Решение № 9104 от 31.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12737/2022
- Вид
- Решение № 9104
- Подписан
- 31.05.2023
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 245, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9104 гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Ал. Т. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110112737 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 800 лв., представляваща подлежаща на връщане част от депозит по договор за наем от 18.03.2019 г., който считано от 19.09.2019 г. е бил прекратен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2020 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 2677/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г.
Ищцата П. И. Ж. твърди, че между нея, в качеството на наемател, и ответницата С.
И. Б., в качеството на наемодател, е сключен договор за наем 18.03.2019 г., с предмет: апартамент № 3, находящ се в ...., и уговорена наемна цена в размер на 800 лв. месечно, като считано от 19.09.2019 г. същият е бил прекратен. Поддържа, че с клаузата на чл. 20 от договора страните са уговорили възможността за заплащане на гаранционен депозит в общ размер на 1 600 лв., който тя, в качеството си наемател, е заплатила на наемодателката, за което е съставена разписка от 07.08.2019 г., като същият е следвало да послужи за заплащане на дължимите сметки за ток и вода. Допълва, че след прекратяване на договора за наем за наемодателката липсва основание за задържане на частта от депозита, равняваща се на сумата от 800 лв., поради което тя подлежи на връщане, като с нотариална покана, получена на 29.10.2019 г., ответницата е поканена да го заплати, но въпреки това тя не е сторила това.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. И. Б. е подала отговор на исковата молба, с който не изразява становище по иска, но представя писмени доказателства. Не оспорва сключването на процесния договор за наем, както и получаването по него на сумата от 1 600 лв., равняваща се на стойността на два депозита от по 800 лв. всеки. Оспорва да е получавала уведомително писмо, както и надлежното прекратяване на договора за наем, тъй като от страна на наемателката не са спазени условията за прекратяване на същия, спазвайки срока на предизвестието по него, поради което единият от платените депозити, равняващ се на сумата от 800 лв., не подлежи на връщане. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 08.12.2022 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата относно сключването на процесния договор за наем от 18.03.2019 г., както и получаването от страна на ответницата С. И. Б., в качеството й на наемодател, на уговорения с него гаранционен депозит в общ размер на 1 600 лв.
От съдържанието на договора за наем от 18.03.2019 г. се установява, че същият има за предмет предоставянето от страна на ответницата С. И. Б., в качеството на наемодател, на ищцата П. И. Ж., в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване собствения й недвижим имот, представляващ апартамент/ателие № 3, находящ се в ...., срещу поемане от нейна страна на насрещно задължение за заплащане на наемна цена в размер на 800 лв., платима до 5-то число на месеца авансово за всеки наемен месец. Договорът за наем е сключен за срок от 12 месеца считано от 01.04.2019 г., като при подписването му наемателят се задължава да предаде на наемодателя гаранционна сума или депозит в общ размер 1 600 лв., платима в срок до 05.04.2019 г., която ще остане у наемодателя през целия период на действие на договора. В чл. 21 от договора са уредени хипотезите, при които наемодателят има право да се удовлетвори от депозита, а именно: б „а“ - ако откаже да върне държането на имота в уговорения срок и/или предаде същия не в съответното за това състояние и/или заедно с нанесени върху него щети; б. „б“ – при хипотезите на чл. 17; б „в“ – в случай, че не плати в срок един или повече месечни наема /освен в случаите, когато това е договорено между страните с анекс към договора/; б. „г“ – в случай, че прекрати договора без минимум един месец писмено предизвестие и б. „д“ – в случай, че не заплати в едномесечен срок консумативните разходи и такси, свързани с обикновеното ползване на имота. В чл. 26 са изброени основанията за прекратяване на договора, а именно: б „а“ - с изтичане на договорения срок, б. „б“ – с едномесечно предизвестие от едната страна до другата; б. „в“ – с едноседмично предизвестие за прекратяване от наемодателя към наемателя в случай на неплащане в едномесечен срок на задълженията по чл. 13 и/или неспазване на хигиенните правила, вътрешния ред на сградата, добрите нрави, правилата за безопасност и/или по решение на общото събрание на етажната собственост спрямо разпоредбите на ЗУЕС, установено със съответния административен документ и б. „г“ – в случай на просрочване от страна на наемателя с повече от 10 дни на задълженията, произтичащи от чл. 20 на договора.
С разписка за получена сума от 07.08.2019 г. ответницата С. И. Б., в качеството на наемодател, е удостоверила получаването от П. И. Ж., в качеството на наемател, на сумата от 600 лв., представляваща наем за м. септември 2019 г., в изпълнение на договора за наем от 18.03.2019 г. С ръкописен текст върху разписката е отбелязано още, че „след получаване на сметките за ток и вода останалата част от депозита в размер на 800 лв. ще се върне на Поли“, като са положени подписи както от името на лицето, получило сумата – С. Б., така и от името на лицето, броило сумата – П. Ж..
Между страните е съставена и втора разписка за получена сума от 07.08.2019 г., удостоверяваща предаването от наемателя П. И. Ж., респ. получаването от наемодателя С.
И. Б. на сумите, както следва: 850 лв. – наем за м. април 2019 г., 850 лв. – наем за м май 2019 г., 850 лв. – наем за м. юни 2019 г., 850 лв. – наем за м. юли 2019 г. и 850 лв. – наем за м. август 2019 г., отново в изпълнение на договора за наем от 18.03.2019 г.
