Определение № 701 от 08.02.2016, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.София, 05.02.2016г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-20 състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТатЯНА КОСТАДИНОВА като разгледа т.д. № 5683/2014г., установи следното:

Производството е образувано по иск на С.о. срещу

М.на р.р. за присъждане на сумата 42 000 лв., дължима по договор № BG161РО001/3.1-03/2010 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Р.р.******”.

Ищецът твърди, че тази сума не му е заплатена от ответника /молба от 08.07.2015 г./ поради наложена финансова корекция, за която е издадено писмо изх. № 99-00-6-1022/3/28.05.2014 г. от ГД „Програмиране на регионалното развитие“ към Министерство на регионалното развитие.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.11.2015г., е даден ход на устните състезания. Съдът констатира, че предпоставките за това не са били налице, тъй като предмет на иска не е вземане по гражданско-правен договор, а вземане, произтичащо от акт с характер на административен. Съображенията за това са следните:

Отношенията във връзка предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, считано от декември 2015 г. са уредени със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Тези отношения обаче са съществували в същия вид, съдържание и начин на възникване и преди законовата им уредба.

Т.е. цитираният закон не урежда нови обществени отношения, а дава легална уредба на отношения, уредени преди това в различни подзаконови нормативни актове, вкл. Методологията за определяне на финансови корекции, приета с ПМС 134/2010. Липсата на промяна в обществените отношения, уредени с цитирания закон, спрямо съществуващите до приемане на закона, налага извода, че правната им същност следва да бъде еднакво третирана, независимо от това дали правопораждащият фактически състав се е осъществил преди или след приемане на закона.

Каква е правната същност на тези отношения се определя от чл. 24 ЗУСЕСИФ и § 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби, безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор, а това е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт.

Ето защо законодателят третира процесните договори не като сделки на гражданското право, а като индивидуални административни актове. От тях се пораждат не граждански права и задължения, а административно-правни. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че вземането за възстановяване на усвоени средства по проект, финансиран от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представлява публично държавно вземане

(изрично в този смисъл определение №2447 от 20.02.2012г. по адм.д. №2125/2012г. на ВАС, ІІІ о., определение №6217 от 28.05.2015г. по адм.д. №2256/2015г. на ВАС, VІІ о., решение №4293/20.04.2015г. по адм.д. №9517/2014г. на ВАС, ІІІ о. и решение №71 от 05.01.2015г. по адм.д. №3118/2014г. на ВАС, ІІІ о.).

Противно на правната логика е да се приеме, че вземането на едната страна по правоотношението може да е публично-правно /чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК/, а на другата страна /бенефициент/ - гражданско-правно. Поради това настоящият състав счита, че независимо дали се касае за претенция за изпълнение на този административен договор, предявена от бенефициента /както е в настоящия случай/, или за искане за възстановяване на платени на бенефициента суми, предявено от органа /ако сумите са напълно усвоени/, отношенията имат еднакъв характер и той е административно-правен. В този смисъл е и Решение № 13764/16.12.2015 г., постановено по адм.д. № 7197/2015 г. на ВАС, VІІ отд.

Да се приеме обратното, означава гражданският съд да прилага договорни критерии при преценка дължимостта на публично-правни вземания, каквито са финансовите корекции, и така да осъществява пряк съдебен контрол по отношение на административен акт в нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК.

Каква е конкретната административно-правна защита е въпрос, който следва да бъде решен от съда, комуто искането за защита е подсъдно. Щом се касае за твърдение за неизпълнен административен акт /административен договор за предоставяне на финансова помощ/ и се иска защита срещу това неизпълнение, искането е подсъдно на административния съд.

Поради изложеното, определението, с което е даден ход на устните състезания, следва да бъде отменено, а делото – изпратено на местно компетентния административен съд.

Така мотивиран, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.11.2015 г., с което е даден ход на устните състезания по т.д. № 5683/2014 г. на СГС, ТО, VІ-20 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №

5683/2014 г. на СГС, ТО, VІ-20 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на

Административен съд – София град.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред

Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

СЪДИЯ: