Определение № 1608 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1608 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

ГА. Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900662 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните, срещу въззивното решение № 755/07.12.2023г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 750/2023г., с което е потвърдено решение № 597/05.05.2023 год., постановено по търг.дело № 494/2023 год. на СГС, Т.О., VI-17-ти състав, в обжалваната му част, с която е прието, че вземането на „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД за присъдени съдебни разноски в размер на сумата от 461 475,60 лева има поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ по чл. 94, ал.1, т.8 ЗБН.

Първата касационната жалба е подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД / н./, представлявана от синдиците Ангел Николов Донев и Кристи Христова Маринова, срещу въззивното решение №755/07.12.2023г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 750/2023г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че процесното вземане е възникнало след вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, като от съда е извършено грешно тълкуване и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 4 от ЗБН. Счита, че допълнените вземания не съставляват разноски по несъстоятелността на банката по смисъла на чл.

54 от ЗБН и не са направени по реда на специалния закон. Касаторът не споделя изводите на въззивния съд, че в чл. 4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката, а напротив твърди, че разпоредбата на чл. 54 от ЗБН е норма – изключение и не може да се тълкува разширително. Касаторът 1 поддържа, че в Закона за банковата несъстоятелност е уреден специален ред за предявяване на вземанията – по чл. 63 и чл. 65 от ЗБН, сроковете за което отдавна били изтекли, и не е предвидена възможност за допълнително предявяване. Твърди, че удовлетворяването в производството по несъстоятелност на банката на разноските на кредиторите във връзка с тяхно участие в съдебно производство, не е предвидено нито с отделна норма, нито в съответната поредност по чл. 94 от ЗБН, за разлика от хипотезата по чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му, като вместо постановеното, възражението на кредитора за приемане на вземането му да бъде отхвърлено изцяло.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „КТБ“ АД / н./ поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност, и основанията по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН, която определя като кредитори на банката в несъстоятелност само тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността по чл. 54 от ЗБН от диспозитивен или от императивен характер е? Подлежи ли на разширително тълкуване нормата на чл. 4, ал.1 от ЗБН?“;

2. „Следва ли в производството по несъстоятелност на кредитна институция да се прилага чл. 616 от ТЗ, определяща кредиторите на несъстоятелността, включително и кредиторите за разноските във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност при изрична уредба на кръга от вземания на кредитори в чл. 4 ЗБН при действието на препращащата норма на чл.612, ал.2 изр. първо от ТЗ?

3. „Приложима ли е по аналогия нормата на чл. 688, ал. 3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на кредитна институция за предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на търговец?“

4. „Включването на вземане на кредитор за вземане за съдебни разноски във връзка с участието на кредитора в несъстоятелността и възникнали след откриване на производството, макар и с поредност по чл. 98, ал. 1, т. 8 ЗБН, който кредитор е извън кръга на кредиторите на банката по чл. 4, ал.1 от ЗБН, не го ли поставя в привилигировано положение спрямо кредитора за разноски в последен ред по чл. 722, ал.1, т.12 ТЗ, тъй като в чл. 98, ал. 1, т. 8 ЗБН изпреварва кредиторите за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължимо след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката?“

Ответникът по касационната жалба - „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД оспорва същата чрез процесуалния си пълномощник – адв. Т. Т. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 26.02.2024г., като 2 претендира, че е недопустима поради липса на правен интерес и при евентуалност – неоснователна. Изтъква, че касаторът „КТБ“ АД / н./ не е обжалвал решението на СГС пред въззивния съд, като то е обжалвано само от него и само относно поредността на приетото вземане, в останалата част относно самото му приемане и включване в списъка, актът е влязъл в сила, и предвид горното счита, че касационната жалба е недопустима.

Втората касационна жалба с вх. № 2080/26.01.2024г. е подадена от „Бългериан

Еъруейз

Груп“

ЕАД срещу въззивното решение

№755/07.12.2023г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 750/2023г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията му по жалбата, като не е препратил към мотивите на първата инстанция, нито е изложил собствени мотиви. Твърди, че не може да бъде споделено виждането на съда, че разпоредбата на чл. 54, т.

3 от ЗБН е достатъчно конкретна и не подлежи на разширително тълкуване.

Счита, че няма основание за ограничителното й тълкуване и по разпоредбата на чл. 54 от ЗБН няма изчерпателно посочване на вида на разходите.

Поддържа, че отговорността за разноски произтича от предприетото от синдика действие по предявяване на иска за попълване на масата на несъстоятелността и няма основание ответникът по делото, заведено от синдика, да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от държавата /за вземането за държавна такса/ и адвокатите, защитавали банката, когато имуществената му сфера е накърнена. С оглед изложеното претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в обжалваната му част и признаване за установено, че вземането му за разноски има поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Бългериан Еъруейз Груп“ ЕАД поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 от ГПК – очевидна неправилност, и основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Съставляват ли разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3 предл. първо ЗБН, присъдените на ответника поради отхвърляне на исковете съдебни разноски, сторени в производството по предявени от синдика на обявена в несъстоятелност банка искове с правно основание чл.

59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН, чл. 26, ал. 2 във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН?;

2. „Следва ли тези разноски да се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал.1, т. 3 ЗБН?“.

Ответната страна по тази касационна жалба – „КТБ“ АД /н./ чрез синдиците Кристи Христова Маринова и Ангел Николов Донев, оспорват същата по съображения, подробно изложени в подадения на 28.03.2024г. писмен отговор, като претендират недопускането на въззивното решение до касационно обжалване.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че СГС е бил сезиран с възражение от „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД, в което се твърди, че дружеството е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ по силата на постановено на 12.08.2021г. съдебно решение по т.д. № 2311/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 15-ти състав, с което банката е осъдена да заплати в негова полза разноски, направени в проведено съдебно производство, в размер на сумата от 461 475, 60 лв. С писмо от 13.12.22г. ищецът направил искане до синдиците на банката за предявяване и приемане на вземането му за присъдените разноски, но на 14.12.23г. получил отказ. Въззивният съд е счел, че се установява, че с решението по т.д. №2311/2020г. на САС са отхвърлени евентуално съединените искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл.

59, ал. 3 ЗБН и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и чл 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, с които се претендира обявяване за относително недействително, съответно за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, на извършено от „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД прихващане, като банката е осъдена да заплати на ответника разноски, направени в проведено съдебно производство, в размер на 461 475, 60 лв. САС е приел, че доколкото вземането е признато в съдебно производство, с участието на синдиците, същото следва да бъде прието и е неоспоримо. Цитирал е мотивите на определение № 67/15.02.2022год. по ч.т.д № 1212/15.02.2022год. на ВКС, в което освен извод за допустимост на производството по чл. 68 от ЗБН по възражение срещу отказ на синдиците да приемат и включат в списъка на приетите вземания на кредиторите на вземания за разноски, възникнали след откриване на производство по несъстоятелност, се посочва и, че страните в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не следва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от страните в останалите производства, обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност. Посочил е, че забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН, която установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. САС е счел, че в чл. 4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката, а възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и 4 общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. САС е приел, че вземанията за разноски, присъдени на ответниците в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, тъй като същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Посочил е, че не може да се приеме, че следва да бъдат включени в списъка с поредност по чл. 94, ал. 1, т.3 от ЗБН и че разпоредбата на чл.54, т.3 от ЗБН е достатъчно конкретна, поради което не би могло да бъде направено исканото от жалбоподателя разширително тълкуване. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.