Решение № 6284 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6284 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110151364 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430,ал.2 ТЗ.

Производство е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против Ю. С.

М., с която са предявени обективно съединени установителни искове за сумите, както следва: за сумата от 11 148,26 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г. и за сумата от 2 276,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2018 г. до 28.10.2021 г., дължими поради неизпълнение на договор за кредит Експресо № 431752/15.01.2016 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 15.01.2016 г. между Експресбанк АД /с предходно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, чиито универсален правоприемник е Банка ДСК АД и Ю. С. М. – настоящ ответник, бил сключен договор за кредит Експресо № 431752/15.01.2016 г., с разрешен общ размер на потребителския кредит – 49 000 лева, със срок на издължаване -120 месеца, с краен срок на договора 09.02.2026 г. Сочи, че предоставеният потребителски кредит се олихвявал с номинален лихвен процент в размер на 7,65 % на година, за целия срок на договора, като лихвения процент на ден бил в размер на 0,0212 %, изчислен към датата на сключване на договора за кредит. При сключване на договора наказателната лихва за забава била 6 процентни пункта над номиналния лихвен процент – 7,65 %, или лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски бил в размер на 13,65 %. Годишния процент на разходите по кредита бил в размер на 8,93 %, а общо дължимата сума, изчислена към датата на сключване на договора за кредит била в размер на 72 846,22 лева. Ищецът поддържа още, че поради липса на погасяване от страна на кредитополучателя на 1 дължимите суми по кредита, същият бил обявен за предсрочно изискуем на 29.10.2021 г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, след което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Въз основа на предходното било образувано ч.гр.д.№ 54299/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав, в хода на което била издадена заповед по чл.417 ГПК за сумата от 42 139,97 лева, представляваща главница по договор за кредит Експресо от 18.01.2016 г., ведно със законна лихва, считано от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, за сумата от 11 148,26 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г., за сумата от 2 276,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2018 г. до 28.10.2021 г., за сумата от 3 979,89 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 29.10.2021 г. до 10.10.2022 г., както и за сумата от 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща направени разходи при изискуем кредит. Сочи, че издадената заповед била оспорена от длъжника единствено по отношение на претендираните суми за лихви, предмет на исковото производство, с доводи, че били погасени по давност. Поддържа, че в останалата част издадената заповед не е оспорена от длъжника и е влязла в законна сила. Предвид гореизложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявените в настоящото производство искови претенции, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се становище, че претендираните лихви са погасени по давност, тъй като съгласно твърденията в исковата молба, плащанията по договора за кредит са преустановени на 09.03.2018 г., докато заявлението по чл.417 ГПК е подадено в съда през м.октомври 2022 г., т.е. след 4 години и 7 месеца. Датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем била неотносима, тъй като давността започва да тече от датата на падежа. На следващо място се твърди липсата на подписан от ответницата погасителен план, независимо, че такъв бил посочен в договора като Приложение № 1. Поддържа се още, че платената към 07.03.2018 г. договорна лихва в размер на 4215,89 лева, надвишава договорената такава от сключения между страните договор, съгласно който при договорна лихва в размер на 7,65 % върху главницата, размера на договорната лихва възлиза на 3748,50 лева годишно. На последно място се твърди, че в нарушение на ЗПК ищецът не е посочил в договора точния еквивалент на лева на ГПР, а само процента, който в погасителния план и в договора бил различен. По изложените в писмения отговор доводи и съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове и присъди сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 54299/2022 г. по 2 описа на СРС е, че по заявление на „Банка ДСК” АД /в качеството на правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник Ю. С. М. да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 42 139,97 лева, представляваща главница по договор за кредит Експресо от 18.01.2016 г., ведно със законна лихва, считано от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 11 148,26 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г., сумата от 2 276,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2018 г. до 28.10.2021 г., сумата от 3 979,89 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 29.10.2021 г. до 10.10.2022 г., както и за сумата от 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща направени разходи при изискуем кредит.

С подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение длъжникът – настоящ ответник е оспорил дължимостта на сумата от 11 148,26 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г., както и на сумата от 2 276,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2018 г. до 28.10.2021 г., поради което с разпореждане от 10.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 54299/2022 г. по описа на СРС, съдът е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал искова молба.

Между страните не се спори, че на 15.01.2016 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от една страна като кредитор и ответника Ю. С. М., е сключен договор за кредит експресо № 431752, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 49 000 лева, със срок на погасяване – 25.02.2026 г. Видно още от договора е, че страните са постигнали съгласие кредитът да бъде погасен на 120 месечни погасително вноски, всяка в размер на 601,52 лева, с падеж на вноската – 9-то число на съответния месец. Съгласно чл.4 от договора, главницата по кредита се олихвява с номинален годишен лихвен процент, определен в част I, т.8, а именно – 7,65 % на година за целия срок на договора. В част I, т.9 от договора са предвидени наказателни надбавки, както следва: т.9.1 върху просрочени погасителни вноски : 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,65 %; т.9.2 – върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8. Съгласно част I, т.11 от договора годишният процент на разходите по кредита /ГПК/, изчислен към момента на сключване на договора е 8,93 %. В клаузата на чл.11 са предвидени обстоятелствата, при наличие на които банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.

По делото е приложен погасителен план, като неразделна част от договора за кредит, в който са посочени дължимите от ответника 120 броя месечни вноски по 3 кредита.

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК АС към 04.10.2022 г., от което е видно, че през периода от 09.04.2018 г. до 09.10.2022 г. са просрочени 43 вноски по кредита в общ размер на 25 846,45 лева, общия размер на договорната (възнаградителна) лихва за периода от 09.03.2018 г. до 28.10.2021 г. възлиза на 11 148,26 лева, размера на обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 09.04.2018 г. до 28.10.2021 г. е 2276,34 лева, а размера на обезщетението за след датата на настъпване на изискуемост за периода от 29.10.2021 г. до 03.10.2022 г. – 3 979,89 лева.

Представеното извлечение не е оспорено от ответника, като същото има харктер на извлечение от вписвания в счетоводните книги на банката и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство на лицето, което ги е водило.

По делото е представена покана-уведомление с изх.№ 0010-20-03776/08.06.2021 г. от банка ДСК АД до ответника, с която последната се уведомява, поради неплащане на дължими вноски по процесния договор за кредит, банката обявава кредита за предсрочно изискуем. Видно от приложения по делото проколол за връчване на съдебни книжа е, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника – настоящ ответник чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.1 ГПК – на 05.10.2021 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице след извършване на проверки в счетоводството на ищеца и запознаване с документите по делото е посочило, че постъпилите суми за погасяване на задълженията по процесния кредит са в общ размер на 23 036,57 лв., както следва:

14 837,49 лева – внесена сума за периода 09.02.2016 г. - 09.03.2018 г., вкл. и 8 199,08 лева – внесена сума чрез ЧСИ за периода 21.06.2024 г.-21.01.2025 г. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи вещото лице е установило, че плащането на суми за погасяване на задълженията по процесния кредит от страна на ответника е преустановено след 09.03.2018 г. След тази дата, сумите в размер на 8 199,08 лв. са внесени от ЧСИ р.в., като последната сума е внесена на 21.01.2025 г. Съгласно заключението непогасените задължения от Ю. С. М. по Договор за кредит Еспресо № 431752 от 15.01.2016г. към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист са в размер на 59 604,46 лв., както следва: 42 139,97 лева – главница; 11 148,26 лева - възнаградителна лихва (09.03.2018г.-28.10.2021г.); 2 276,34 лева - лихва при просрочие (09.04.2018г.28.10.2021г.); 3 979,89 лева - законна лихва след датата на настъпване на изискуемост и 60,00 лева - разходи при изискуем кредит. При извършената проверка вещото лице е установило, че постъпила сума от ЧСИ р.в. в размер на 8 199,08 лв., банката е погасила само главница.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 4 изводи:

За успешното провеждане на предявените исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните вземания за лихви /поотделно/.

С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на длъжника за последното.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.