Определение № 551 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Частно касационно гражданско дело № 20248003102852 по описа за 2024 година приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Никеле“ ЕООД и П. П. П. против определение № 148 от 07.03.2024 г., постановено по въззивно гр.д. № 320 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд, първи граждански и търговски състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение № 230 от 29.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, с искане да не бъдат присъдени в полза на ищеца А. К. К. или да бъде намален размерът на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение.

Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на постановеното определение, поради което молят да бъде отменено.

А. К. К. е депозирал писмен отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен от апелативен съд, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 230 от 29.11.2023 г. по в. гр. д. № 320/2023 г. Великотърновският апелативен съд е оставил без уважение въззивната жалба на „Никеле“ ЕООД и П. П. П. и е потвърдил първоинстанционното решение № 97 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 436 по описа за 2022 г. на Русенския окръжен съд за прогласяване за 1 недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на А. К. К. договор за даване вместо изпълнение от 23.06.2022 г., отразен в нотариален акт № ...., том ...., регистрационен № .............., дело № .............. г. на нотариуса Т. Т. с рег. № ......, с който договор „Никеле“ ЕООД е прехвърлил на П. П. П. правото на собственост върху апартамент № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ............................., находящ се на третия етаж, с адрес на имота: [населено място], ул. „Д. № 129, заедно със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор № ............................ Съобразно този изход от спора съдът е присъдил в полза на А. К. сторените разноски за въззивното производство в размер на 3800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да остави без уважение молбата по чл.248, ал. 1 от ГПК на „Никеле“ ЕООД и П. П. П., в обжалваното определение съдът е приел за неоснователно твърдението, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие от ищеца А. К.. Посочил е, че този договор е обективиран в представената електронна фактура, в която е посочено за какви правни действия и в какъв размер е получил възнаграждение неговият процесуален представител. Към фактурата е приложено и платежно нареждане, в което като наредител на превода е отбелязан К. К. (баща на ищеца), но това обстоятелство не променя дължимостта на разноските. Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от процесуалния представител на ищеца. Тези изводи на въззивния съд съответстват на фактическата обстановка и са съобразени с процесуалния закон. Пред въззивната съдебна инстанция А. К. е представляван от адв. Б. Д. - П.. С молба вх. № 5836/06.11.2023 г. тя е направила искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл.80 ГПК за сумата 3800 лв. – платено адвокатско възнаграждение, преводно нареждане от 03.10.2023 г. и електронна фактура № 0202300054/02.10.2023 г. Тези документи обективират сключения между А. К. и Еднолично адвокатско дружество „Д.“ договор за адвокатска услуга, като от отразеното в тях става ясно кои са страните по договора; неговият предмет – изготвяне на отговор по въззивна жалба против решение по гр.д. № 436/2022 г. на Окръжен съд – Русе и процесуално представителство пред апелативния съд; неговата цена 3800 лв.; начинът на плащане – по банков път. Установява се и заплащане на договореното възнаграждение. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че липсват доказателства за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като в преводното нареждане като наредител на плащането не е посочен ищецът, а К. К., който не е страна по делото. От фактурата, издадена на 2.10.2023 г. се установява, че възнаграждението на адвокатското дружество е за защита по въззивното производство, а от платежното нареждане, в което като основание е посочена фактурата, е видно, че това възнаграждение действително е платено. Тези данни са достатъчни за присъждане на възнаграждението от въззивния съд, без значение какви са причините трето лице да внесе сумата от името на ищеца. Не е основателно и възражението за прекомерност на това възнаграждение. В случая платеното адвокатско възнаграждение от 3 800 лв. съответства на правната сложност на спора, тъй като формулираните във въззивната жалба доводи са наложили пълномощникът на ищеца да изложи своите съображения за тяхната несъстоятелност в отговора на жалбата.

2

Освен това платеното възнаграждение от 3 800 лв. не надвишава значително минималното адвокатско възнаграждение за отговор на въззивната жалба, което според чл.9, ал.1 от Наредбата е 2778,89 лв.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 148 от 07.03.2024 г. по въззивно гр.д. № 320 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено без уважение подаденото от „Никеле“ ЕООД и П. П. П. искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 230 от 29.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3