Решение № 80 от 13.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500873 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Г. С. Л. въззивна жалба против Решение № 666/ 09.05.2025г. , постановено по гр.д. № 3793/2024г. по описа наРайонен съд – Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на Г. С. Л. с ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. „П.", че дължи на Д. И. И. с ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. „А.", сумата от 1000 евро /хиляда евро/ - главница, представляваща непогасена част от задължение по Договор за паричен заем от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №1122 от 17.09.2024г. по частно гражданско дело №2841/2024г., по описа на Великотърновския районен съд. Присъдени са и разноски в исковото и заповедното производство. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, както следва : Изводите на първоинстанционния съд за дължимост на исковата сума са неоснователни. Цялата сума, предоставена от ищцата в заем на ответника, е върната и за това по делото са налице доказателства – банкови документи, представени по делото. По делото не са доказани други финансови отношения между страните. Отправя се искане към съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения положителен установителен иск. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва наведените в нея оплаквания, като сочи, че 1 исковата сума не е върната и към момента. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Производството е образувано по искова молба на Д. И. И., в която се излагат твърдения, че на 04.12.2019г. между страните е сключен договор за заем като ищецът предал на ответника сумата от 6000 евро, която последният се задължил да върне в срок до 04.01.2020г. Твърди се, че ответницата е върнала 5000 евро, а разликата до 6000 евро останала непогасена. За вземането от 1000 евро ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело №2841/2024г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. С оглед изложеното отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на разноски. Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция с твърдение, че е погасил задължението си по договора чрез плащане по банкова сметка на заемодателя. Моли съда да отхвърли предявения иск и за присъждане на разноски.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по 2 делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска и размера, в който претенцията следва да бъде уважена.

По оплакванията в жалбата :

Въпреки настояването на жалбоподателя, че липсват доказателства за извършено предаване на сумата от 6 000 евро, която е предмет на приложения към делото договор за заем, сключен между страните , съдът приема, че предаването на сумата е доказано. Представеният документ (л. 11 от първоинстанционното дело), установяващ предаването на сумата, е достатъчно ясен на съда и без да е необходим превод на същия , доколкото имената на ищцата ( като титуляр на сметката, от която се извършва превод ) са изписани ( транскрибирани) на латиница и могат да се прочетат без необходимост от специални знания. Посочен е и номер на сметката , по която се извършва превод на сумата от 6000 евро и този номер съвпада с посочения в самия договор, а основанието за превода е българската дума „заем“, изписана на латиница. Така, липсва основание да се приеме, че представеният документ създава каквато и да било неяснота относно това какви факти се удостоверяват с него. Нещо повече- с отговора на исковата молба самият ответник твърди, че е върнал исковата сума, с което свое изявление на практика признава факта, че сумата е получена от него.

Относно извършеното плащане, не се спори по делото и този факт се доказва от приложеното към делото банково извлечение от сметката на ответника, от което е видно, че сума, равняваща се на 5 000 евро е преведена на ищцата на три вноски, така, както се твърди и от двете страни.

Спорен по делото остава въпросът дали извършеният от ответника към сметката на ищцата превод на 30.04.2020г. с основание „ захранване на сметка“, представлява плащане на суми по процесния договор за заем.

Въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния съд, че това плащане е относимо към друга сделка между страните по делото, е правилен.

Това следва от приложената към делото кореспонденция, водена между страните, която, въпреки че жалбоподателят твърди, че е оспорил, не е оспорена надлежно от него. Той е заявил само становище, че кореспонденцията не е относима към спора. Именно от нея обаче става ясно, че между страните са налице и други договорни отношения, освен тези по процесния договор за заем. Освен това в самата кореспонденция ответникът 3 признава неизгоден за него факт, а именно, че след извършения от него превод на 19.08.2020г. ще изплати на ищцата „останалите 1000“ в началото на следващата датата на кореспонденцията седмица.

Доколкото кореспонденцията е водена месеци след извършеното плащане от 3 000 лв., от нея става пределно ясно, че с това плащане не се погасяват суми по договора за заем, който страните са сключили.

Останалите оплаквания на жалбоподателя касаят лични отношения на ответника, които не са предмет на спора, както и такива относно документи, които съдът също намира за неотносими.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност на първоинстанционното решение. Същото не страда от посочените в подадената въззивна жалба пороци и следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 255,65евро, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 666/ 09.05.2025г. , постановено по гр.д. № 3793/2024г. по описа наРайонен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Г. С. Л. с ЕГН: ********** да заплати на Д. И. И. с ЕГН:

********** разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 255,65 евро ( двеста петдесет и пет евро 65 цента ).

Решението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4