Решение № 135 от 12.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

А. Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600357 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.12,ал.11 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /Закона/.

Предмет на настоящата проверка е решение №205 от 18.09.2026г., постановено по ЧНД №218/2026г. по описа на Окръжен съд- гр. Шумен. С атакуваното решение първоинстанционният съд е признал и приел за изпълнение в РБългария Решение №2386/02.07.2025г., влязло в сила на 09.04.2026 г. по НД № 166/2024г. на Апелативен съд Венеция, Италия, с което е изменена частично присъда № 55/17.06.2010 г. по НД №10870/2007г. на Съда на Венеция, с която българския гражданин З. Т. С. с ЕГН ********** е признат за виновен и му е наложено общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години и 4 (четири) месеца за деяние по чл.3, ал.1, т.8 и чл.4, аб.1 от Закон №75/1958 на Италия, съответстващо на чл.159а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК на Република България, извършено в периода от м.юни 2007 г. до 31.10.2007 г. и за деяние по чл.600 – bis от Наказателния кодекс на Италия, съответстващо на чл.159а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с ал.1 от НК на Република България, извършено в периода от 12.02. 2007 г. до 26.02.2007 г., и 1 двете на територията на Република Италия. С Решението е определен на основание чл.57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" в Република България. На основание чл.12, ал.9 от Закона съдът е приспаднал времето, през което З. Т. С. е бил задържан за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за периода от 09.06.2023г. до 18.07.2023г. и задържан под стража да периода от 19.07.2023г. до 31.07.2023г. – общо 1 месец и 23 дни.

Делото е образувано по жалба на процесуалния представител на осъденото лице З. С.-адв.М. М. САК, в която се навеждат основания за неправилност на решението в частта, досежно отказът на съда да приспадне времето, през което осъдения е търпял ограничения в правото на свобода за период от две години и един месец на територията на Обединено кралство Великобритания, което счита аналогично за „домашен арест“ по българското законодателство.

Иска се отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на решение, с което да се признае частично Присъда на Апелативен съд Венеция само в частта й, в която е определено наказание от 2г и 3 мес., като се приспадне от първоначалното наказание от 4г.и 4мес. времето от 2г. и 1мес., през което осъдения е търпял МН Домашен арест на територията на Лондон.

Осъденото лице редовно призован се явява лично. В съдебно заседание жалбата се поддържа на изложените основания. Осъденият моли съда да намали размера на присъдата с времето, през което е бил ограничен в правото си на свобода във Великобритания.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

Варненският апелативен съд, след като извърши проверка на правилността на атакуваното решение и като взе предвид изложеното в жалбата, изявленията на защитата и осъденото лице в съдебно заседание и становището на представителя на държавното обвинение, констатира следното:

Жалбата е допустима, доколкото е депозирана в срок и от правно легитимирано лице, а по същество се преценява като неоснователна.

В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка, дали са спазени законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт и в частност- налице ли са условията за признаване и изпълнение по чл.89 от Закона, респ. съществуват ли основания за отказ по чл.15 от същия.

В рамките на проведеното производство по реда на чл.12,ал.1-8 от Закона, първостепенният съд при спазване на процесуалните изисквания е 2 изяснил фактологията по делото, като е събрал относимите и необходими за правилното решаване на делото доказателства. Същия е счел, че издаденото от съда в Италия удостоверение е пълно и отговаря изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г.

Обосновано, с оглед фактически отразеното в представените писмени доказателства, Окръжен съд -Шумен е приел, че със съдебно решение №2386/02.07.2025г., влязло в сила на 09.04.2026г. по НД №166/2024г. на Апелативен съд Венеция, Италия е изменена частично присъда №55/17.06.2010г. по НД №10870/2007г. на Съда на Венеция, с която българския гражданин З. Т. С. с ЕГН ********** е признат за виновен и му е наложено общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години и 4 (четири) месеца за деяние по чл.3, ал.1, т.8 и чл.4, аб.1 от Закон №75/1958 на Италия, извършено в периода от м.юни 2007г. до 31.10.2007г. и за деяние по чл.600 – bis от Наказателния кодекс на Италия, извършено в периода от 12.02.2007 г. до 26.02.2007 г. и двете на територията на Република Италия.

Целият срок на лишаване от свобода, изтърпян във връзка с наказанието по отношение на което е постановено съдебното решение са ЕДИН МЕСЕЦ И ДВАДЕСЕТ И ТРИ ДНИ.

От представеното удостоверение по чл.3 от Закона с превод на български език на Решението е видно, че осъденият български гражданин не е участвал в съдебния процес в издаващата държава, в който е постановено съдебното решение; че същият е бил представляван от упълномощен от него защитник; че наказанието ще бъде изтърпяно изцяло към 22.08.2032г. и не се предвижда предсрочно освобождаване.

Към представените от Италия документи е приложена писмена декларация от осъдения, че желае да изтърпи оставащата част от наказанието от 4г., 2мес. и 20дни в България.

В обжалваното решение окръжният съд правилно е констатирал, че издаденото удостоверение съдържа изискуемите реквизити и кореспондира със влезлия в сила акт на компетентния орган на държава-членка на ЕС. Касае се за наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин С. и му е наложено наказание "лишаване от свобода", т.е. то представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 от Закона. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и изискванията на приложение №1 от българския закон. В удостоверението и съдебното решение се съдържа описание на деянията на осъдения.

