Решение № 121 от 14.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900738 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от Р. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и със съдебен адрес *** против Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Т.

Александров“ № 18, за заплащане на сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени телесни увреждания по повод обстоятелството, че на 30.12.2020 около 16:30 часа на Главен път I 8 265,900 км в посока гр.

Първомай Р. Т. като водач на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с регистрационен номер № ***, собственост на М.С.Ф., е претърпяла пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което движещ се насреща лек автомобил „Грейт Уолл Волекс Ц10“, с регистрационен номер № ***, с водач С.Ж.Т., ЕГН **********, се е отклонил надясно, излязъл на банкета и след това рязко свил вляво, навлезнал в лентата за насрещно движение и се е ударил челно в управлявания от ищцата автомобил, при което на същата са били причинени следните телесни увреждания: счупване на I ребро в ляво и III и V до VII ребра вдясно; открито многофрагментно счупване на дясната малкопищялна кост и на дясната голямопищялна кост, довели до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за повече от 30 дни; счупване на дясната лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник за повече от 30 дни и две леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК: големи разкъсно-контузни рани в областта на счупванията на десен долен крайник и счупване на напречен израстък на VII шиен прешлен, както и за заплащане на с у м а т а о т 2 117.81 лв., 1 представляваща имуществени вреди, а именно: стойността на управлявания от ищцата лек автомобил, който самата ищца посочва, че е собственост на друго лице, а именно: М.С.Ф.. Претендира се и заплащане на законна лихва, считано от датата на ПТП – 30.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба – 23.12.2022 г., както следва: сумата в размер 12 066.67 лв., представляваща обезщетение за забава за неимуществените вреди, и 425.92 лв., представляваща обезщетение за забава по отношение на имуществените вреди. В исковата молба подробно се обосновава нужда от репарация на претърпените от ищцата неимуществени вреди по повод на претърпените болки и страдания, поради настъпилото увреждане на нейното здраве, проведеното лечение и възстановителните процеси. Описва се извършените операции и т.н. Твърди се, че автомобилът, причинител на ПТП, има сключена гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество и ищцата е отправила искане до застрахователната компания за репарация на неимуществените и имуществени вреди.

Ответникът Застрахователна компания „Уника“ АД оспорва исковете както по основание, така и по размер. Признава, че е налице правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП относно автомобила, причинил катастрофата, както и че към застрахователя е отправено искане от ищцата за репарация на вредите.

Оспорва се размерът на обезщетението, както и исканията за заплащане на мораторна лихва.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно е обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата и час е настъпило ПТП на Главен път I 8 265,900 км в посока гр. Първомай между лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № ***, управляван от Р. Г. Т., и лек автомобил „Грейт Уолл Волекс Ц 10“ с рег. № ***, управляван от С.Ж.Т., като движещ се насреща лек автомобил „Грейт Уолл Волекс Ц10“, с регистрационен номер № ***, с водач С.Ж.Т., ЕГН **********, се е отклонил надясно, излязъл на банкета и след това рязко свил вляво, навлезнал в лентата за насрещно движение и се е ударил челно в управлявания от ищцата автомобил. Не се спори освен това и по отношение на настъпилите телесни увреждания на ищцата, не се спори относно обстоятелството, че е налице застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответната застрахователна компания, и че ищцата е отправила искане към нея за репарация на вреди.

На следващо място от представените от ответника и неоспорени от 2 ищеца писмени доказателства на лист 78 до 80 от делото се установява, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2640. 60 лева обезщетение за имуществени вреди.

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязло в сила решение по НАХД 59/ 22г. по описа на РС Първомай, с която обвиняемата С.Т. е призната за виновна относно причиняване на процесното ПТП и на претърпените от ищцата телесни повреди.

По принцип присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като този извод е валиден и за решението на наказателния съд.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат- причинените травми на ищцата. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице по назначената СМЕ, които съдът изцяло кредитира, като от съдържанието на които несъмнено може да се обоснове извод за причинно – следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.

На следващо място следва да се отбележи, че по делото не се спори между страните относно наличието на валиден договор по застраховка „ГО на автомобилистите“ касаещ управлявания от делинквента автомобил и отправно искане от пострадалата за репарация на вредите до ответника.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени 3 вреди.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Освен това и чувството за болка и неудовлетворение е субективно и строго индивидуално състояние и не може да се разчита на някакви обективни критерии. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Относно тези обстоятелства по делото са налични данни единствено по приетото от съда заключение по СМЕ- първоначално и допълнително. Ищцата не е ангажирала свидетелски показния касателно тези правно релевантни факти. Това не следва според съда да се тълкува в ущърб на пострадалата, тъй като така или иначе болките и страданията не биха могли да бъдат обективирани, т.е. това не са факти, които подлежат на реално обективно установяване, тъй като са част от психоемоционалния профил на личността.

На следващо място е налице подробно и компетентно изготвено заключение на в.л. М. Б., което съдът изцяло кредитира, установяващо правно релевантните факти около обективното здравословно състояние на ищцата, проведените интервенции и оздравителни и възстановителни процеси.

Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания е в размер на 80 000 лева. При определяне на този размер съдът отчита факта, че се касае до 4 счупване на горен и долен крайник, както и на напречен израстък на седми шиен прешлен. При това положение съдът не намира, че изплатеното от застрахователя обезщетение отговаря на степента на телесните увреждания и на преживените от ищцата болки и страдания. Очевидно е било налице по – висока степен на дискомфорт поради съществено затрудняване на движенията на тялото с оглед необходимостта от имобилизация. Също така съдът отчита и обстоятелството, че се касае и за увреден долен крайник, което също затруднява придвижването и обслужването на пострадалата. Не на последно място съдът съобразява и наличието на претърпени от ищцата съпътстващи увреждания. При заплатено от застрахователя обезщетение в размер на 40 000 лева следва искът да бъде уважен до размер на 40 000 лева.

Искът за репарация на имуществените вреди следва да се отхвърли, тъй като на първо място не се установява наличието на пасив в имуществената сфера на ищцата по повод процесното ПТП. Самата пострадала твърди, че вещта, а именно управлявания от нея автомобил е собственост на друго лице, като не са доказани в процеса, при режим на пълно и главно доказване, на посочените в молбата 28.02.24г. обстоятелства, нито са ангажирани доказателства, че е налице имуществена вреда именно за Т.. Освен това и по делото е налично доказателство за изплатено от застрахователя обезщетение за имуществени вреди.

Следва по принцип да се присъди и законната лихва върху главницата.

Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума 5