Решение № 128 от 26.06.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Видин, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л.В.Л.

Членове:

ВЛ. Д. СТ.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231300600183 по описа за 2023 година

С присъда № 13/15.02.2023г. по НОХД № 1114/2022г. по описа на Районен съд Видин, подсъдимия Р. Ц. Б. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на ************ г. в гр. Д. обл. В., се заканил с убийство на М. Н. М., с която е бил във фактическо съпружеско съжителство и имат родено на **********. дете, казвайки и, че ще я ликвидира и тя няма да е жива, като в същото време я дърпал, удрял и ритал, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у М. Н. М. за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК - предшествано е от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо М. - престъпление по чл.

144, ал. 3, предл. I и III, във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, подсъдимия е осъден, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 /три / години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Р. Ц. Б. е осъден да заплати на гр. ищец и частен обвинител М. Н. М. сумата 2000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, като гр. иск до пълният му размер от 5000 лева е отхвърлен като недоказан и необоснован.

Подсъдимият Р. Ц. Б. е осъден да заплати сумата от 80 лева в полза на бюджета по сметка на РС Видин, представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.

Против присъдата в срок е подадена жалба от ПОДСЪДИМИЯ Б., чрез неговия защитникадвокат Л. М.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Иска се да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена друга с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

1

В с.з. прокурорът от ОП Видин, заяви, че оспорва жалбата, че ВРС е анализирал всички доказателства и е стигнал до верни фактически и правни изводи, респ. че подсъдимия е извършил престъплението за което е обвинен, като наложеното наказание е справедливо, и обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Гражданския ищец и частен обвинител, лично и чрез своя повереник, в с.з. заяви, че оспорва жалбата, същата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата като законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, почти изцяло намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя почти напълно, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по цитирания по – горе текст от НК и е наложил справедливо наказание.

Присъдата в гражданската част е правилна, като ВРС е уважил гражданския иск по справедливост, и с оглед конкретиката на неимуществените вреди.

Както беше посочено по-горе, ВОС почти напълно споделя фактическата обстановка установена от ВРС и макар, че не намира за необходимо самоцелно да я преповтаря, ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение в случая, със съответните корекции досежно заканителните изрази.

Подсъдимият Р. Ц. Б. на ************г. в гр. Д. обл. Видин, се заканил с убийство на М. Н.

М., с която е бил във фактическо съпружеско съжителство и имат родено на **********. дете, казвайки и, че ще я ликвидира, като в същото време я дърпал, удрял и ритал, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у М. Н. М. за осъществяването му .

Описаното поведение на подсъдимия е било предшествано е от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо М.. За нанесените й травми от случая на ************г. на М. М. е издадено медицинско свидетелство № 445/********. от Медицински център „Света Петка“ ЕООД Видин. Видно от медицинското свидетелство в него е констатирано следното обективно състояние на М.: кръвонасядания на лява мишница и предмишница, 5 на брой с овална форма, вследствие на удари или силно стискане; кръвонасядане на дясна предмишница на предна повърхност. Охлузване и кръвонасядане на двете подбедрици под коляното и около глезените. По инициатива на М. против подсъдимия Б., пред Районен съд Видин е започнато производство по Закона за защита от домашно насилие, във рамките на което срещу Б. е издадена заповед за незабавна защита № 6/25.08.2021г. по г.д. № 1811/2021г. Производството е прекратено отново по инициатива на М., с оглед на уверения на Б., че няма вече да я притеснява.

Фактическата обстановка се доказва от: показанията на свидетелите М. Н. М.- потърпевша, И.С.Б.- майка на М., К.С.К.- трета степен по сватовство с М., Г.С.Б.в- вуйчо на М. и С.В.Й.;

2 медицинско свидетелство № 445/********. от Медицински център „Света Петка“ ЕООД Видин; заповед за незабавна защита № 6/25.08.2021г. по г.д. № 1811/2021г.; молба до Районен съд Видин, с правно основание чл.4 от ЗЗДН, подадена от М. Н. М. против Р. Ц. Б..

Между тези доказателства няма противоречия. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС.

Оплакванията в жалбата за недоказаност на обстоятелства от фактическата обстановка, са неоснователни. В унисон с горните доказателства и в контекста на процесната житейска ситуация, са обстоятелствата, че подсъдимия е приложил физическо насилие върху М., докато тя е държала детето си на ръце, а мобилния й телефон е бил заключен в жабката на автомобила. Също така, факта, че М. е потърпевша не изключва достоверността на показанията й, още повече при положение, че те интерпретират преки впечатления и напълно кореспондират с останалите доказателства, посочени по-горе. Обстоятелството, че свидетеля Б. в град Д. където работи, не е намесил когато минал с автомобила си в близост до дома на подсъдимия на процесната дата и го видял как бутал М., само по себе си, не поставя под съмнение достоверността на заявеното от него лично впечатление. Ненамесата на свидетеля, може да се дължи на различни причини, например колебание, страх от подсъдимия /в която насока свидетеля е заявил за предишен случай, когато подсъдимия му е нанесъл побой/ и т.н, т.е. причини извън индикация за недостоверност. Относно свидетеля Й. полицейски служител, доколкото в жалбата се сочи, че е близък на майката на М. и е взел отношение спрямо подсъдимия в разрез с правомощията си, то последното е ирелевантно.

