Решение № 595 от 16.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Монтана, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20241630100880 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са установителни искове от “А срещу Ц. К. Т., както следва: иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79 , ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата --- – неплатена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 21.06.2021 г. до 20.11.2021 г. по договор № 505966485 от 15.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г., до окончателното плащане. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36,82 лева – лихва за забава върху главницата от --- за периода от 08.08.2021 г. до 10.01.2024 г., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 146,19 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.02.2024 г., до окончателното плащане.

1 с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 86,50 лева – лихва за забава върху главницата от 146,19 лева за периода от 26.01.2022 г. до 10.01.2024 г.,

Ищецът твърди, че ответникът не е погасил на падежа задълженията си за срочно заплащане на услугите, довело като последица до предсрочно прекратяване на договора и начисляването на неустойка за това, поради което е станал причина за съдебното производство. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 243/2024 г. на РС – Монтана. Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията с твърдение, че исковете не следва да бъдат уважавани. Прави възражение за нищожност по отношение на клаузата за неустойка.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № 505966485 от 15.07.2021 г., сключен между ищеца и ответника за предоставяне на електронни съобщителни услуги. От приложение № 1 към договор № 505966485 от 15.07.2021 г. се установява, че страните са уговорили месечна такса в размер на 9,99 лева и 9,99 лева за абонатмент A1 Xplore Tv GO. Срокът на договора е 15.07.2021 г. до 15.07.2023 г. Подписано и приложение 1 относно цени и условия за ползване на телевизионна услуга към договор № 505966485 от 15.07.2021 г. на стойност 9,99 лева и 10,99 леваза определен пакет телевизионни програми за срок от 15.07.2021 г. до 15.07.2023 г. Подписано и приложение 1 относно активиране и условия за ползване на допълнителни тв пакет A1 Xplore TV Max към № 505966485 от 15.07.2021 г. Подписано и приложение 1 относно цени и условия на тарифни планове към договор № 505966485 от 15.07.2021 г. на стойност 2,99 лева за тарифен план за срок от 19.07.2021 г. до 19.07.2023 г.

Представени са фактура № 0434050683 за периода от 21.06.2021 г. до 20.07.2021 г. на стойност 46,56 лева, фактура № 04535572104 за периода от 21.07.2021 г. до 20.08.2021 г. на стойност 26,93 лева, фактура № 0437108490 за 2 периода от 21.08.2021 г. до 20.09.2021 г. на стойност 27,92 лева, фактура № 0438630036 за периода от 21.09.2021 г. до 20.10.2021 г. на стойност 34,98 лева, фактура № 0440150091 за периода от 21.10.2021 г. до 20.11.2021 г. на стойност 27,92 лева, сметка № 0557617488 от 25.01.2022 г. за неустойка – отстъпки от цена на услуги в размер на 28,22 лева, сметка № ********** от 25.01.2022 г. за неустойка – месечни такси в размер на 32,46 лева, сметка № 0557617490 от 25.01.2022 г. за неустойка в размер на 17,46 лева, сметка № 0557617492 от 25.01.2022 г. за неустойка – устройство в размер на 100 лева, сметка № 0557617493 от 25.01.2022 г. за неустойка – месечни такси в размер на 27,48 лева, сметка № ********** от 25.01.2022 г. за неустойка – устройство в размер на 33,10 лева, сметка № 0557617495 от 25.01.2022 г. за неустойка – устройство в размер на 100 лева, сметка № 0557617496 от 25.01.2022 г. за неустойка – устройство в размер на 90 лева, сметка № 0557617497 от 25.01.2022 г. за неустойка – месечни такси в размер на 7,47 лева.

Представени са общи условия на ищеца, съгласно които при забава в плащанията на абоната от 124 дни договорът се разваля автоматично.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема исковата молба за редовна, доколкото ищецът единствено е уточнил сумите, които претендира, като основанието и петитума не са промени с исковата молба.

С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, съдържащо проект за доклад на делото, обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, съдът е указал на страните, че следи служебно в производството за нищожност на клаузите за неустойки, въз основа на които ищецът претендира вземанията си, поради противоречие на същите със закона или с добрите нрави съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т. д. 1/2020 г. ОСГТК, ВКС/.

