Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 08.03.2022, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Частно наказателно дело 454/2021
Вид
Решение № 29
Подписан
08.03.2022
В сила
23.03.2022
Състав
КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. ХАСКОВО, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Н. С. Тр. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20215600200454 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, както и приложено към него Решение № 62/2019 г. от 08.02.2019 година на Тричленен апелативен съд за тежки престъпления - Тракия, Република Гърция. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на Република Гърция наказание „лишаване от свобода“ относно *** гражданин М. Д. А. и изпълнението на остатъка от него в Република България.

Осъденото лице М. Д. А., което беше редовно призовано за настоящото производство чрез компетентния орган на издаващата държава – Апелативната прокуратура - Тракия /Комотини/, Република Гърция, не изразява различно от формулираното в първоначалната молба становище по повод признаването и изпълнението на наложеното му в Република Гърция. Упълномощеният защитник пледира за удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт, по силата на който изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, да продължи на територията на Република България, тъй като именно такава била и депозираната пред българския съд молба.

Защитникът счита, че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното 1 решение, но са налице условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото за същото престъпление в националния ни закон.

Становището на взелия участие в настоящото производство прокурор от ОП Хасково е аналогично. Според него приспособяване на наказанието е наложително, тъй като за същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до шест години“. Не са налице пречки за признаването на постановената в друга държава–член на ЕС присъда и липсват основания за отказ на изпълнението й.

Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

В Окръжен съд - Хасково и след изпратената от МВнР молба от осъдения А. е постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 11.10.2021 г. от Заместник - прокурор при Апелативен съд - Тракия. Според същото на 08.02.2019 година Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления - Тракия е постановил съдебен акт – Решение № 62/2019 г. Посочено е, че този съдебен акт е влязъл в сила на 05.10.2019 г. и според него *** гражданин С. Д. А., роден през **** г., е бил осъден за престъпление, извършено на територията на Република Гърция. Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби, по които А. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против А. наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната дейност: На 06.03.2014 г., осъденият като водач на автомобил с *** регистрационни номера *** , оказал помощ на съобвиняемите му, като пътувал пред превозните средства, управлявани от други съучастници и превозвони от тях в страната *** граждани без право на пребиваване на територията на Р Гърция, срещу възнаграждение, в неустановен размер. Описаното престъпление представлява незабавно подпомагане за прибиране на нелегални имигранти от вътрешните граници по множество и от спекулация, и е квалифицирано по чл. 1, 5 пар. 1, 14, 18, 26 пар. 1а, 27, 45, 84 пар. 2а, 94 пар. 1 от Гръцкия наказателен кодекс и по чл. 30, ал. 1, т. б от Закон 4251/2014 г. Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква – подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната. Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е постановен осъдителния акт.

Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното наказание. Според тях за гореописаното престъпление А. е осъден на „лишаване от свобода за срок от 19 години“, от който срок следвало да се приспаднат 2 години, 10 месеца и 24 дни като „изпълнение с ползотворно изчисление“. От общата продължителност на наказанието съгласно отбелязаното били изтърпени 7 години, 6 месеца и 2 дни към 09.09.2021 г. В последното е посочена и частта от наказанието, която съгласно закона за осъждащата държава е необходимо да бъде ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно освобождаване. Тази част се равнява на 3/5 от размера на наложеното 2 наказание, което изцяло ще бъде изтърпяно на 07.03.2033 г.

Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на територията на Република Гърция, където в затвор в град *** изтърпява наказанието „лишаване от свобода“. Последното потвърждават и останалите събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа на която е предприето настоящото производство. Наред с това, издаващият орган е потвърдил и възможността за попълноценна ресоциализация на осъдения в държавата по произход, като се е позовал на проведените предварителни консултации с компетентния орган на изпълняващата държава, т.е. с настоящия съд.

В удостоверението не е декларирано за кои обстоятелства, свързани с изпълнението на наказанието в Република България, издаващата държава желае да бъде информирана.

Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд - Тракия на 08.02.2019 г.; удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР; уведомление, съдържащо данни за издадено от компетентния прокурор решение за отправяне на искане за признаване на наложените наказания в Република България; справка - таблица относно срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и определената от него част за ефективно изтърпяване. В справката – таблица е посочено, че наказанието е с начало от 07.03.2014 г. и крайна дата 07.03.2033 г. На 06.07.2020 г. се изтърпява 1/3 от наказанието, на 04.09.2022 г. – 3/5 от наказанието, с надници 1 061.

Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация на описаното престъпление според националното ни право изисква анализ на съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в удостоверението, а и в самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Тракия фактическа картина сочи, че С.Д. (3-ят) и останалите 4 ят, 5ят и 6ят на 7 ми км на шосе МестиКомотини, на 06.03.2014г. действайки съвместно и вземайки заедно решенето да извършат деянието, са оказали пряка помощ на посочените по-горе подсъдими, а именно: Зят подсъдим е шофирал МПС с *** регистрационен номер *** , в което са пътували 4ят, 5-ят и 6ят подсъдим. Същото е предвождало автомобили с *** регистрационни номера *** , *** и **** , шофирани от 2 я и 1-я подсъдим съответно, на които са показали място близо до с.

Мандра, област Еврос, откъдето трябвало да вземат граждани на трети страни без право на влизане на гръцка територия с цел да ги придвижат към вътрешността на страната, и ги закарали до място където 2-ят подсъдим качил в шофираното от него МПС гражданите на ***: **** , ****, ****,****, ***, *** и ***, а 1ят подсъдим качил в шофираното от него МПС *** граждани: ***, ***, ***, ***, ***, ***, **** и ****, извършвайки деянието по взаимно решение и срещу неопределено точно парично възнаграждение, както следва: 3ят подсъдим е шофирал МПС с *** регистрационен номер*** със спътници 4я, 5я и 6я 3 подсъдим, което е предвождало 2-те МПС, шофирани от 2я и 1я подсъдим, на които са показвали маршрута, който не са знаели, и както за да им съобщят евентуално за наличието на полицейски патрул на пътя, за да могат последните да го избегнат и да извършат безпрепятствено посоченото противоправно деяние, като деянието е извършено срещу неопределено точно парично възнаграждение. Или иначе казано А. е подпомогнал общо 15 граждани на *** ***да навлязат в територията на Република Гърция, като е съдействал за превозването на същите до населено място с моторни превозни средства – леки автомобили, а това е било извършено след взето съвместно решение от всички подсъдими с користна цел. Дадената от осъждащата държава правна оценка на престъплението е „пряко подпомагане на приемане на нелегални имигранти от границата, с цел транспортирането им в гръцка територия, съвместно, от спекулация и по множество“. Така изложените в удостоверението и съдебния акт факти обосновават на първо място извода, че между съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие относно съществените за престъпната дейност фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за идентичност между съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на съставомерните факти е изпълнено.

В контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е формулираният в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно: налага ли се приспособяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да бъде определен приложимият в изпълняващата държава национален закон от значение е т.н. „фактическо обвинение“ доколкото обуславящите по-тежка или полека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За квалифицирането на деянието са относими фактите, за които лицето е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях престъплението, за което А. е осъден от гръцката държава е изцяло идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Съгласно основния законов текст наказуемо е деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено с цел набавяне за себе си или за другиго на имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК. По-тежко наказуемите състави са уредени ал. 2 на чл.

281 от НК, като част от тях включват използването на моторно превозно средство, организиране на деянието от група или организация и подпомагане на повече от едно лице.

Последните три обективни елемента, квалифициращи престъплението по-тежко спрямо основния състав, са относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност, т.е. за извършеното от осъдения са налице всички обективни и субективни признаци, визирани както в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, така и в по-тежко квалифицираните състави на чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от НК. Ето защо, съдът прие, че приложимия национален закон са именно горепосочените текстове от българския Наказателен кодекс.

4

За престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 Наказателният кодекс на Република България предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева“. Наложеното от осъждащата държава наказание е „лишаване за срок от 19 години“, т.е. то е по-тежко от максималното, което може да бъде наложено за престъплението съгласно българското законодателство. Затова и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в осъждащата държава наказание следва да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода за срок от шест години“. На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде приспадната изтърпяваната в Република Гърция част – 10 години, 4 месеца и 26 дни към 09.09.2021 г. Обсъждане на предвидената в чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС възможност към настоящия момент не се налага, тъй като приложението на тази норма предполага започнало изпълнение на приетата присъда, както и провеждане на консултации с издаващата държава, целящи установяване на точния брой на отработените дни в случай, че законодателството й допуска тяхното зачитане, за което данни в случая не са налице, а и такива не са отразени в самото удостоверение.