Решение № 709 от 10.04.2019, Административен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 709 10.04.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав, на единадесети март две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2937 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Ален мак - 2002“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 44, вх. 2, ет. 6, ап.

17,представлявано от Я. Г. Д., против ревизионен акт (РА) № Р-02000218000072-091-001/17.07.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията, който ревизионен акт е поправен с ревизионен акт за поправка № П-02000218140942-003/07.08.2018г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията, в резултат на което на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност в общ размер на 29 354,35 лева дължимо ДДС и лихва в размер на 5 034,33 лева лихва за забавено плащане. Ревизионният акт е потвърден с Решение № 217/01.10.2018 год. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че фактурираните доставки не са реално извършени. Сочи, че са представени достатъчно доказателства, които да обосноват извод за тяхната реалност, независимо от обстоятелството, че такива не са представени от самите доставчици. Излага съображения, че административният орган не е извършил всички необходими действия за установяване на фактическата обстановка, тъй като не е посетил ремонтираните обекти, за да установи дали действително ремонтните дейности са били извършени и в какво се изразяват същите. Относно фактурите за предоставяне на услуга – предоставяне на персонал, издадени от „К.“ ЕООД и „П.“ ЕООД, твърди, че в хода на ревизионното производство са събрани доказателства за кадровата обезпеченост на доставчиците, както и данни за реално извършване на услугите – сведения от лица назначени в тези фирми и осъществяващи дейност в обекти на жалбоподателя. Последните данни, жалбоподателят твърди, че не са взети предвид от административния орган. С жалбата се моли съда да отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. В подробни писмени бележки, изразява становище, че в хода на съдебното производство са се събрали достатъчно допълнителни доказателства, които да обосноват основателността на жалбата. В допълнение посочва, че изложените от органа по приходите мотиви противоречат на Директива 2006/112 на ЕС и практиката на ЕС, тъй като не са събрани доказателства данъчно задълженото лице да е знаело или да е трябвало да знае, че участва в данъчна измама при пренаемането на персонал, поради което същото не може да бъде подведено под отговорност и да му бъдат начислени задължения по тези сделки, въз основа на изводи, направени от действията на доставчиците му. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски.

Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 562,00 лева, изчислено съобразно материалния интерес.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218000072-020-001/04.01.2018г.

(л. 105, т.1), изменяна със Заповеди: Р-02000218000072-020-002/09.03.2018г. (л.

107,т.1), Р-02000218000072-020-003/29.03.2018г. (л. 109, т.1) и Р-02000218000072-020-004/04.05.2018г. (л. 111, т.1), издадени от Василка Радева, началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас.

Предмет на ЗВР е отговорност на ревизираното лице за Данък върху добавената стойност за дължимия данък по доставки и продажби, извършени през данъчни периоди: от 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г., от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г., от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г., от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. и от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г.Издателят на ЗВР е компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия съгласно Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на директора на ТД на НАП – Бургас (л.36, т.1).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-02000218000072-092-001/26.06.2018 г., връчен електронно на 28.06.2018 г.(л. 104, т.1). В законоустановения срок срещу РД не е постъпило възражение от страна на задълженото лице.

Ревизионното производство е приключило сиздаването на ревизионен акт (РА) № Р-02000218000072-091-001/17.07.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията.Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество електронно на 17.07.2018 г. (л.68, т.1).

С оспорения ревизионен акт на „Ален мак - 2002“

ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 30 броя фактури, с получател посоченото дружество, издадени от пет дружества: „К.“ ЕООД, „Парита-99“ ЕООД, „Б.Ф.“ ЕООД, „Е.Ц.И.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД.

В хода на ревизионното производство, с цел изясняване факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.120, чл.2 от ДОПК. Въз основа на резултатите от предприети на основание чл. 45 от ДОПК насрещни проверки на доставчиците и анализ на събраните писмени доказателства и служебно извършени справки в системата на НАП, ревизиращият екип е приел, че по описаните фактури, не са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да достигне до този извод, ревизиращият екип е приел следното:

През ревизирания период задълженото лице е упражнявало дейност в следните наети обекти: заведение за бързо хранене „М.“, находящ се в гр. Бургас, бул. „Ст.