Няма основание за съмнение в показанията на този свидетел, че майката на М. му разказала за тормоз който подсъдимия упражнявал върху М. и че свидетеля Й. устно предупредил подсъдимия да не извършва такива действия.

Видно от показанията на М., както и от останалите доказателства по делото, не се установи, че подсъдимия, на процесните дата и място е използвал спрямо М. заканителния израз, че „тя няма да е жива“. Само относно това обстоятелство ВОС не споделя установената от ВРС фактическа обстановка.

Правилно ВРС не е кредитирал показанията на свидетелите Ю.М.Д.в- брат на подсъдимия и Ю.Б. Н.- баба на подсъдимия, относно това, че на процесната дата ************г. в гр. Д. не е имало конфликт и всичко е било спокойно между Б. и М.. В тази част показанията на двамата свидетели са в противоречие както с показанията на самата М., която е интерпретирала преки впечатления от случилото се между нея и подсъдимия на процесната дата, но и с показанията на нейните близки Б. К. и Б. за възприятията им на следващия ден, относно разстроеното психическо състояние на М., следите от физически травми върху нея и това което тя им е разказала за физически и психически тормоз, който й е нанесъл подсъдимия на ************г., и за заканите които й отправил. Освен това, свидетеля Б. е посочил, че на ************г. е минал с автомобила си в близост до дома на подсъдимия в град Д. и лично е видял как подсъдимия бута М.. В подкрепа на извода за физическото насилие от страна на подсъдимия върху М. е и медицинското удостоверение от ********., в което са отразени увреждания на потърпевшата, които импонират на начина описан от нея, по който подсъдимия й е посегнал физически. Видно е че показанията на свидетелите Д. и Н., в посочената част, са в противоречие с визираните доказателства. Освен това, показанията на тези свидетели, за спокойната съвместна вечеря на процесните дата и място, не съответстват и на обясненията на подсъдимия Б., който е заявил, че вечерта е имало спор 3 между него и М. и се той се дължал „дръпнато“ с нея. Именно посочените противоречия дават основание да се отхвърли достоверността на показанията на Д. и Н. в посочената част, като се направи и извод за пристрастие в показанията на двамата свидетели със защитната теза на подсъдимия, което пристрастие се обосновава от близките им отношения с подсъдимия.

Пак с оглед противоречията с показанията на М., Б. К., Б. и Й., и писмените доказателства, обясненията на подсъдимия Б., в частта им, че той не е упражнявал физически и психически тормоз спрямо М. при съвместния им живот до процесната дата, че не се е заканвал на М. и не е упражнил физическо насилие върху нея на ************г., следва да се преценят изключително като средство за защита и правилно не са кредитирани от ВРС.

От обективна и субективна страна подсъдимия Р. Ц. Б. е осъществил състава на чл. 144, ал.

3, предл. I и III, във вр. с ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимия, в условията на домашно насилие, се е заканил на М. с убийство. С оглед чл.93, т.31 от НК, деянието на подсъдимия е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие, осъществено е спрямо лице, от което има дете, с което л и ц е е бил във фактическо съпружеско съжителство, и са живели в едно домакинство. От субективна страна, подсъдимия е действал при пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характерна на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Прекия умисъл се доказва от конкретното поведение на извършителя обективирано по-горе, преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Подсъдимия е действал съзнателно с насилие, психически тормоз и закана, за да сломи психически и да подчини на волята си потърпевшата.

За съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено. Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, а законосъобразният отговор на този въпрос задължително предполага да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия, и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. Видно е, че в случая заканата не е била инцидентен емоционален изблик в момент на скарване, но е била предшествана от дълъг период, през който подсъдимия е осъществявал физически и психически тормоз над потърпевшата. Не са го възпирали бременността на потърпевшата, с която живеел на съпружески начала, а впоследствие и това, че е майка на новороденото им дете. С действията си, респ. със заканата, подсъдимия е целял да предизвика у потърпевшата страх от осъществяването на заканата. В случая и в контекста на ситуацията, заканата е обективно годна да предизвика страх у лицето, към което е отправена. От доказателствата по делото /показанията на М. и нейните близки/ е установено, че след заканата, съпроводена с насилие от страна на подсъдимия, потърпевшата е развила такъв страх.