Решение № 149 от 10.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002902114 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. К., С. Х. С., А. Х. С., Р. Х.

С., Д. Х. С. и В. Х. С. срещу решение № 86/26.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 29/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък и родственик - Х. С. Т., починал при настъпило на 23.12.2020 г. ПТП (съобразно частта, в която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 1112/30.04.2024 г.), както следва: 1) за М. К. К. – над присъдената сума от 60000 лв. до размера от 120000 лв. и 2) за С. Х. С., Р. Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. – над присъдените суми от по 50000 лв. (за всеки един от тях) до размера от по 100000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва върху всяко едно 1 главно парично притезание от 06.04.2021 г. до окончателното им заплащане Касаторите поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано - при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен високия интензитет на претърпените неимуществени вреди - ищците и починалия били изградили отношения, които се отличавали с изключителна духовна близост и привързаност, с определена зависимост в емоционален и материален аспект. Навеждат довод за неправилност на обжалваното решение в частта, в която въззивният съд е достигнал до правния извод, че чрез своето противоправно поведение (предприето пресичане на платното за движение на място, което не е обозначено с пешеходна пътека – внезапно иззад паркирано на платното превозно средство) загиналият пешеходец е допринесъл в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. че дори и да е налице съпричиняване на вредоносните последици, приносът на пострадалия е значително по-нисък от определения в размер на 50%.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът пред него се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение (пешеходец, пресичащ пътното платно на необозначено за това място) пострадалият е допринесъл в цялостния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат, респ. относно степента на участие на пострадалия в 2 този единен съпричинителен процес. При определяне на размера на заместващото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди при настъпване на релевантното застрахователно събитие - смъртта на техния близък и родственик, апелативният съд, позовавайки се на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, е изяснил, че на обезщетение подлежат всички неимуществени вреди, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, които се отразяват върху психиката и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Взел е предвид следните общи критерии: обстоятелствата, при които е настъпила смъртта; интензитета и продължителността на болките и страданията на ищците; общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество; конкретните икономически условия в страната - като помощен критерий, израз на който са лимитите на застрахователно покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие. Прилагайки тези критерии за справедливост при определяне на заместващото обезщетение, въззивният съд е съобразил, че в конкретния казус пострадалият е бил мъж в своята зрялост, активна работоспособност, поради което внезапната му смърт се е отразила тежко на близките му – загубили са неговата икономическа и социална подкрепа, като са изживели емоционален стрес и тъга. Изяснено е, че ищците са членове на неговото семейство - жената, с която е живял повече от 30 години, и родените им деца, поради което те са от най-близкия кръг, на които законът признава право на обезщетение за всички понесени от тях неимуществени вреди вследствие на неговата кончина. С оглед на установените от свидетелските показания правнорелевантни факти въззивният съд е извел фактическото съждение, че ищците и загиналият са изградили близки и добри взаимоотношения, като неговата смърт е предизвикала у тях силни и продължителни отрицателни емоции - психично съС.ие, което е трудно преодолимо и мъчително. Съобразил е, че причиняването на смърт на близък човек и възможността за справянето с подобна тежка психична травма несъмнено е от най-тежките житейски предизвикателства, като това обстоятелство обуславя и по-висок размер на обезщетението. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правния извод, че определените от окръжния 3 съд размери за всеки един от ищците съответстват на констатираните по делото по вид и размер негативни емоции – след внезапната кончината на техния най-близък човек, а именно – за лицето, което е било във фактическо съпружеско съжителство М. К. К. в размер на 120000 лв.; а за пълнолетните деца С. Х. С., А. Х. С., Р. Х. С., Д. Х. С. и В. Х. С. по 100000 лв. (за всеки един от тях).

Въззивният съд е приел за основателно релевираното от ответника правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия – той бил навлязъл внезапно на пътното платно на място, което не било предвидено за пресичане от пешеходци, бил облечен с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, с което възпрепятствал водача на автомобила да предотврати сблъсъка. Пешеходецът, пресичащ на необозначено място, е имал възможност от своето място да възприеме наближаващия автомобил. Но съобразно приетите за установени факти – от една страна, застрахованият делинквент е управлявал процесния лек автомобил с превишена скоростта, а от друга – загиналият пешеходец е предприел неправилно пресичане на платното за движение, не на обозначеното за това място, апелативният съд е възприел изложените в първоинстанционното решение съображения за наличие на принос на пострадалия за настъпилите вредоносни последици, вследствие на което се е произнесъл относно степента на участие на пострадалия и делинквента в цялостния съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност. За да обоснове фактическо съждение за тъждественост в съпричинителния процес на противоправното поведение на делинквента и пострадалия, съдът е възприел фактическите изводи на приетата по делото САТЕ, съгласно които водачът на лекия автомобил не е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца, когато е бил на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране - пешеходецът е навлязъл на платното зад паркиран автомобил върху левия тротоар. Напротив, загиналият е имал техническа възможност да види приближаващия автомобил, неговото положение и скорост (при липса на препятствие, което да му попречи да се убеди, че приближава автомобил). Водачът на МПС е могъл да възприеме опасността (пешеходеца) на разС.ие от около 49 м. пред автомобила, но пострадалият не е бил осветен от късите светлини на лекия автомобил (произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието). Съобразно 4 съществуващата техническа възможност пешеходецът да види приближаващия се автомобил, вкл. неговата скорост и положение, пострадалият е следвало да го пропусне, а едва след това да предприеме пресичане на платното за движение. Технически правилно е било водачът на автомобила да се движи с максимално разрешената скорост на движение в населено място - 50 км/ч, а пешеходецът, при предприето неправилно пресичане на пътното платно - да пропусне движещия се автомобил и тогава да пресече. Апелативният съд, съобразявайки правнорелевантните обстоятелства - загиналият е предприел на неопределено за целта място пресичане на пътното платно (на улица в населено място, в тъмната част на денонощието и на незначително отстоянието от обозначени зони за пресичане на пътното платно, внезапно иззад паркирано на платното превозно средство), е достигнал до правния извод, че е установено противоправното поведение на пешеходеца, като този факт обуславя неговия тъждествен принос при настъпване на вредоносните последици (неговата кончина). Но условията на ограничена видимост - поради паркирано на уличното платно МПС, е следвало да бъдат съобразени не само от пострадалия, но и от водача на лекия автомобил – в не по-ниска степен. Следователно, нарушенията на правилата за движение и безопасност от страна на двамата участници в произшествието са допринесли в равна степен за това то да не може да бъде избегнато субективно от водача чрез спиране или маневра – съобразно зоната на пряка видимост и спирачния път на автомобила.

С определение № 1112/30.04.2024 по т. д. № 2114/2023 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на БАС при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: „Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на тяхното казуално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?”.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

В решение № 46/5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3696/2013 г., II т. о., ТК, 5 решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 17/8.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2264/2022 г., I т. о., ТК, които са послужили за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при процесуалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден следният правен отговор по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: съобразно постановките на т. 7 от ППВС № 17/1963 г. при намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината, като при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат следва да се отчита не само извършеното от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с резултата. Именно в задължителната за съдилищата практика – т. 7 от ППВС № 4/1968 г. и т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, е изяснено, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В константата практика на ВКС по чл. 290 ГПК, намерила израз в Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр., е пояснено, че при установяване дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП, като правният извод за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.