Решение № 270 от 27.11.2015, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Козлодуй, 27 ноември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ

СЪСТАВ в публично заседание на 05.11.2015 г. /Пети ноември две хиляди и петнадесета година / в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 1037 по описа за 2014 г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на А.М.Ц., ЕГН ********** *** и С.Б.Ц., ЕГН ********** ***, с която са предявили против С.Е.Ц. *** и против Б.Е.Ц. *** обективно и субективно съединени искове, както следва: за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53 /дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради/ срещу задължението за гледане и издръжка, сключен на 28.05.2008г. с нотариален акт № 111, том 8, дело № 967/2008г. на нотариус Валентин Митов и за връщане на недвижимия имот предмет на договора за прехвърляне на недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53 /дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради/ срещу задължението за гледане и издръжка, сключен на 28.05.2008г., след неговото разваляне.

Правното основание на предявените обективно и субективно съединени искове е по чл.87, ал.3 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В хода на процеса на 10.09.2014г. /исковата молба е подадена в съда на 09.09.2014г. с вх.№ 4321/ е починала ищцата А.М.Ц. и съдът съгласно чл. 227 ГПК е конституирал на нейно място, наследниците й /един от тях е ищецът С.Ц./ - синовете й Е.С.Ц. и В.С.Ц. ***.

На

29.03.2015г. в хода на процеса е починал ищецът С.Б.Ц. и съдът съгласно чл. 227 ГПК е конституирал на негово място наследници му, ответниците Е.С.Ц. и В.С.Ц..

В съдебни заседания ищците участват чрез пълномощник адвокат Е.О. ***, която поддържа двата иска.

Ответниците участват лично и с пълномощник адвокат М.С. *** и оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Подробни съображения са изложили в писмен отговор на исковата молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоначалните ищци в спора А.М.Ц. и С.Б.Ц. *** са съпрузи, а ответниците С.Е.Ц. и Б.Е.Ц. *** са братя и техни внуци.

На

28.05.2008г. първоначалните ищци А. и С. Циброви са сключили с ответниците С.Е.Ц., който тогава е бил на

19 години и Б.Е.Ц., който тогава е бил непълнолетен на 14 години и е действал лично и със съгласието на своята майка и законен представител Силвия Борисова Ц. договор с нотариален акт № 111, том 8, дело № 967/2008г. на нотариус Валентин Митов, с който са прехвърлили срещу задължението на двамата си внуци да ги гледат и издържат до края на живота им своя недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53 , представляващ дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради.

При сключване на договора и след сключването му и към настоящия момент ответниците и тяхната майка св.Силвия Ц. живеят в имота предмет на атакувания договор.

От събраните по делото писмени доказателства – медицински документи и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че първоначалния ищец А.Ц. е страдала от хипертонична болест на сърцето и астма, като видно от медицинските документи приети по делото, което се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и не се оспорва и от страните е, че на 16.04.2012г. тя е получила инсулт, а малко след него на 23.04.2012г. е получила втори инсулт, в резултат на което здравето й значително се влошило.

Установява се и, че първоначалният ищец С.Ц. също страдал от хипертонична болест на сърцето, хиперплазия на простата и дисфункция на пикочния мехур, като видно от приетите медицински документи е, че на 21.03.2008г. той е получил инсулт, от който се възстановил. На 27.03.2009г. е получил втори инсулт, вследствие на който е бил в трайна невъзможност да се движи и да се грижи за себе си. От експертното решение на ТЕЛК е видно, че именно от месец март 2009г. той е с неработоспособност 95% и се нуждае от чужда помощ. След тази дата той е останал неподвижен, като е получил инвалидна количка.

Страните не спорят за това, че до датата на влошаване на здравето на ищеца А.Ц. на 16.04.2012г., когато получила първия инсулт, тя и ищеца С.Ц. /неин съпруг/ не са живели в имота предмет на процесния договор, а в друг имот в близост до този.

