Определение № 1662 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1662 гр. София, 18.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Частно касационно търговско дело № 20248003901087 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. В. М. и Т. В. М. против определение № 3150/20.12.2023 г. по ч.гр.д. № 3358/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 301/26.10.2023 г. по т.д. № 132/2021г. по описа на ОС-Враца, с което е допълнил определение от 23.10.2023 г. по с.т.д. като е присъдил в полза на ЗД„Бул Инс“АД направените разноски за първа инстанция общо в размер на 13 272 лв.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че не са представени категорични доказателства за извършване на разноските. Застрахователното дружество е регистрирано по ДДС и съобразно нормативната уредба при извършено от него плащане по договор е задължено да издаде данъчна фактура, каквато не е представена по делото. Иска се отмяна на атакуваното определение и потвърденото с него определение на ОС- Враца, като се отхвърли молбата по чл.248 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при допълнително основание за 1 допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, а именно:

1/При възникване на данъчно събитие, ако данъчно задълженото лице не издаде данъчна фактура на получателя, последният задължен ли е да плати уговореното възнаграждение?; 2/Липсата на императивно посочени реквизити в данъчната фактура или пълната липса на фактура, основание ли е да приеме, че плащането не е дължимо, респективно, че не е извършено ?; 3/ При договорно плащане в брой, липсата на данъчна фактура с фискален бон към нея, предпоставка ли е да се приеме, че плащането не е извършено?

Ответникът по частната жалба ЗД„Бул Инс“АД отговор, в който оспорва основателността й. е подал писмен

Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определението си въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е било прекратено поради оттегляне на предявените искове, като ответникът ЗД„Бул Инс“ АД е представил доказателства за сключени два договора за правна помощ и съдействие с адвокат М.Гочев, видно от които е заплатил за защитата по всеки един от преките искове сумата от 6 720 лв. с начислен ДДС. Представено е било и писмо доказателство за регистрацията н а пълномощника по ЗДДС. Ответникът с писмена молба е поискал допълване на определението, с което е било прекратено производството по делото и поискал да се присъдят дължимите се на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК деловодни разноски. Първоинстанционният съд с определението, предмет въззивна проверка се е съобразил с направеното от ищците възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и ги е осъдил общо да заплатят на ответника дължимите се разноски. Според САС ответникът е представил писмени доказателства за реално направени деловодни разноски, съобразени със защитата по исковете на всеки един от ищците. Разноските са сведени до нормативно установените минимални размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС, предвид регистрацията на процесуалния представител на ответника по ЗДДС, поради което са били налице правопораждащите факти за осъществяване на 2 отговорността на ищците за разноски. Посочил е, че платените парични суми по всеки един от договорите за правна помощ и съдействие не надвишават сумата от 10 000 лева, установена като максимално допустима със Закона за ограничаване на плащанията в брой.

С оглед на гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че поставените правни въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора, тъй като не са били коментирани от САС. Същият е приел, че достатъчно доказателство за действително извършени разноски е посочването в подписания от страната и пълномощника договор за процесуално представителство, че определеното възнаграждение е било заплатено в брой.

Не е обсъждал проблема за издаването или не на данъчна фактура, доколкото последното е административно изискване и касае отношения с фиска, а не е условие за действителност на гражданския договор.

Произнасянето на въззивния съд при констатираната от него фактическа обстановка е в съответствие със задължителната практика на ВКС – т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според същото, с амо когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Поради липса на общо и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд състав на Първо ТО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3150/20.12.2023 г. по ч.гр.д. № 3358/2023 г. по описа на Софийски апелативен 3 съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4