Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 286 от 18.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 339/2024
Вид
Определение № 286
Подписан
18.03.2024
В сила
18.03.2024
Състав
Веселина Вълева, Красимира Костова, Магдалена Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. София, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600339 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. глава XXII от НПК

С определение от 20.02.2024 г. по НЧД № 756/2024 г. по описа на СГС, е оставено без уважение искането на лишения от свобода А. С. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 414/2020 г. по описа на ОСХасково.

Срещу определението е постъпила частна жалба от служебния защитник на лишения от свобода Г., с която се иска да бъде отменено определението на СГС и да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искане на осъдения Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с одобрено споразумение по НЧД № 414/2020 г. по описа на ОС-Хасково.

Видно от приложената справка от Затвора - гр. ***, към 20.02.2024 г. лишеният от свобода Г. е изтърпял фактически 4 години, 6 месеца и 22 дни, като към тази изтърпяна част са зачетени 5 месеца и 25 дни от работа или общо 5 години и 17 дни. Следователно правилно първоинстанционният съд е констатирал, че е налице първата изискуема предпоставка на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, за допускане на условно предсрочно освобождаване, а 1 именно осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Правилна и законосъобразна е преценката на първоинстанционният съд, че не е налице втората изискуема предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Резонно в тази посока СГС се е обосновал с приложения по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС. В споменатия доклад е отразено, че рискът от рецидив продължава да бъде със средни стойности, въпреки че стойностите от 41т., приети в първоначално изготвения доклад са редуцирани до 39 т. Отбелязано е, че са налице положителни промени в дефицитните зони за междуличностни проблеми и уменията за мислене. Рискът от вреди, в доклада е характеризиран като среден за обществото и за осъдения и нисък за служителите и за останалите лишени от свобода.

Въззивният съд намира, че положително следва да бъдат оценени данните за добро поведение на лишения от свобода в пенитенциарното заведение, липсата на конфликти, проявена инициатива за включването му в трудова дейност и образователни програми. Награждаван е три пъти - със Заповед № 221/06.07.2023г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, със Заповед № 106/07.03.2023 г. с „извънредна хранителна пратка“ и със Заповед № 374/26.07.2022г. с „писмена похвала“. На основание чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС се счита за ненаказван, въпреки наложеното му дисциплинарно наказание със Заповед № 640/23.11.2022 г.

С атакуваното определение първоинстанционният съд обосновано се е съобразил със становището на затворническата администрация, че осъденият не е дал достатъчно доказателства за надхвърлящо обичайното добро поведение при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.

Продължават да са налице дефицитни зони, установени с първоначално изготвения доклад, а именно - отношението на лишения от свобода към него и управление на финансите и доходите, макар и режимът му да е бил променен от „строг“ в „общ“ и преместен в затворническо общежитие от открит тип. Въззивната инстанция споделя изводите, че за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, е необходимо осъденият да премине през всички етапи на пенитенциарната система и корекционният процес да бъде завършен.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. чл. 345 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.02.2024 г. по НЧД № 756/2024 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода А. С. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на 2 остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 414/2020 г. по описа на ОС-Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на осъденото лице, неговия защитник – адв. С. С. и на Затвора – гр. ***.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3