Не спорят и по делото се установи и от показанията на свидетелите обстоятелството, че от 2009г., когато ищецът С.Ц. тежко заболял до месец април 2012г., когато заболяла и ищеца А.Ц., предимно последната се грижела на него с помощта на ответниците и тяхната майка св.Силвия Ц..

Безспорно по делото се установи и обстоятелството, че след възстановяването от заболяването на ищеца А.Ц. през пролетта на 2013г., тя заедно със съпруга си ищеца С.Ц. и ответника С.Е.Ц. са заминали и са се установили да живеят в дом на А.Ц. ***. Това обстоятелство се потвърждава от свидетеля Б. Митев и не се оспорва от страните. Не се оспорва и, че за времето, когато са живели в с.Кошарица ответникът С.Ц. е работил в курортен комплекс „Слънчев бряг” и е помагал на ищците А. и С. Циброви.

Там те са живели до пролетта на 2014г., когато както се установява от показанията на свидетелите са се върнали в гр.Козлодуй. При връщането си са се установили да живеят не в дома си, а в дом на техния син и настоящ ищец Е.Ц., където са живели кратко време. След това са се върнали в дома си на ул.”С.

Караджа” № 53, където са живели до смъртта си – А.Ц. починала на 10.09.2014г., а С.Ц. починал на 29.03.2015г. Именно след връщането си през пролетта на 2014г. ищците твърдят, че ответниците са преустановили да изпълняват задълженията си по договора да ги гледат и издържат и отношенията им са се влошили. Поради това и на 09.09.2014г. са предявили иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за гледане и издръжка.

По делото не е спорно, видно от обстоятелствената част на исковата молба, че първоначалните ищци А. и С. Циброви твърдят и искат разваляне на договора за гледане и издръжка, поради неизпълнение на задълженията от ответниците в последните месеци преди месец септември 2014г. Ответниците в писмения отговор не оспорват и признават факта, че от пролетта на

2014г. отношенията им с ищците А. и С. Циброви са се влошили и те не са изпълнявали задълженията си по договора да ги гледат и издържат, но твърдят че вина за това имат ищците, които не са пожелали да получат техните грижи, тъй като са потърсили помощта на двамата си сина.

От показанията на свидетелите Силвия Ц. – майка на ответниците и

Татяна Ц. – съпруга на ищеца В.Ц. се потвърждава факта, че от пролетта на 2014г. след връщането на ищците А. и С. Циброви от с.Кошарица и до смъртта им ответниците не са се грижели за тях, тъй като отношенията им са били конфликтни. Потвърждава се, че за този период за ищците А. и С. Циброви са се грижели техните синове - ищците Е. и В. Циброви. Безспорно се установява и, че след смъртта на ищеца А.Ц. на 10.09.2014г. до смъртта на ищеца С.Ц. на 29.03.2015г. за него грижи са полагали ежедневно трети лица, за което свидетелства свидетеля Маргарита Бечева, която е една от жените полагали грижи за С.Ц.. Тя установява, че именно двамата му сина ищците Е. и В.Ц. са я наели и тя се е грижела за С.Ц..

С отговора на исковата молба ответниците са представили нотариално заверена декларация от ищците А. и С. Циброви от

14.03.2014г. /л.69 в делото/, която не е оспорена и, с която ищците заявяват, че се отказват и освобождават ответниците от поетото с договора задължение да ги гледат и издържат, като приемат сумата от 9800 лева като цена на имота предмет на договора за гледане и издръжка. Твърдят, че именно с тази декларация ищците А. и С. Циброви са трансформирали договора от такъв със задължение за издръжка и гледане в договор за покупко-продажба и след тази дата, те нямат задължени да гледат и издържат прехвърлители по договора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните приема от правна страна следното:

1. По иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за гледане и издръжка, съдът намира че е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

По делото е безспорно и страните не спорят за това, че на 28.05.2008г. първоначалните ищци А. и С. Циброви са сключили с ответниците

С.Е.Ц., който тогава е бил на 19 години и Б.Е.Ц., който тогава е бил непълнолетен на 14 години и е действал лично и със съгласието на своята майка и законен представител Силвия Борисова Ц. договор с нотариален акт № 111, том 8, дело № 967/2008г. на нотариус Валентин Митов, с който са прехвърлили срещу задължението на двамата си внуци да ги гледат и издържат до края на живота им своя недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53, представляващ дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради.

