Протокол № 57 от 26.01.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 57 гр. Варна, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А.ов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. А.ов Търговско дело № 20233100900509 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:26 часа се явиха:

Ищецът „Стенас 77“ ЕООД , представлявано от управителя С.Г.С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът А. И. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Б.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада.

Моля да бъде обявен за окончателен.

Адв. Б.: Поддържам депозираните отговори. Запознат съм с доклада по делото. Нямам възражения по същия.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1773 от 22.12.2023 година:

1

Постъпила е искова молба от „Стенас 77“ ЕООД, с ЕИК 201677893, против А. И. И., с ЕГН **********, с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 44999.96лв., представляваща сбор от изплатени средства под формата на дивидент въз основа на 6 бр. решения, обективирани в “Протокол от общото събрание на съдружниците на „Стенас 77“ ООД през периода от 04.01.2021г.-05.05.2021г., които решения са прогласени за нищожни като липсващи/невзети с влязло в законна сила на 29.06.2023г.

Решение №249 от 07.06.2023г. постановено по т.д.№152/2022г. по описа на ОС Варна, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска-01.09.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Решение №249/07.06.2023г. постановено по т.д. №152/2022г. по описа на ОС Варна, което е влязло в законна сила на 29.06.2023г., са прогласени за нищожни липсващи/невзети решенията на Общо събрание на съдружниците /ОСС/ на “Стенас 77“ ООД, проведени на 4, 5 и 6 януари, на 5 април, на 1 и 5 май през 2021г., за разпределяне под формата на дивидент на печалба на дружеството за 2018г. в общ размер на 47386.37лв. Сочи се, че в рамките на т.д.№152/2022г. по описа на ВОС, е установено, че прогласените за нищожни липсващи/невзети решения, не са намерили отражение в счетоводството на дружеството. Сочи се още, че според изслушаната в посоченото дело ССЕ, в дружеството е разпределена печалба в общ размер на 44999.96лв., от която в полза на съдружника С.С. са изплатени 8749.98лв. и 36249.98лв. са платени на съдружника А. И.. Сочи се, че това разпределение не съответства на оспорените решения, съгласно които А. И. получава под формата на дивидент цялата сума от 44999.96лв. Твърди се, че в действителност, чрез Б.и преводи са изплащани суми единствено и само в полза на А. И., а за отразените в нарушение на нормативната уредба, в счетоводството на дружеството плащания в брой в полза на С.С. липсват първични счетоводни документи /разходни касови ордери/. Твърди се, че липсват и документи, които да носят автентичен подпис на С.С. и да отразяват действително получаване на дивидент. Поддържа се, че сумата от 8749.98лв., отразена по счетоводни данни като изплатен дивидент в полза на съдружника С.С., реално липсва от касата на дружеството. Поддържа се още, че С.С. не е имал знанието и не е участвал в провеждането на горецитираните събрания на съдружниците, 2 както и че е налице признание от А. И., че той е автор на подписите, положени в протоколите за вземане на въпросните решения разпределяне на дивиденти. Ето защо се поддържа, че единственото лице, което има интерес и в действителност е получило сумата от 8749.98лв. е А. И.. Твърди се, че предвид прогласяването на нищожността на гореописаните решения на ОСС ответникът е получил без основание /при първоначална липса на основание/ от ищцовото дружество сумата от 44999.96лв., поради което дължи нейното връщане. Поддържа се, че претендираната сума не е в размер на 47386.37лв., а на 44999.96лв., тъй като това е реалният размер на мнимо разпределеният дивидент през 2021 година.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва, че с Решение №249 от 07.06.2023г. по т.д.№152/2022г. на Окръжен съд Варна, е прието за установено, че решенията, обективирани в протоколи от Общи събрания на съдружниците на “Стенас 77“ ООД от 04.01.2021г., 05.01.2021г., 06.01.2021г., 05.04.2021г., 01.05.2021г. и 05.05.2021г., с които е разпределена под формата на дивидент печалба на дружеството за 2018г. в общ размер на 47386.37лв., са нищожни, като липсващи/невзети. Оспорва се факта на влизане в сила на посоченото съдебно решение, като се твърди, че дори съдебният акт да се е стабилизирал, то той не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответника в настоящото производство. Развити са подробни доводи относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като се поддържа, че процесното такова е непротивопоставимо и не обвързва ответника, тъй като същият не е бил страна по делото, в което то е постановено. Поддържа се, че в случая не са налице изключенията визирани в разпоредбите на чл.298, ал.2 и ал.3 от ГПК, съответно че въпросното съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответника.