Осъжданията му са за престъпления, реализирани на територията на Италия /издаващата държава/ и са квалифицирани като 1. Използване на непълнолетно лице за проституция и облагодетелстване от проституция, тъй 3 като е извличал облага от проституция или по какъвто и да е начин е улеснявал проституцията на Ж.А.А., ненавършила осемнадесет годишна възраст, като я е принуждавал да упражнява проституция в гр.Маргера, на ул.“Фратили Бандиера“, и чрез две други български гражданки е получавал изцяло доходите, реализирани от нея през всеки работен ден /около 150-200 евро дневно/. 2. Извличал облага от проституция или по какъвто и да е начин улеснявал проституирането на А.Е.М., като я е принуждавал да проституира в гр.Маргера, на ул.“Фратили Бандиера“ и е получавал изцяло доходите от нея през всеки работен ден, при отегчаващото обстоятелство, че е действал с употреба на насилие, тъй като многократно е нанасял побой на А.Е.В., за да запази контрола върху упражняваната от нея проституция.

Същите попадат в списъка съгласно рамковото решение и по Закона, за които не се изисква преценка за двойна наказуемост.

По делото са налични доказателства, представени от прокуратурата на РБ, че срещу С. за същото деяние не се води наказателно производство в България, т.е. не се нарушава принципа ne bis in idem.

Представеното удостоверение съдържа и данни за вида и срока на наложеното наказание, идентично с представеното съдебно решение.

Правилно първоинстанционния съд е констатирал съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде определен приложимия закон, в контекста на правната квалификация на описаното престъпление според националното ни право. Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС е съставено по образец, съгл. Приложение №1 към чл.4 от Закона, в писмена форма, придружено от превод на български език, издадено е от компетентен орган и съдържа необходимата информация съответстваща на данните в приложените присъда и решение, поради което не са налице условията за отлагане на признаване на съдебният акт, визирани в чл.14 от Закона.

Окръжният съд е изискал и приобщил към делото справки от НБД "Население", от които се установява, че българският гражданин С. е с постоянен и настоящ адрес в гр.Шумен, ул.“Генерал Скобелев“ №71 А, поради което компетентен да разгледа делото по смисъла на чл.7,ал.1 от Закона е Окръжен съд – Шумен. Видно от изисканата справка за съдимост С. не е осъждан в РБългария. От представена справка от Окръжна прокуратура Шумен се установява, че срещу него няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства.

Правилен е извода на проверявания съд, че не са налице основания по смисъла на чл.14 от Закона за отлагане на признаването на съдебния акт и 4 такива по смисъла на чл.15 от същия за отказ от признаване и изпълнение.

Предоставеното удостоверение по чл.3 от Закона е пълно, като осъдения не се намира на територията на издаващата държава.

Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че няма основание наложеното в издаващата държава наказание да бъде приспособявано.

Деянията, за които българският гражданин е осъден на територията на Италия, се явяват и престъпления по българския НК, както следва: по чл.159а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с ал.1 от НК, по отношение пострадалата Ж. А. и по чл.159а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК по отношение пострадалата А.Е.В., предвиждащи наказание "Лишаване от свобода" от 3 /три/ до 10 /десет/ години. Предвидените за тези престъпления наказания, според българския наказателен закон, са съответно от 3 до 10 години "Лишаване от свобода", поради което не се налага редуцирането на наложеното от италианския съд общо наказание "Лишаване от свобода" от 4 години и 4 месеца по реда чл.13 от Закона.

Основното възражение на защитата на осъдения се отнася до зачитане на периода, през който същия е търпял ограничения в правото му на свобода във Великобритания.

На първо място следва да се отбележи, че в представените документи от издаващата държава липсват данни за наложена такава ограничителна мярка. При липсата на вписване в представеното удостоверение, българският съд не би могъл да постави под съмнение неговата достоверност, още повече, че отсъстват каквито и да било обективни основания за това. В тази връзка следва да се има предвид, че принципа за взаимното признаване се основава на взаимното доверие между държавите-членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо спазване на основните принципи на прилагането на закона.

Доколкото няма спор, че задължението на българския съд при трансфер на осъдени лица е да приспада изцяло изтърпяното наказание и всяко предварително задържане в издаващата държава, настоящият състав съобрази следното.

В жалбата е цитирано Решение на Съда от 28.07.2016 г. по дело С294/16 PPU, от което защитникът избирателно е цитирал отделни постановки, извадени от контекста на решението.

Съгласно Решението, понятието „задържане“ следва да се разглежда като самостоятелно понятие от правото на Съюза, което да се тълкува еднакво на територията му. Приспадането при трансфер не следва да се тълкува единствено до сроковете на „задържане под стража“, като следва да се вземат предвид и сроковете, през които са били прилагани други мерки, или 5 съвкупност от мерки, които са наложени на съответното лице и които поради своя вид, продължителност, последици и условия на изпълнение лишават съответното лице от свободата му по начин, сравним със задържането под стража водещи до лишаване от свобода с последици, сравними с тези на задържането под стража. В този смисъл е и Решение от 20.04.2010г. Villa срещу Италия на ЕСПЧ/.