Решение № 237 от 28.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Русе, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520104271 по описа за 2022 година

К. К. – ..............на „Софарма Трейдинг“ АД заявява, че представляваното от него дружество е водещ търговец на едро с лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства.

В изпълнение на отправено запитване от „Диализен център Руриком“ ООД, „Софарма Трейдинг“ АД представило оферти за продажба на стоки от портфолиото си. Предвид договореностите, постигнати между страните, ищецът продал и доставил на ответника лекарствени продукти, както следва: на 07.06.2018г. – ИДАФЕР амп. 100 мг 5мл х 5 ХХЕL и натриев хлорид инфуз. р-р 0.9% 1000 мл; на 04.10.2021г. – КХД А 13.1 х 5 л – УНИФАРМ АД и КХД А 13.4 х 5 л – УНИФАРМ АД; на 19.11.2021г. – КХД А 13.1 х 5 л – УНИФАРМ АД и КХД А 13.4 х 5 л – УНИФАРМ АД; на 26.04.2022г. – КХД А 13.1 х 5 л – УНИФАРМ АД и КХД А 13.4 х 5 л – УНИФАРМ АД.

Стоките, визирани във фактури:

№**********/07.06.2018г.;

№3008067853/04.10.2021г.; №3008286664/19.11.2021г.; №3009019925/26.04.2022г. били приети от купувача без възражение, факт, установен с приемо – предавателни протоколи.

Ответникът не изпълнил задължението си, да заплати цената за съответните 1 продукти, на падежа, указан във фактурата.

Предвид неточното изпълнение, ищецът счита, че ответникът дължи лихва за забава, както следва:

– 341.58 лева по фактура №**********/07.06.2018г. за периода от падежа 17.06.2018г. до 10.08.2022г.;

– 62.20 лева по фактура №3008067853/04.10.2021г. за периода от падежа 04.10.2021г. до 10.08.2022г.;

– 63.60 лева по фактура №3008286664/19.11.2021г. за периода от падежа 19.11.2021г. до 10.08.2022г.;

– 17.12 лева по фактура №3009019925/26.04.2022г. за периода от падежа 26.04.2022г. до 10.08.2022г.

Юрисконсулт К. моли съда да постанови решение, с което да осъди „Диализен център Руриком“ ООД, ЕИК 202064740 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Славянска“№2А, ет.2, представлявано от ..............И.Й.М. да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК 103267194 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“№5, Софарма Бизнес Тауърс, Сграда „А“, ет.12, представлявано от ................... В.М. сумите: 2971.14 лева – непогасени задължения по фактури: №**********/07.06.2018г.; №3008067853/04.10.2021г.; №3008286664/19.11.2021г.;

№3009019925/26.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022г. до окончателното й изплащане и 484.50 лева – лихва за забава, начислена за периода от падежа на всяко задължение до 10.08.2022г.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „Диализен център Руриком“ ООД е депозирал становище, в което излага доводи досежно частичната неоснователност на ищцовите претенции.

Твърди, че задължението по фактура №3008286664/19.11.2021г. е погасено чрез плащане, извършено на 24.11.2021г. и сумата, ведно с претендираната върху нея лихва следва да се изключат от общия дълг.

Заявява, че в срок до 01.12.2022г. се задължава да заплати остатъка, посочен от ищеца.

Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

„Софарма Трейдинг“ АД и „Диализен център Руриком“ ООД са обвързани от облигационна връзка основана на договор за продажба на стоки.

Не се спори, че в периода 07.06.2018г. – 26.04.2022г. ищецът продал и доставил на ответника стоки, обективирани във фактури:

№**********/07.06.2018г.;

№3008067853/04.10.2021г.; №3008286664/19.11.2021г.; №3009019925/26.04.2022г.

2

По искане на ищеца е възложена и приета съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и компетентно. След извършена проверка в счетоводствата на двете дружества, вещото лице е констатирало, че процесните фактури са осчетоводени и от двете дружества, заведени в съответните аналитични счетоводни сметки и не е налице разлика по задълженията в двете счетоводства. Установена е дължимата главница – 2971.14 лева, както и лихвата за спорния период – 484.50 лева.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.327 ТЗ, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.327 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД:

Търговската продажба е консенсуален, неформален договор. За сключването му е достатъчно да се постигне съгласие между страните относно основните елементи на продажбата – предмета и цената, и от този момент те са обвързани и дължат определените според съдържанието на договора престации. Предаването на вещта от продавача на купувача и плащането на цената са действия в изпълнение на вече сключения договор.

В случая не се спори, че ищецът е продал и доставил на ответника стоките, визирани във фактури:

№**********/07.06.2018г.;

№3008067853/04.10.2021г.;

№3008286664/19.11.2021г.; №3009019925/26.04.2022г. Данни за това се съдържат и в приетите по делото приемо – предавателни протоколи.

Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, ако не е уговорено друго. Ответникът не установи (и не твърди), че е заплатил цената на доставените стоки.

С оглед изложените съображения съдът намира искът за основателен и доказан.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Във всяка от фактурите е посочен падеж, на който задължението става изискуемо и при неплащане купувачът изпада в забава. Неизпълнението на задължението за заплащане цената на получената стока е правопораждащ факт за отговорността на длъжника. На основание чл.86 ЗЗД последният дължи мораторна лихва за просроченото парично задължение за периода на забавата. В конкретния случай, ищецът претендира 484.50 лева лихва за периода от падежа на всяко задължение до 11.08.2022г., която претенция е установена по размер (заключение на съдебно – счетоводна експертиза) и следва да бъде уважена.

По разноските:

Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените по делото разноски в размер на 648.85 лева (списък по чл.80 ГПК).

Мотивиран така, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Диализен център Руриком“ ООД, ЕИК 202064740 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Славянска“№2А, ет.2, представлявано от управителя И.Й.М. да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК 103267194 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“№5, Софарма Бизнес Тауърс, Сграда „А“, ет.12, представлявано от ..............В.М. сумите: 2971.14 лева – непогасени задължения по фактури: №**********/07.06.2018г.; №3008067853/04.10.2021г.; №3008286664/19.11.2021г.;

№3009019925/26.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022г. до окончателното й изплащане; 484.50 лева – лихва за забава, начислена за периода от падежа на всяко задължение до 10.08.2022г. включително и 648.85 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4