По делото не се спори относно наличието на облигационни отношение между ищеца и ответника, както и относно ползването на услуги и устройството по сключените между страните договори. Но и от събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и ищеца, са се намирали в облигационни правоотношения по предоставяне на мобилни услуги и на устройство на изплащане, възникнали по силата на сключените 3 договор за мобилни услуги

Предвид изложеното, исковата претенция по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумите, представляващи мобилни услуги и интернет, включително и исковете за обезщетение за забава върху тези суми.

Ответникът не е оспорил представените договори, ето защо съдът приема, че отразеното в тях обвързва страните, а именно, че ищецът се е задължил да осигурява на ответника мобилни услуги. В договора изрично е отбелязано, че потребителят е запознат, получил е екземпляр и се е съгласил да спазва Общите условия на мобилния оператор.

По иска за неуостойка:

Съгласно клаузата на чл. 54. 12. от ОУ, при които договорът между страните е сключен, договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата в плащанията на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.

На следващо място с Решение № 131 от 30.04.2024 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 66/2024 г. е прието, че с разпоредбата на чл. 143 ЗЗП е уредена т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява: 1 всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2 не отговаря на изискването за добросъвестност и 3 води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки.

Клаузите се счита, че не са индивидуално определени, когато са предварително изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (арг. от чл. 146, ал. 2 от 2 от ЗЗП); уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат негови законни интереси (арг. от чл. 20 от ЗПК); не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.

Вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на абоната - забава в плащане на дължимите суми по договора съгласно чл. 45.12 от приложимите към договорите Общи условия. Според посочената разпоредба при наличието на 4 забава за плащане от страна на абоната договорът се счита за едностранно прекратен от "А " ЕАД. Основанието за автоматично прекратяване на договора не е индивидуално уговорена клауза. С тази клауза от ОУ се нарушава принципът за равнопоставеност на страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за автоматично прекратяване на договорната връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора.

Нарушава и изискването за добросъвестност поради липса на посочване по ясен начин дали е приложима при частична или пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена възможност на потребителя след предупреждение да изпълни задължението си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора. Клаузата противоречи и на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

Горепосочените обстоятелства обосновават неравноправност на предвидената в чл. 45.12 от ОУ клауза за автоматично прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията за заплащане на неустойка поради прекратяване на договора на това основание се явява неоснователна.

Горепосочените доводи се споделят от настоящия състав като претендираните суми за неустойка и обезщетение за забава следва да бъдат отвхвърлени.

С подадената искова молба е бил заявен установителен иск и за сумата от 290 лева – неустойка за невърнато устройство, но в съдебно заседание ищецът е заявил отказ от иска в тази част, поради което с определение 21.11.2024., влязло в сила,производството по отношение на иска по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД е било прекратено. Това налага обезсилване на издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение, съгласно т.13 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 4/2013г., което следва да бъде направено от исковия съд.

По разноските

При този изход на спора по делото и доколкото ответникът не е направил разходи по воденото дело, последният следва да заплати на ищеца сторените от дружеството разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.

Ищецът е направил разходи в общ размер от 650 лева, от които 75 лева по ч.гр.д.№ 243/2024 г. на РС - Монтана, и 575 лева – разноски по настоящото производство: 175 лева държавна такса, 300.00 лева депозит за особен 5 представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. От тях, в тежест на ответника се присъжда сумата от 177,58 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които 20,49 лева по заповедното дело и --- в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. К. Т., ЕГН **********, дължи на „А, ЕИК ***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 243/2024 г., по описа на РС – Монтана, а именно: на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД – --– неплатена цена за предоставени мобилни услуги за периода от 21.06.2021 г. до 20.11.2021 г. по договор № 505966485 от 15.07.2021 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното плащане. на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 36,82 лева – лихва за забава върху главницата от --- за периода от 08.08.2021 г. до 10.01.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ иска, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 146,19 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.08.2023 г., до окончателното плащане и на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 86,50 лева – лихва за забава върху главницата от 146,19 лева за периода от 26.01.2022 г. до 10.01.2024 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. К. Т., ЕГН **********, да заплати на А, ---, сумата *** - разноски, от които 20,49 лева по заповедното дело № 243/2024 по описа на РС – Монтана и --- в настоящото производство.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 243/2024. по описа на по описа на РС - Монтана, в частта относно сумата от 290 лева – неустойка по договор № 505966485 от 15.07.2021 г., сключен между „А и Ц. К. Т..