Решение № 233 от 08.03.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3444/2021
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 08.03.2022
- Състав
- Симона Пламенова Кирилова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720103444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Ж. К.
В., Е.. Н. Н., О. Н. Н., П. Н. Н. и П. Н. Н., с която са депозирани обективно и субективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищцовото дружество при условията на разделност сумата от по 1005,82 лева, представляваща по 1/5 от сумата 5029,10 лева – главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес гр. П., ул. *****, с абонатен № *****, за периода от 14.04.2015 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.05.2020 г. – депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане, както и сумата от по 192,62 лева, представляваща 1/5 от сумата 963,11 лева – лихва за забава, начислена за периода от 04.07.2015 г. до 28.10.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците – Н. И. Н., в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден. Посочва, че наследодателят на ответниците, респ. ответниците като негови правоприемници, били задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил 1 задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, депозиран от всеки един от петимата ответници чрез упълномощен адвокат К.Т.. Във всеки от депозираните отговори е изразено становище за недопустимост на претенциите, поради липса на качеството „потребител на ВиК услуги“ и доказване на обстоятелството ответниците да са приели наследството на Н. Н.. По отношение ответника П.Н. се уточнява, че същият се е отказал от наследството на починалия Н. Н., във връзка с което обстоятелство се представят и писмени доказателства. Оспорва се през исковия период до имота да е била доставяна вода на посочената в исковата молба стойност, както и отчитането на нейната стойност. Оспорени са приложените с исковата молба Общи условия.
Оспорва се начинът на формиране на претендираната с исковата молба лихва за забава.
Въведено е възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, включително с оглед въведените от ответника възражения, с указания, че ищецът следва да установи 1/ възникването и съществуването между него наследодателя на ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет доставка на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че последният е бил собственик или ползвател на 2 процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и, 2 / че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея. 3/ наследственото правоприемство между Н. Н. и ответниците, и с оглед изричното оспорване от ответната страна – че ответниците са приели наследството на Н. Н. по някой от предвидените в ЗН начини. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца е указано, че не сочи никакви доказателства за обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствената тежест.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
За част от исковия период – от 2015 г. до 02.07.2017 г. /твърдяната дата на смъртта на наследодателя на страните Н. И. Н./ ищецът претендира вземанията от ответниците като наследници по закон на Н. И. Н.. За периода, следващ датата на смъртта на общия наследодател, претенцията е с оглед твърдените права на собственост на ответниците върху имота.
По делото липсват доказателства за съществувало в полза на праводателя право на собственост, респ. вещно право на ползване върху имота. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В конкретния случай не се доказа съществувало по отношение на наследодателя им задължение. Същевременно, налице е удостоверение от 20.11.2017 г. от ПРС, видно от което ответникът П.Н. се е отказал от наследството на Н. Н. по надлежния ред, което изключва материалната му легитимация Същевременно не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК услуги за процесния период. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение от 03.02.2022 г., издадено от Дирекция „МДТ“ към Община Перник, от което се установява, че в информационните масиви на общината няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от петимата ответници за адрес гр. П., ул. *****.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период ответниците, респ. техния праводател, са притежавали право на собственост или вещно 3 право на ползване върху процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка, обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това правни последици.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответната страна, като на всеки от ответниците бъде репариран платеният от него адвокатски хонорар. Основателно е своевременно въведеното от ищеца възражение за прекомерност, доколкото размерът на платеното от всеки един от ответниците възнаграждение за адвокат в размер на 630 лв. не съответства нито на материалния интерес по делото, нито на действителната фактическа и правна сложност на същото. Ето защо размерът на адвокатското възнаграждение в исковото производство следва да бъде редуциран до 300 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на всеки от ответниците се дължат сумата от по 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу Ж. К. В., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. ****, Е.. Н.
Н., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. ****, О. Н. Н., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул.
****, П. Н. Н., ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ****, П. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.
С., ул.*****, обективно и субективно кумулативно предявени установителни искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по отношение на Ж. К. В., Е.. Н. Н., О. Н. Н., П. Н. Н. и П. Н. Н. при условията на разделност за сумата от по 1005,82 лева, представляваща по 1/5 от сумата 5029,10 лева – главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес гр. П., ул. *****, с абонатен № *****, за периода от 14.04.2015 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.05.2020 г. – депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане, както и сумата от по 192,62 лева, представляваща 1/5 от сумата 963,11 лева – лихва за забава, начислена за периода от 04.07.2015 г. до 28.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2325/2020 г.