Решение № 604 от 01.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Бургас, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Филип Ст. Радинов при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело № 20212120106987 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Н. Х. Н. срещу З. М. В., иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 810,72 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в направени разноски за ремонт на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“ с рег. № ***, вследствие на бездействието на ответницата, изразяващо се в лошо възпитание и неупражнен надзор върху малолетното дете К.Н. М., в резултат на което на 27.03.2021 г., между 10,00 часа и 14,00 часа последният е нарушил лаковото покритие на предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв калник и задна броня на лекия автомобил, който е бил паркиран на паркомясто в гр. Б., ***, находящо се пред комплекс ***, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 27.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението , на основание чл. 48 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че малолетното дете на ответницата на 27.03.2021 г., между 10,00 часа и 14,00 часа с пръчка е нарушило лаковото покритие на предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв калник и задна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“ с рег. № ***, който е бил паркиран на паркомясто в гр. Б., ***, находящо се пред комплекс ***. Излага се, че за случилото се е уведомено Пето РУ на МВР гр. Бургас, вследствие на което е образувана преписка в РП Бургас, приключила с отказ за образуване на досъдебно производство.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

1

Оспорват се твърденията изложени в исковата молба, че синът на ответницата К.Н. М. е причинител на щетите по автомобила. Сочи се, че периода между увреждането и ремонта е повече от шест месеца, при което според ответницата тези щети може да са причинени от друго лице. Оспорва се размера на исковата претенция. В условията на евентуалност е противопоставено възражение, че ответницата не е била в състояние да предотврати настъпването на вредите.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат исковата молба. Депозира становище от 21.03.2022 г., в което извършва анализ на събраните доказателства.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

При извършена служебна справка по страни в ЕИСС се установява, че срещу ищеца се води наказателно дело за хулиганство с пострадал ответницата, както и че същият е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 4341/2020 г. на РС Бургас за закана за убийство спрямо ответницата.

В неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, че ответницата е родител на малолетния К.Н. М. и той живее при нея, като тя упражняват родителските си права по отношение на детето.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че лек автомобил с рег. № *** е собственост на ищеца по делото.

По делото не е спорно, а и от представените по делото на компактдиск електронни документи /л. 39 от делото/ номера 132049, 132111, 132120, 132127 и 132139 се установява, че е нарушено лаковото покритие на предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв калник и задна броня на лек автомобил с рег. № ***. От останалия снимков материал съдържащ се в компактдиска, находящ се на л. 39 от делото се установява, че дете облечено в червено на видима възраст около седем – осем години, в присъствието на друго дете уврежда лаковото покритие на процесния лек автомобил с пръчка, като на част от снимките присъстват и две жени с детска количка. Снимките са с дата на снемане 29.03.2021 г.

По делото е представена Фактура № 2000003339/09.09.2021 г. и фискален бон /л.9 гръб/, издадени от „***, от които е видно, че увредените процесни части от лек автомобил с рег. № *** са отремонтирани, за което ищецът е заплатил сумата от 810,72 лева.

Видно от представените по делото материали от проверка на МВР по случая, а именно докладна записка от 20.04.2021 г., 23.04.2021 г., сигнал за извършено престъпление, подаден от ищеца и сведение от разпитания в хода на проверката Д. Г. е, че ищецът е подал сигнал в полицията относно процесния случай, свидетелят по полицейската проверка Д. Г. е възпроизвел своите възприятия относно случая, а в докладните записки съответните полицейски органи преразказват осъществените в хода на проверката процедурни действия, включително, че ответницата е заявила пред полицейски инспектор Н. Караколев, че същата е взела мерки и детето ѝ е било наказано от нея за надраскването на автомобила.

От представените по делото електронни документи /видеоклипове снети от камери/, съдържащи се в компактдиск, находящ се на л. 62 от делото, е видно, че дете облечено в червено на видима възраст около седем – осем години, в присъствието на друго дете уврежда лаковото покритие на процесния лек автомобил с пръчка, като на част от видеоклиповете присъстват и две жени с детска количка, една от които подава предмет на 2 детето в облечено в червено, а пръчка на другото дете. Видеоклиповете са с дата на снемане 31.03.2021 г.

По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят Д. Г., от чийто показания се установява, че същият отговаря за охраната в комплекс „***“ и че не познава ответницата лично, но знае коя е по физиономия. Установява се, че след прегледа на записите от видеонаблюдението свидетелят е видял две момчета, едно от които е било облечено в червено и е надраскало процесния автомобил. Свидетелят посочва, че на мястото е присъствала и ответницата. Същият уточнява, че е виждал детето на ответницата един или два пъти. На въпрос поставен от процесуалния представител на ответницата - по какво е разпознал, че детето на последната, свидетелят е отговорил, че е „решил“, че детето в червено от видеозаписа е синът на ответницата, тъй като и тя е присъствала там, но уточнява, че все пак не разполага със специални знания за разпознаване на лице по видеоклип, за да е сигурен, че действително това е детето на ответницата.

