Определение № 1734 от 12.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1734 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110166035 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 118 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 345537/01.12.2023 г. на С. К. К. против „Б.Д.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1740 лв., представляваща стойността на извършена неразрешена плажна операция с банкова сметка, водена от ответното дружество, по която титуляр се явява ищцата.

Видно от постъпилата по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е, че регистрираният настоящ адрес на ищцата е в гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК ( бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), в сила към момента на предявяване на исковата молба, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Същевременно с разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, приета с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., се предвижда служебно правомощие за съда да следи за подсъдността по чл. 113 ГПК до приключване на първото по делото съдебно заседание. В посочената разпоредба е установено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба.

В конкретния случай, ищецът има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Претенцията на ищцата произтича от разпоредбата на чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи (обн. в ДВ бр. 20 от 06.03.20018 г., в сила от 06.03.2018 г.), уреждащ отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции. С оглед изложените в исковата молба твърдения, съдебният състав счита, че ищецът е „ползвател на платежни услуги“, чиято легална дефиниция е дадена в т. 38 от ДР на ЗПУПС. Според цитираната разпоредба „ползвател на платежни услуги“ е физическо или юридическо лице, което се 1 ползва от платежна услуга в качеството си платец или на получател, или и в двете си качества. В § 1, т. 40 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция и на понятието „потребител“. Това е „физическо лице – ползвател на платежни услуги, което при договор за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска и професионална дейност“. Следователно спорът, предмет на настоящото производство, е потребителски, поради което приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и тези досежно местната подсъдност по чл. 113 ГПК.

Предвид установения по делото настоящ адрес на ищеца, делото следва да бъде прекратено пред сезирания съд и изпратено по подсъдност на Районен съд – С..

Така мотивиран, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 66035/2023 г. по описа на СРС, 48 граждански състав и

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

По искането за възстановяване на част от внесената държавна такса, направено от ищцата с молба вх. № 351559/06.12.2023 г., съдът ще се произнесе след стабилизиране на настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2