Стамболов“ № 73 с наемодател МБАЛ Бургас АД, студентски стол № 1- ФОН, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, ВХТИ, с наемодател Университет „Професор д-р Асен Златаров“, заведение за хранене – студентски стол- каса 1 и студентски стол № 2 (кафе ВХТИ), гр. Бургас, ул. „Професор Янко Комитов“ с наемодател Университет „Професор д-р Асен Златаров“, обект за продажба на закуски и пакетирани хранителни стоки – бюфет – НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, находящ в гр. Бургас, ул. „Кавала“ № 39, в сградата на музикалното училище с наемодател НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ и собствени обекти, които дружеството е отдало под наем - хотел „Ален мак“, находящ се в с. Говедарци и търговски обект Магазин № 1, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Д.Димов“.

През ревизирания период дружеството-жалбоподател е водило редовно своето счетоводство, като коректно са отразявани счетоводните операции. Процесните фактури са намерили отражение в подадени от дружеството-жалбоподател справки-декларации за всеки отделен период, като въз основа на тях „Ален мак - 2002“ ООД е ползвало данъчен кредит и е приспаднало посочения по фактурите ДДС. Фактурите са отчетени по хронологичните справки за всеки един от доставчиците. Същите са отразени и в подадените от всеки един от доставчиците справки-декларации, но ДДС по тях не е платен.

По отношение на петимата доставчици се констатира, че са юридически лица дерегистрирани по ДДС на основание чл. 176 от ЗДДС и в хода на извършените насрещни проверки не са били установени техни представители, както и не са предоставени на ревизията изисканите писмени обяснения и документи. След направени служебни проверки в досиетата на посочените дружества е установено, че всички имат невнесени задължения за ДДС в значително големи размери.

Установено е още, от представените множество ревизионни актове, че както доставчиците, така и техните основни контрахенти са дружества с висок риск за фиска. Констатирано е, че дружествата са с неизяснен предмет на дейност, нямат регистрирани обекти, не са подавали годишен финансов отчет, т.е. не би могъл да се направи извод за тяхното икономическо състояние.

Относно доставчиците„К.“ ЕООД и „Парита-99“ ЕООД:

Дружеството-жалбоподател е включило в своите справки-декларации по ДДСследните фактури издадени от „К.“ ЕООД (листи 595-599, т. 3): ф. № 1/01.07.2015 г. с данъчна основа 5 343,33 лева и ДДС в размер на 1068,67 лева; ф. № 2/31.08.2015 г. с данъчна основа 7 322,50 лева и ДДС в размер на 1 464,50 лева; ф. № 3/30.09.2015 г. с данъчна основа 8 698,33 лева и ДДС в размер на 1 739,67 лева; ф. № 4/31.10.2015 г. с данъчна основа 11 186,67 лева и ДДС в размер на 2 237,33 лева; ф. № 6/30.11.2015 г. с данъчна основа 11 276,67 лева и ДДС в размер на 2 255,33 лева; ф. № 8/31.12.2015 г. с данъчна основа 12 628,33 лева и ДДС в размер на 2 525,67 лева; ф. № 9/31.01.2016 г. с данъчна основа 8000,00 лева и ДДС в размер на 1 600,00 лева; ф. № 10/31.01.2016 г. с данъчна основа 5 583,33 лева и ДДС в размер на 1 116,67 лева; и ф. (кредитно известие) № 11/31.01.2016 г. с отрицателна данъчна основа – 128,33 лева и отрицателно ДДС в размер на – 25,67 лева, коригиращо сумите по фактура № 8/31.12.2015 г.

Включени били и следните фактури издадени от „Парита-99“ ЕООД (листи 518-523, т. 3): ф.

№ 1/31.07.2015 г. с данъчна основа 475,00 лева и ДДС в размер на 95,00 лева; ф.