Поддържа се още, че тъй като процесното съдебно решение няма действие по отношение на ответника и признатата с него нищожност на решенията на ОСС на ищцовото дружество и не му е противопоставима, то съдебният акт не действа дори като оборима презумпция за съответствие между съдебно признатото и действителното правно положение. На следващо място се твърди, че производството по т.д.№152/2022г. на ОС Варна представлява симулиран процес воден от ищеца С.С., който като управител на ответника 3

“Стенас 77“ ООД и едноличен собственик на капитала му считано от 02.06.2022г., е водил иск сам срещу себе си, макар формално едноличното дружество да е самостоятелен правен субект, отделен от физическото лице, негов собственик. Ето защо се поддържа, че е налице допълнително основание решението по този симулиран процес, да не разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо ответника в настоящото производство. Твърди се още, че след като субективните предели на силата на пресъдено нещо на процесното решението не се разпростират върху ответника в настоящото производство, същият има право да оспорва и поддържа, че решенията, обективирани в протоколи от общи събрания на съдружниците на “Стенас 77“ ООД от 04.01.2021г., 05.01.2021г., 06.01.2021г., 05.04.2021г., 01.05.2021г. и 05.05.2021г., не са нищожни, като липсващи/невзети. Изложени са доводи за предвидените в нормативната база и за възприетите съдебната практика пороци на решенията на ОСС, които водят до нищожност на решения на орган на търговско дружество. Поддържа, че в разглежданият случай не е налице нито една от предпоставките, обуславящи нищожност на решенията на общото събрание на ищцовото дружество. Твърди се, че разпоредбата на чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ, съответно на клаузата на чл.25, ал.1, т.7 от дружественият договор, предоставят компетентност на ОСС на дружеството с ограничена отговорност да разпределя печалбата и да взема решение за нейното изплащане. Ето защо всяко едно от процесните решенията на ОСС, е взето от рамките на компетентността му и не в противоречие с влязло в сила решение на съд, тъй като такова няма. Поддържа се, че не е налице и хипотезата на липсващи или невзети решения на ОСС, тъй като за токова решение, следва да се счита онова, за което изобщо не е формирана воля от органа на дружеството, но е вписано в протокола от проведеното общо събрание като прието. Сочи се, че макар да са налице данни, че всички подписи в протоколите, в които са обективирани процесните решения на ОСС, от името съдружника С.Г.С. не са изпълнени от него и за това, че не са няма покани за свикване на общите събрания, то изложеното не е основание за нищожност на решенията. Поддържа се, че нищожни са само онези актове и сделки, страдащи от порок, които законът изрично е предвидил, като на нищожността не може да се гледа “разширително“ и “общо“, поради което всички останали евентуални пороци биха могли да бъдат основания за тяхната незаконосъобразност, т.е. за отменимостта им. Сочи се, че съгласно 4 чл.74 от ТЗ иск за отмяна на решението на общото събрание може да бъде предявен, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Ето защо противоречието на решение на общото събрание с повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор не е основание да се счете, че то е нищожно, а е основание за отмяната му по иск предявен в сроковете по чл.74, ал.2 от ТЗ. В обобщение се поддържа, че при опорочени процедури по свикване и провеждане на общото събрание, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или ако същите противоречат на императивни разпоредби на закона или на учредителния акт, то тези решения са незаконосъобразни и отменяеми, но не и нищожни. В контекста на изложеното се твърди, че липсата на доказателства за свикване на общото събрание /покани/ не е основание за прогласяване нищожността на взетите на него решения, а може да бъде само основание за отмяна на тези решения.

Същото се отнася и до отсъствието на единият съдружниците от общите събрания, който не е подписал и протоколите, тъй като това е евентуално нарушени на реда за провеждане на събранието, кворума и изискуемото мнозинството за вземане на решения. Поддържа се, че счетоводното отрезвяване на процесните решения на ОСС не е основание за нищожност на самите решения, тъй като евентуалното неточно отрезвяване означава единствено, че счетоводството не е водено според изискванията на закона. На следващо място се твърди, че тъй като всички оспорени протоколи са подписани от притежаващия 50 % от капитала съдружник А. И., след действително проведени общи събрания на съдружниците, на които са взети решения за изплащане на дивиденти, следва извод, че решенията са взети при кворум от 50% от капитала и с мнозинство 100 % от присъстващите. В този смисъл се поддържа, че дори да се приеме, че не са спазени изискванията за свикването на събранието, необходимия кворум и мнозинство, то тези пороци не обуславят нищожност, доколкото за разпределянето на печалбата нито ТЗ, нито дружественият договор изискват квалифицирано мнозинство. Сочи се, че оспорените решения за разпределяне на печалба са взети в съответствие с чл.137, ал.3, изр.последно от ТЗ и чл.26, ал.1 изр.1 от дружествения договор на ищцовото дружество с мнозинство повече от 1/2 от капитала от гласовете на присъстващите съдружници. Сочи се, че въпросните решения са взети от съдружник, притежаващ 50% от капитала му, със 100 % съгласие на така 5 представените дялове, т.е. при наличието на 50 % от гласовете на присъстващите съдружници. Наред с горното се сочи, че тъй като тези решения са и изпълнени, съответно са разпределени дивиденти, то е явно, че такива решения има. На последно място се оспорва доказателствената стойност на документите представени от ищеца в подкрепа на твърдението за извършено плащане на сумите, чието връщане се претендира. Поддържа се, че приложената към ИМ съдебносчетоводна експертиза изготвена по друго дело не може да служи като доказателства за установяване на каквито и да било факти в рамките на настоящото производство, още повече че приемането й като доказателство е недопустимо и в разрез с принципа за непосредственост на гражданския процес. Сочи се още, че твърдението на ответникът, че е подписал оспорените протоколи, не означава, че именно той е получил сумите от дивиденти. В заключение се моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.