила следните травматични увреждания: 1) контузия на главата и 2) счупване на горното рамо на лявата пубисна /срамна/ кост – закрито, в близост до ацетабулума/ставната ямка на тазобедрената става. Счупването е извънставно.

Между механизма на претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.

На ищцата е било проведено консервативно (неоперативно) лечение и включва тракция (теглене) на лявата половина на таза, чрез теглене на левия долен крайник, което води до спонтанно наместване на горното рамо на срамната кост (пубиса). Времето за лечение обхваща режим на легло (покой) – 30 дни и ходене с патерици още 30 дни, като левият долен крайник е отбременен. По време на режима на легло се включват изометрични и изотонични процедури, чиято цел е да поддържа тонуса на мускулатурата и да помогнат при вертикализирането на пострадалата. М. Я. И. е изпитвала тъпи болки през първите 10 – 15 дни след травмата. Неудобствата са били свързани със самообслужването по време на тоалет, хранене, обличане, а в впоследствие и при ходенето с помощни средства. Ищцата не е провеждала рехабилитационни процедури. Рехабилитацията в този случай не е необходима, тъй като счупването е извънставно. Активното раздвижване не е необходимо през първите 30 дни, тъй като има изключително голям риск от тромбоза или емболия въпреки ежедневното приемане на антикоагуланти и антиагреганти (медикаменти разреждащи кръвта и непозволяващи слепването на тромбоцитите). В съдебно заседание вещото лице уточни, че оздравитнелният процес приключва в рамките на 6 месеца, след което е възможно пострадалия да упражнява тежък физически труд. В медицинската документация няма данни за заболявания на дихателната, нервната и двигателната система освен хипертонично сърце без застойни явления. Не са налице заболявания, които биха могли да бъдат в причинна връзка с претърпяното ПТП.

Към датата на изготвяне на заключението и извършения медицински преглед от 09.03.2026 г., пострадалата М. Я. И. няма невъзстановени увреждания, които да са във връзка с претърпяното ПТП. Ищцата е възстановена и не се налага по-нататъшно лечение.

4

Извършените от М. Я. И. разходи за лечение са пряка връзка с получените травми от претърпяното ПТП.

За установяване на наведените от ищцата твърдения за нанесените й неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите Е.Й.М. - дъщеря на ищцата и В.М.В.. От показанията на Е.Й.М. се установява, че не се е наложило хирургическа намеса, наместили са таза и след тридневен престой в болницата, лечението на ищцата е продължило в домашни условия. Първите 30 дни ищцата е била неподвижва на легло и не можела да се движи, налагало се приемане на обезболяващи, след което по указание на рехабилитатор е започнало постепенно раздвижване, като 60 дни е следвало да се пази левия крак. Докато е била на легло, а и в двата последващи месеца, докато постепенно се е раздвижвала ищцата е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. След тези два месеца е започнала полека-лека да се движи с помощта на патерици. Ищцата е имала проблеми със съня и се е наложило вечер да приема „Диазепам“. Към настоящия момент се движи самостоятелно в къщи и отива до магазина. Преди инцидента е била активен човек и не се спирала. След ПТП е станала потрудно подвижна, страхува се да излиза, станала е по-затворена и е спряла да излиза толкова често. Все още има болки, но не са постоянни, а от време на време.