Определение № 11 от 08.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Ямбол, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. А.

Светла Р. Д.а като разгледа докладваното от Яна В. А. Въззивно частно гражданско дело № 20242300500416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Р. Р., И. Г. М. и Н. Р. И., всички от гр.*, подадена чрез процесуален представител- пълномощник адв. Г. Д. от АК- Ямбол, против Определение № 2102 от 17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 644/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д. № 3082/2024 г. по описа на ЯРС с влязъл в сила съдебен акт.

Оплакванията на жалбоподателите са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. В частната жалба се излага, че не са налице основанията на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по делото, тъй като лицето, което е предявило иска, въз основа на който е образувано гр.д. № 3082/2024 г. по описа на ЯРС е придобило идеални части от имота, предмет на настоящото дело след образуването му, не е страна в това производство, а съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни, в случай, че хода на производството спорното право бъде прехвърлено на другиго. Изтъква се, че предявяването на иск от трето лице няма за последица спиране на вече образуваното производство, по което то не е страна, при положение, че в случая не е налице хипотезата на чл. 225 от ГПК.

Тъй като лицето, което е предявило иска по чл.124 от ГПК не е страна в производството по настоящото дело, резултата от това дело не би се отразил на хода на последното. Посочва се, че ЯРС, позовавайки се на Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ОСГК, не е съобразил, че разрешението, дадено със същото касае правата на страните по делото, но не и правата на правата на трети лица, неучастващи в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС като страни. В заключение се сочи и това, че постановеното в производството по чл.32, ал.2 от ЗС решение подлежи на изменение при промяна на обстоятелствата, каквато промяна е възможно да настъпил във всеки един момент.

В подадения в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК отговор на частната жалба насрещната страна- В. И. К., действащ чрез процесуален представител- пълномощник адв.

И. Л. от АК- Ямбол, изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Позовавайки се на закона и съдебната практика поддържа, че спорът за собственост между 1 същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и обусловя спирането на производството по чл. 32, ал.2 от ЗС, тъй като субективните предели на СПН по образуваното производство по предявен установителен иск ще се разпрострат и върху субектите в процеса в исковото производство по чл.124, ал.1 ГПК. Поддържа се, че в настоящия случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. В случая делото, по което се решава въпросът за собствеността е обуславящо решението на съда в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС въпреки различието в спорните предмети, тъй като въпросът за собствеността включва и въпросът за ползването.

Акцентира се върху установителния характер на предявения иск по гр.дело 3082/2024г. на ЯРС, решението по което ще притежава установителен, декларативен характер, като се сочи, че единствено при искове с потенциален бъдещ преобразуващ ефект съществува риск и невъзможност от спиране на делото, тъй като изходът на делото не зависи от материалноправна промяна, която би настъпила след влизане в сила на решението по обуславящото дело, а такава правна промяна е настъпила по право със завършване на фактическия състав на придобивната давност. Поддържа се, че третите лица са подпомагащи страни в процеса и като такива имат съответните правомощия в неговото провеждане.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 644/2023 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на И. Р. Р., И. Г. М. и Н. Р. И., с която против И. А. К. е предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на дворно място, находящо се в гр.

* на ул. ***, съставляващо УПИ X- 7337, 7338 в кв.10 по плана на гр. Ямбол, който УПИ, съгласно кадастралната карта на града е образуван от ПИ с идентификатори № *** с площ от 334 кв.м. и и № *** с площ от 386 кв.м., или общата площ а имота е 720 кв.м., съобразно правата на съсобствениците.

В хода на производството по делото пред ЯРС, на 25.01.2024 г. с н.а. № 38, том 1, рег. № 392, дело №26 от 2024 г. на нотариус Д. Л., ответникът И. А. К. и съпругата му Д. Я.

К. са се разпоредили с притежаваните от тях 1/3 ид. части от дворното място, предмет на иска по чл. 32, ал.2 от ЗС, като са прехвърлили правото на собственост на същото, ведно с реалната собственост върху построените в дворното място сгради с идентификатори №***, №787374.543.216.2 и № *** срещу задължение за издръжка и гледане на В. И. К..

С протоколно определение от 02.04.2024 г. по искане на ответника на основание чл. 226, ал.2 от ГПК, ЯРС е конституирал като трети лица- помагачи на ответника приобритателя на имота В. И. К. и съпругата му М. Ж. К..

Тъй като с разпоредителната сделка от 25.01.2024 г. ответникът И. А. К. и съпругата му Д. Я. К. са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имотите, предмет на прехвърлителната сделка, с Определение № 819 от 12.04.2024 г. като ответник в производството е конституирана и Д. Я. К..

В проведеното на 08.10.2024 г. о.с.з. процесуалният представител на ответниците и на третото лице- помагач В. К., е направил искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Искането е обосновано с подадена от В. И. К. против тримата ищци по настоящото дело искова молба в ЯРС, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79 ат ЗС, за признаване за установено, че В. К. и М.К. са собственици на 94/334 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** с площ от 334 кв.м., влизащ в състава на УПИ X- 7337, 7338 в кв. 10 по плана на гр. Ямбол, целия с площ от 720 кв.м. или на 94/720 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 720 кв.м., състоящо се от 2

ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***.

Пред първоинстанционния съд ищците по делото са заявили становище за неоснователност на искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Посочили са, че производството по чл. 32, ал.2 от ЗС е такова на спорна съдебна администрация и извършеното разпределение на ползването има временен характер, до промяна на обстоятелствата, в случай, че такава промяна настъпи. Позовали са се и на влязло в сила съдебно решение в производството по допускане на делба на процесния имот, в който са определени идеалните части на съсобствениците, включително и на ответника И. А. К..

Във връзка с направеното искане по чл. 229, ал.1, т.4 от ЗС, ЯРС е извършил служебна справка в ЕИСС, при която е установил, че в Районен съд- Ямбол е входирана искова молба с вх. № 15684 от 08.10.2024 г., образувана в гр.д. № 3082/2024 г. по описа на ЯРС със страни: ищец В. И. К. и ответници И. Р. Р., И. Г. М. и Н. Р. И., с правно основание на предявения иск чл. 124, ал.1 ГПК, във в. чл. 79 от ЗС.

С обжалваното определение ЯРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал1,т.4 от ГПК за спиране на производството по делото до приключването на гр.д. № 3082/2024 г. по описа на ЯРС. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд се е позовал на приетото с Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 13/2012 г., ОСГК, съгласно което в рамките на производството по чл. 32, ал.2 от ЗС могат да бъдат разглеждани възраженията, респ. преюдициалните въпроси, свързани с установяването на съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея. Въпрос на лична преценка на всяка от заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна защита на правата си- чрез заявяване на такова възражение в рамките на производството по чл. 32,ал.2 от ЗС, чрез предявяване на инцидентен установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 ГПК), чрез предявяване на установителен иск за собственост като първоначално обективно съединен (с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост, като в последния случай спорът за собственост между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство, във всички случаи ще е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще обуслови спирането на производството по чл. 32, ал.2 от ЗС.

Частната жалба против определението, с което е спряно производството по гр.д.

№ 644/2023 г. по описа на ЯРС, е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Обжалваното определение е валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, основаващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на гражданското съдопроизводство, поради което основанията за спиране са изчерпателно предвидени в закона. Спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на 3 пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. С оглед дадените по- горе пояснения, за да е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да се разглежда дело в същия или друг съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело.

Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dab2760d-83ac-4386-b901-fb4594845d85