Определение № 606 от 08.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. Варна, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20233100900326 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В срока за обжалване на Решение № 57/10.02.2026 г., адв. Р. е депозирал молба вх. № 7833/09.03.2026 г., по чл. 248 от ГПК, с искане съдът да измени съдебния акт в частта за разноските и присъди размер на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл. 38 ал.1 от ЗАдв, в минималния по Наредба № 1/2004 г., по подробно излоЖ. съобраЖ.я.

В отговор, вх. № 11294/03.04.2026 г., застрахователят - ответник, чрез проц. представител счита молбата за неоснователна и по излоЖ.те там аргументи, моли да бъде оставена без уваЖ.е.

Повдигнатият спор по определения и присъден в полза на адв. Р. размер на адвокатското възнаграждение не налага ревизия на мотивите, излоЖ. в решението, към които съдът се придържа изцяло.

В допълнение следва да се посочи, че действително, към момента на постановяване на решението в сила е редакцията на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. ДВ бр.

97/2012 г. (следваща редакция ДВ бр. 17/13.02.2026 г.), според която съдът определя възнаграждението в случаите по ал.1, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 (Наредба № 1/2004 г. на ВАК) и осъжда другата страна да го заплати. Съдът обаче съобразява даденото разрешение в дело С-438/22 на СЕС, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК и приема, че не е обвързан от цитираната разпоредба на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Не се споделят аргументите по прилоЖ.ето на чл. 47 ал.6 от ГПК, до който размер, според адв. Р. може съдът най-много да редуцира размера на адвокатското възнаграждение, при отсъствие на фактическа и правна сложност на спора, защото не се държи сметка, че съдът е определил размер на възнаграждението от 5 000 евро, който надхвърля близо 15 пъти размера на възможния максимум по чл. 25 ал.2 от НЗПП като се има предвид материалния интерес по делото и при условие, че се касае и в двете хипотези за заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица. В този смисъл възраЖ.ята за неравноправно третиране на адвокатите и дейността им е в цялост неоснователно.

Що се отнася до коефициентите за тежест на настоящото дело, въведени като един от критериите, които следва да се съобразят според §1а т.2 от ДР на 1

Наредба № 1/2004 г., трябва да се настои, че коефициентът за тежест не е сочения в молбата по чл. 248 от ГПК, няма прилоЖ. коригиращи увеличаващи коефициенти по конкретния спор (от тези предвидени в ПОНС, приети от ВСС), така щото да се приеме, че спорът се отличава с по-висока от обичайната фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на осн. чл. 248 ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е, депозираното от проц. представител на ищеца, искане вх. № 7833/09.03.2026 г., с правно основание чл. 248 от ГПК, за измение на Решение № 57/10.02.2026 г., в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2