Определение № 12178 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12178 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505443 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 113244/09.04.2026 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД – ответник, срещу определение № 12252/27.03.2026 г. на СРС, по гр.д. № 42042/2025 г., с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като намали същите.

В жалбата се поддържа, че адвокатският хонорар не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с решение по дело С-438/22 на СЕС, като същото се явява прекомерно. Поддържа се, че делото е с прекомерна ниска фактическа и правна сложност с оглед формираната съдебна практика по отношение релевантните за делото спорни въпроси. Поддържа се, че размерът на цената на иска не може да бъде критерий за определяне на адвокатското възнаграждение, като неговият размер следва да е справедлив и обоснован. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което размерът на адвокатсковото възнаграждение да бъде намален.

Ищецът оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни и са съобразени всички обстоятелства по делото, вкл. трудът, който е положен. Посочено е, че размерът на цената на исковете е 14627.91 лв., като заплатеното адвокатско възнаграждение е по-ниско от предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество молбата е основателна.

1

Производството пред СРС е било образувано по подадена искова молба от ищеца Т. М. М., с която е предявен осъдителен иск срещу цесионера „Еос матрикс“ ЕООД за сумата от 14 627,91 лв., представляваща удържана на 21.02.2025г., чрез изпълнителен запор, наложен от ЧСИ Т.В.-Н., парична сума, която е преведена на ответника- взискател по изп.д. №126/2024г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н., рег. №791 в КЧСИ, район на действие: СГС.

С решение на СРС искът е бил уважен за претендираната сума. В хода на производството са се развили две открити съдебни заседания, на които не са се явили представители на нито една от страните по делото. Делото представлява няколко тома събрани доказателства, но те касаят изисканото и приобщено по гражданското дело изпълнително дело при съдебния изпълнител. От страна на ищеца, освен представената искова молба с доказателствено искане за приобщаване на изпълнителното дело, се съдържа единствено становище по същество на спора. Единственият довод, застъпен в исковата молба и становище, е за настъпила погасителна давност, поради което вземането, предмет на изпълнителния лист, с който ответникът е образувал изпълнителното дело и събрал претендираната в настоящото такова сума, не се дължало и следвало да се върне на ищеца.

Налице е отправено своевременно възражение за прекомерност от страна на ответника, поради което съдът дължи да го разгледа, а настоящата инстанция намира и за основателно.

Действително съгласно практиката на СЕС, съдът не е обвързан от посочения в наредбата за адвокатските възнаграждения размер, а същият служи за ориентир, като наред с него следва да се съобрази и фактическата и правна сложност на делото, вида и характера на извършените процесуални действия. При съобразяване на всички относими обстоятелства, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1700 лв. се явява прекомерно.

По въпроса има формирана категорична практика, процесуалните действия на представителя на ищеца не са били до там времеотнемащи, че да обосноват този размер.

Отделно от изложеното, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не може да се игнорира цената на исковете и не защото това е посочената методика в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а защото пазарните принципи налагат това цената на предявения иск да е един от основните фактори за определяне на цената на адвокатската услуга.

Като взе предвид горното настоящата инстанция намира, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение е такъв от 500 евро. Поради това определението на СРС, с което е отказал изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено, а решението изменено в частта за разноските, като се присъдят 500 евро за адвокатски хонорар, вместо 1700 лв., заедно с претендираната сума за държавна такса, доколкото районният съд се е произнесъл с диспозитив, посочващ сбора на двете суми.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 12252/27.03.2026 г. на СРС, по гр.д. № 42042/2025 г., с което е оставена без уважение молба на „ЕОС МАТРИКС“ АД по чл. 248 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК изменение на Решение 1034/19.01.2026 по гр.д. 42042/2025 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на Т. М. М., ЕГН:********** разноски на основание чл. 78 ГПК от присъдените 2 285,17 лв. /1 168.39 евро/ на 799.19 евро.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3