Решение № 759 от 07.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. В., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110108625 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Е.П. П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., *********, с която против В. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ************ – наследник на М. К. Б., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починала на ******* г., са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

- 1071,37 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия, начислена за периода от 24.01.2022 г. до 23.05.2022 г., за обекти на потребление, както следва: аб. № *********, с адрес: ************, ал.14; аб. № ***********, с адрес: ********* и аб. № *********, с адрес:

************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и

- 139,88 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 26.06.2023 г.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба се сочи, че ответникът е единствен наследник на М. К. Б. - клиент на ищеца, за обекти на потребление, както следва: аб. № *********, с адрес: ************, ал.14; аб.

№ ***********, с адрес: ********* и аб. № *********, с адрес:

************. Твърди се, че до обектите на потребление е доставена ел. енергия, която е потребена и не е заплатена от ответника. Сочи се 1 приложимост на разпоредбите на чл.17, т.2; чл.26 и чл.38 от относимите ОУДПЕЕ.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя писмен отговор на исковата молба. Съобщението до ответника е върнато по делото, като към същото е приложен препис от удостоверение № СД22000618ПР_001ПР от 10.05.2022 г. на Община В., видно от което ответницата е поставена под пълно запрещение, а за неин настойник е определен Ч. В. Г..

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл. ЗЕ, при действие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, одобрение от ДКЕВР /сега КЕВР/ с решение №ОУ061/07.11.2007 г. Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца да установи, че през процесния период, между страните е налице валидно облигационно правоотношение, елемент от съдържанието, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на соченото от ищеца основание, при неизпълнението на това задължение от страна на последния. За изпълнение на горното, ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия през процесния период; че доставял електроенергия до обекта на потребление, която е отчетена правилно; настъпването на падежа на паричното задължение и размера на обезщетението за неговата забава за посочения период.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни.

Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че ищецът е изпълнил своето задължение, като е доставил процесното количество ел.енергия до обекта на абоната, където то е потребено. От своя страна потребителят е длъжен да заплати стойността на предоставената услуга.

Съществуването на облигационно правоотношение между страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни 2

Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.” АД и Общи условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение Север” АД, валидни към посочения период. Съгласно §1, т.27г ДРЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Именно крайният клиент е страна по сделките с електрическа енергия, съгласно чл.92 ЗЕ, като същият е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б, б. „а“ДРЗЕ.

Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД /ОУ/, одобрени с решение №ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, въздига в задължение на потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия, в сроковете и по начина определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1 ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – „Е.-П. П.” АД, стойността на фактурираната електрическа енергия, като фактурата съдържа данните изчерпателно изброени в чл.18а ОУ.

Видно от удостоверение за наследници изх.№32987/27.07.2023 г. издадено от Район „П.“, Община В., ответникът е единствен наследник на М.

К. Б., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починала на ******* г. – титуляр на откритата партида при ищеца.

С решение №3576/07.11.2023 г. по ч.гр.д. №4532/2023 г. по описа на ВРС, съдът е постановил вписване на приемането по опис на наследството, оставено от наследодателя М. К. Б., от страна на запретения наследник В. А.

Б..

Не се спори, че ответникът има качеството потребител и че ищецът е изправна страна по действащия между страните договор, в т.ч. че същият е доставил до имота на ответника количеството ел.енергия, посочено в процесните фактури, че тази електроенергия е потребена, както и че извършените изчисления са правилни.

От представен от ищеца заверен препис от справка - извлечение за фактури и плащания по клиентски номер 1100044798 към дата 12.02.2024 г. се установява, че сумите за главница и лихва са платени изцяло, като плащането е извършено в хода на производството по делото.

С оглед горното, доколкото ищецът потвърждава, че ответникът е заплатил дължимите суми, след образуване на настоящото дело, то исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяването им чрез плащане, извършено в хода на процеса – факт, който на основание чл. 235 ГПК съдът следва да съобрази.

Независимо от отхвърляне на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски по делото. Нормата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като в процесния случай не са налице 3 кумулативно изискуемите предпоставки на сочената законова разпоредба.

Действително, ответникът, с извършване на плащането, признава предявените искове, но признанието на иска не е достатъчно основание за да се освободи от отговорността за заплащане на разноски. В основата на ищцовата претенция стои неизпълнението на договорно задължение от страна на ответниците. Последните са станало причина както за образуване на производството по делото, поради което следва да се приеме, че именно поведението им е дало повод на ищеца за сезиране на съда. Така, с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото, в общ размер на 310 лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Разноски в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, не се дължат, тъй като предявените искове се отхвърлят поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, а не поради неоснователността им.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане в хода на процеса, предявените от „Е.-П. П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., *********, против В. А. Б., ЕГН **********, с адрес:

************ – наследник на М. К. Б., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починала на ******* г., обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

- 1071,37 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия, начислена за периода от 24.01.2022 г. до 23.05.2022 г., за обекти на потребление, както следва: аб. № *********, с адрес: ************, ал.14; аб. № ***********, с адрес: ********* и аб. № *********, с адрес:

************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и

- 139,88 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 26.06.2023 г.

ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ************ – наследник на М. К. Б., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починала на ******* г., да заплати на „Е.-П. П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., *********, сумата от 310 лева, представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4

5