Безспорно е и, че на 14.03.2014г. ищците А. и С.Ц. са подписали нотариално заверена декларация, с която заявяват, че се отказват и освобождават ответниците от поетото с договора задължение да ги гледат и издържат, като приемат сумата от 9800 лева от тях като цена на имота предмет на договора за гледане и издръжка.

С оглед диспозитивното начало в процеса – арг. чл.6, ал.2 ГПК съдът дължи произнасяне само по доводите наведени от страните в спора и в частност наведените от ищците доводи в обстоятелствената част на исковата молба за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на приобретателите по договора – двамата ответниците в периода от няколко месеца преди завеждане на делото на 09.09.2014г. Така съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на свидетелите и доводите на защитата извън този въведен в исковата молба спорен период, който според съда обхваща времето след пролетта на 2014г., когато ищците прехвърлите по договора са се върнали заедно с ответника С.Е.Ц. от с.Крушарица.

В този смисъл спора се свежда до това, след пролетта на 2014г. ответниците изпълнили ли са точно и в пълен обем задълженията си към ищците А. и С.Ц. поети с атакувания договор да ги гледат и издържат. Тук съдът държи произнасяне и за това с подписаната от 14.03.2013г. с нотариална заверка на подписите декларация от А. и С. Циброви настъпила ли е промяна в отношенията между страните по повод договора за гледане и издръжка и в частност отпаднало ли е това задължение на ответниците към ищците.

С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане едно лице (прехвърлител) прехвърля правото на собственост върху недвижим имот на друго лице (приобретател), което поема задължението да му дава издръжка и да полага грижи за него до края на дните му. Съглашението попада в категорията на ненаименованите договори, тъй като не е уредено легално и не може да се отнесе към никой от установените в закона договори, макар и да разкрива известни прилики с продажбата. Спрямо него приложение намират разпоредбите от общата част на ЗЗД, посветени на сключването, недействителността, действието на договора, изпълнението и неизпълнението на задълженията по него и развалянето му.

Договорът за издръжка и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти свободно да определят съдържанието на сделките, по които са страни, доколкото то не противоречи на императивните законови норми и на добрите нрави. В това отношение практиката е категорична, приемайки, че договорите за прехвърляне, съответно учредяване на вещни права върху недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка имат социална цел и предназначение – да обезпечат на прехвърлителя, който по правило е в напреднала възраст, по-добри социално-битови условия за преживяване.

Задълженията за гледане и издръжка са наситени с нравствено-етични и социално-битови елементи. (Решение № 500 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2009 г., ІV г. о.).

Съдържанието на насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане се характеризира с известни особености, които се извеждат последователно в съдебната практика и доктрината. Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. потвърждава, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 609/2003 г., II г. о.). Настоящия случай е такъв, тъй като видно от съдържанието на атакувания договор страните не са уговорили ограничения в обема на задължението за грижи и издръжка. Така изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено какъвто е настоящия случай, се определя от действителните нужди на кредиторите. Доколкото местоизпълнението не е посочено в договора, то се урежда съгласно диспозитивните правила на чл. 68 ЗЗД и задълженията следва да се изпълняват в местожителството на приобретателя (длъжника по задължението за издръжка и гледане) по време на пораждане на задължението. Оттук се извежда положението, че прехвърлителят и приобретателят поначало трябва да живеят заедно, освен ако е уговорено друго.