Определение № 367 от 27.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Шумен, 27.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20233600100448 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящото производство е завършило с постановяване на Решение №65/27.03.2024 г. С него ответникът ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ с ЕИК 200299615, гр. София е бил осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени и неимуществени вреди от ищцата В. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Шумен, които вреди са вследствие на ПТП, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника автомобил. Предвид отправеното до съда искане от страна на процесуалния представител на ищцата, съдът е осъдил ответника да заплати на процесуалният представител на ищцата – адв. Н. Н. Д. и сумата от 375 лева, представляваща дължимата сума за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. След постановяване на решението, с молба вх. № 2036/12.04.2024 г. от страна на адв. Н. Д. е поискано изменение на решението, в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, в която е посочено, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 375 лева, е под минималния размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и иска съда да му присъди допълнително сумата от 3 285 лева с ДДС.

Искането е мотивирано, с обстоятелството, че при произнасянето си по въпроса за разноските, съда неправилно е тълкувал и приложил Решението по дело С – 438/2022г. на СЕС. Сочи, че при преценката си, за размера на разноските и приложението на цитираното решение, съда е следвало да съобрази, че всъщност нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която препраща към Наредбата и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС, респ. не нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като в тази хипотеза не е възможна конкуренция с други адвокати, при положение, че възнаграждение, за осъщественото процесуално представителство, ще бъде получено само при положителен изход на делото.

Излага, че идеята за забраната на хоризонталните споразумения е да няма ограничение една услуга да се предоставя на по-ниска цена от „по-можещия“ и ако платеното 1 представителство можело да наруши тази идея, то при безплатното това било невъзможно, тъй като условията в тази хипотеза са равни за всички и те не ограничават свободата на действие на другите участници на пазара. Счита, че случая присъждането на адвокатско възнаграждение по делото, в размер, съответстващ на предвидения в Наредбата при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, неговата продължителност и проведените множество процесуални действия, не би нарушило принципа на справедливостта като легитимна цел на процеса, като същевременно Наредбата, към която препраща чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, не попадала в обхвата на забраната по чл.101, параграф ДФЕС.

Ответникът е подал писмен отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да я остави без уважение.

Молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК е подадена в законовия срок, който е и срока за обжалване на решението – чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, по следните съображения:

В мотивите на постановеното решение №65/27.03.2024 г. съда подробно се е мотивирал, че при хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, същия не следва да прилага Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като същата установява неразрешен от общностното право минимален стандарт на адвокатските възнаграждения. Позовал се е на относимата към казуса практика - Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав е направил преценка по приложението на нормата на чл. 38, ал. 2 о т ЗА, която препраща към Наредба №1/2004 г. , с оглед на което същия е приел за справедлив размер от 1000 лева за адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатната правна помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената 2 от адвоката работа, като предвид уважената част на исковата претенция е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 375 лева.

Въведеното с чл.38, ал.2 о т ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Нормата на чл.38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. , не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно посочените критерии, съда е присъдил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер под минималния по Наредбата, като при определянето му е отчетен положения от пълномощника труд. Следва да се посочи и това, че разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ.

С оглед на горното следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за изменение на Решение №65/27.03.2024 г., постановено в настоящото гр.д. № 448/2023 г. по описа на ШОС в частта му за присъдените в полза на адвокат Н. Д. разноски за адвокатско възнаграждение, като му се присъди допълнително сумата от 3285 лева с ДДС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Н. Н. Д., да бъде изменено Решение № 65/27.03.2024 г., постановено в настоящото гр.д. №448/2023 г. по описа на ШОС на основание чл.248 от ГПК за присъдените на адвоката пълномощник разноски за адвокатско възнаграждение с правно основание чл.38 от Закона за адвокатурата, като му се присъди допълнително сумата от 3285 лева с ДДС, като неоснователно.

Настоящото определение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд – Варна, съобразно с чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.259, ал.1 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3