По инициатива на ответницата е разпитана свидетелката Д. В., от чийто показания се установява, че детето на свидетелката и детето на ответницата често си играят заедно, включително в дома на свидетелката или в дома на ответницата, че с ответницата се редуват да водят децата на училище, и че детето на ответницата е добре възпитано и винаги поздравява. На въпрос на съда към свидетелката дали детето облечено с черно яке е нейно дете, същата отговаря, че не е сигурна, тъй като не може да го види в лице.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки, че ответницата е родител на малолетния К.Н. М. и той живее при нея, като тя упражняват родителските си права по отношение на детето, че е собственик на лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“ с рег. № ***, че вследствие поведението на малолетния К.Н. М. са настъпили твърдяните в исковата молба вреди по лекия автомобил и направени разноски за ремонт на автомобила в твърдените размери. Вината на ответницата се предполага, тоест предполага се, че същата лошо е възпитала малолетния К.Н. М. и не е упражнила надзор върху него, съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ответницата е да докаже направените възражения, включително възражението по чл. 48 ал. 3 от ЗЗД, а именно, че е възпитала детето добре и че по време на осъществяване на твърдяната от ищеца проява от детето го е държала под свой надзор, но не е успяла въпреки всичко да предотврати настъпването на вредите, тоест, че въпреки полагането на всички възможни с оглед конкретната обстановка и случай усилия и грижи , обективно /безвиновно/ не е могла да предотврати настъпването на вредите.

От представените по делото писмени и електронни документи се установи, че са настъпили твърдяните в исковата молба имуществени вреди, а именно, че е нарушено лаковото покритие на предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв калник и задна броня на собствения на ищеца лек автомобил с рег. № ***, както и че процесните щети са отремонтирани, за което е заплатена сумата от 810,72 лева. Съдът дава вяра на представените на компактдискове на л. 39 и л. 62 от делото електронни документи, доколкото същите са годно доказателствено средство, съгласно чл. 184 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 3 ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, според който „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

По делото не е установено в условията на пълно и главно доказване, че детето на ответницата е причинило процесните вреди по следните съображения: На ищеца е указано по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелството, че вследствие поведението на малолетния К.Н. М. са настъпили 3 твърдяните в исковата молба вреди върху процесния лек автомобил. В изпълнение на това указание, в преклузивни срокове установени в чл. 146 ал. 3 от ГПК ищецът с молба на л. 27 /гръб/ е уточнил точно кои документи иска да бъдат изискани от преписката на РП Бургас, като в тази връзка е ангажирал като доказателства за установяване на авторството на процесното деяние – електронните документи от л. 39 и л. 62 от делото, материали от проверка на МВР по случая, а именно докладна записка от 20.04.2021 г., 23.04.2021 г., сигнал за извършено престъпление, подаден от ищеца и сведение от разпитания в хода на полицейската проверка Д. Г. и показанията на свидетеля Д. Г. разпитан в настоящото производство. Отношение към това обстоятелство имат и показанията на ангажираната от ответницата свидетелка Д. В. във връзка със зададения ѝ от съда въпрос.

Материали от проверка на МВР по случая - докладна записка от 20.04.2021 г., 23.04.2021 г., сигнал за извършено престъпление, подаден от ищеца и сведение от разпитания в хода на полицейската проверка Д. Г. не са годно доказателствено средство по ГПК. В сигнала за извършено престъпление ищецът сочи изгодни за себе си факти, поради което интензитетът на доказателствената сила на това доказателство не е висок и то следва да се цени наред с всички обстоятелства по делото - по аналогия от чл. 175 от ГПК.

Сведението от разпитания в хода на полицейската проверка Д. Г. съдържа свидетелски показания в писмена форма, които не могат да бъдат ценени в настоящия процес, съобразно изискванията на чл. 163 ал. 1 от ГПК, според които свидетелят следва да се яви в съдебното заседание и устно да изложи възприятията си за фактите от предмета на делото. В докладната записка на л. 58 от делото се съдържа преразказ на полицейския орган относно признание на ответницата, която в хода на полицейската проверка по случая е заявила, че е наказала детето си за надраскванията на автомобила. Тази докладна записка, макар и официален документ, не е годно доказателство в настоящия процес, доколкото в нея не се съдържат изявления направени от ответницата относно неизгодни за нея факти, а свидетелски показания на полицейския орган, изложени в писмен вид, които не могат да се ползват в настоящото дело по изложените по-горе съображения.