№ 2/31.08.2015 г. с данъчна основа 475,00 лева и ДДС в размер на 95,00 лева; ф.

№ 3/30.09.215 г. с данъчна основа 475,00 лева и ДДС в размер на 95,00 лева; ф.

№ 4/31.10.2015 г. с данъчна основа 2 670,00 лева и ДДС в размер на 534,00 лева; ф. № 5/30.11.2015 г. с данъчна основа 2 547,50 лева и ДДС в размер на 509,50 лева; ф. № 7/31.12.2015 г. с данъчна основа 1 999,17 лева и ДДС в размер на 399,83 лева; и ф. № 8/31.01.2016 г. с данъчна основа 2 284,17 лева и ДДС в размер на 456,83 лева.

Относно описаните фактури се констатира, че са с предмет услуга по предоставяне на персонал срещу заплащане, и са издадени въз основа на сключени договори – договор от 01.07.2015 г., сключен с „К.“ ЕООД (л.570, т. 3)и договор от 23.06.2015 г., сключен с „Парита-99“ ЕООД (л.526, т. 3). Договорите, ведно с описаните фактури и касов бон към тях са представени от жалбоподателя. Приходният орган е констатирал, че сумите по касовите бонове не могат да бъдат отнесени към оборота на двете дружества, отчетени със съответните ФУ – ФУ с регистрационен № 3671942 на името на „Парита-99“ ЕООД и

ФУ с регистрационен № 3671932 на името на „К.“ ЕООД, и двата регистрирани на адрес: гр. Бургас, ул. „И.“ № 61-63, поради което и не може да се установи дали сумите по фактурите са реално заплатени. Единствено към фактура № 1/31.07.2015 г., издадена от „Парита-99“ ЕООД е представен и разходен касов ордер № 36/16.11.2015 г. за изплатените суми по фактурата.

Ревизиращият екип, в хода на извършените проверки е констатирал, че към относимия период „К.“ ЕООД е разполагало с 45 работници и служители на длъжност: готвач, помощник-готвач, салонен управител, касиер-домакин, чистач/хигиенист, консултант здравословно хранене, сервитьор, шофьор лек автомобил, а „Парита-99“ ЕООД – с 6 работници, назначени на длъжност: готвач, продавач-бюфет, чистач/хигиенист,консултант здравословно хранене. За назначените служители са подавани декларации за начисляване на задължителни осигурителни вноски, но такива не са заплащани и от двете дружества. В представените писмени сведения от част от назначените лица в тези две фирми се установява, че Р. В. (л. 443, т. 2) е била назначена в „К.“ ЕООД, документите за назначаване са ѝ били предадени от лице на име „Я.“ (името на представителя на задълженото лице), дейност е осъществявала в периода 13.07.2015 г. – 16.08.2015 г. в обект на ревизираното лице до МБАЛ-Бургас; Д. Д. Б. (л.452, т.2) сочи, че за периода 13.07.2015 г. – 10.03.2016 г. е осъществявала дейност в заведение за бързо хранене „М.“ по сключен договор с „К.“ ЕООД, назначаването е осъществено от Г.Р. и същата ѝ е изплащала заплатата; лицето Д. П.З. (л.464, т.2) сочи, че за периода 08.05.2015 г. – 28.06.2015 г. е работила в заведение за бързо хранене „М.“, но със сключен трудов договор с фирма „Ото“ и отново е била назначена и е получавала възнаграждението си от Г.Р.; С. Г. (л.342, т.2) посочва, че за периода 01.02.2015 г. – 01.10.2015 г. е работила в обект- стол на ВХТИ, назначена във фирма „Ото“ ЕООД от Г.Р., която е изплащала и възнаграждението ѝ; Г. Д.а (л.349, т.2) също е осъществявала трудова дейност в стола на ВХТИ през периода 01.07.2015 г.-31.01.2016 г., назначена от Г.Р., но не е посочила в коя фирма и точно за кой период (видно от справка за регистрирани трудови договори е била назначена в „П.“ ЕООД за периода 02.10.2015 г. – 01.05.2016 г.).