С писмо от 19.08.019 г. ищцата П. И. Ж., в качеството на наемодател, уведомява ответницата С. И. Б., в качеството на наемател, че на основание чл. 26, т. 2 от договора за наем от 18.03.2019 г. отправя до нея едномесечно писмено предизвестие за неговото прекратяване, считано от 19.09.2019 г., след което няма да се счита за договорно обвързана с 2 нея.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Е. А., който заявява, че познава ответницата С. Б., в качеството й на негов и на ищцата П. Ж. наемодател. Спомня си, че през есента на 2019 г. договорът за наем помежду им е бил прекратен с отправено от страна на наемателите предизвестие, което наемодателката собственоръчно е подписала.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: твърдяното имуществено разместване, изразяващо се в заплащането на гаранционния депозит на ответницата; отпадането на основанието за задържане на същия, както и неговия размер. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже основанието за задържане на половината от общо уговорения депозит от 1 600 лв., т. е. сумата от 800 лв., както и плащането на същата в случай, че твърди това.
В случая, съдът приема за установено, че между страните по него е възникнало и съществувало валидно наемно правоотношение, произтичащо от процесния договор за наем от 18.03.2019 г., уреждащ поетите с него права и задължения от всяка една от тях, като по отношение на този факт липсва оспорване от тяхна страна, поради което същият е отделен за безспорен с протоколно определение от 08.12.2022 г., още повече, че именно в изпълнение на този договор от страна на ищцата П. Ж., в качеството на наемател, е заплатен в полза на ответницата С. Б., в качеството на наемател, и уговореният с клаузата на чл. 20 от същия гаранционен депозит в общ размер на 1 600 лв., по отношение на който факт страните по делото също не спорят. Нещо повече, възникването на облигационната връзка с посоченото съдържание между посочените лица се потвърждава и от факта на плащане на наемните вноски по него от ищцата, в подкрепа на което е представената разписка за получени суми от 07.08.2019 г. /л. 12 от делото/, носеща подписа на ответницата С. Б. за лице, получило отразените в нея суми, чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса, както и от показанията на свидетеля А. А. които макар и да са насочени към установяването на различни обстоятелства, също са в подкрепа на вече възприетите по-горе изводи в тази насока.
В случая, обосновавайки исковата си претенция, от страна на П. Ж. са изложени доводи относно осъществено от нейна страна прекратяване на договора за наем от 18.03.2019 г., позовавайки се на клаузата на чл. 26, б. „б“ от същия – с предоставяне на едномесечно предизвестие от едната страна до другата, с оглед на което платената от нея половина от общо уговорения гаранционен депозит от 1 600 лв., т. е. сумата от 800 лв., подлежи на връщане от страна на С. Б., тъй като е отпаднало основанието за задържането й.
За установяване на твърдяното едностранно прекратяване на облигационната връзка от нейна страна е представено уведомително писмо от 19.08.2019 г. /л. 10 от делото/, с което ищцата уведомява ответницата, че същото има характер на отправено до нея едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем от 18.03.2019 г., сключен помежду им, считано от 19.09.2019 г. Тълкувайки съдържанието на уведомителното писмо, съдът приема, че по своето естество то обективира надлежното изявление на наемателя Ж., насочено именно към упражняване на уредената в клаузата на чл. 26, б. „б“ от договора за наем възможност за едностранното му прекратяване по нейна инициатива, като видно от отбелязването върху него, то е прието от наемодателката Б. на 19.08.2019 г., респ. е получено от нея, който факт тя е удостоверила с подписа си, поради което считано от този момент е започнал да тече и едномесечният срок на предизвестието, който е изтекъл на 19.09.2019 г. В тази връзка следва да се отбележи, че релевираното от ответницата 3 оспорване относно авторството на положения от нейно име подпис върху уведомителното писмо от 19.08.2019 г. е останало недоказано от нейна страна, като изрично в откритото съдебно заседание на 08.12.2022 г. съдът е указал на същата, че нейна е доказателствената тежест да установи оспорванията си относно автентичността на подписите, положени от нейно име върху оспорените документи, находящи се на л. 10 и л. 11 от делото, но въпреки това тя не е предприела никакви процесуални действия в тази насока. Ето защо, следва да се приеме, че тези нейни възражения са останали недоказани, а това означава, че положените от нейно име подписи, чието авторство тя не е опровергала с надлежни доказателства в хода на процеса, я обвързват. Нещо повече, в следващото второ по ред открито съдебно заседание на 09.03.2023 г. съдът отново е предоставил възможност на ответницата Б. изрично да посочи дали поддържа направеното от нея на л. 38 от делото под формата на ръкописен текст искане за допускане на експертиза във връзка с оспорването си, че не е подписала уведомителното писмо от 19.08.2019 г., но тя отново е заявила, че няма доказателствени искания в тази насока, предоставяйки на съда възможността да извърши съпоставка относно идентичността на положените от нейно име подписи върху документите по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че в конкретния случай процесуалният ред за защита на страната е посредством ангажирането от нейна страна на годни доказателства в подкрепа на възражението си относно автентичността на оспорените от нея подписи, а не чрез предоставянето на възможност на съда да извърши съпоставка между тях, доколкото се касае за дейност, изискваща прилагането на специални знания.