Решение № 147 от 14.12.2022, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Силистра, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20223400500184 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 235/03.05.2022г., постановено по гр.д. № 1357/2021г. по описа на СРС, е осъдено „Нико Ний“ ЕООД с ЕИК 206145780 и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 41, ет. 5, представлявано от Н.

И. Й., да заплати на П. А. К. от гр. Силистра, ул. „Д.“ № ...., обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.08.2019 г., докато ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ЕТ „Нико - Ний - Николай Йорданов“, чието предприятие е придобито към момента от ответника, в размер на 15 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на трудовата злополука - 27.08.2019 г., до окончателното му плащане. Осъдено е „Нико Ний“ ЕООД, представлявано от Н. И. Й., да заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. В. Г. адвокатски хонорар в размер на 980 лв. Отхвърлено е искането на „Нико Ний“ ЕООД за присъждане на направените по делото разноски. Осъдено е „Нико Ний“ ЕООД да заплати по сметка на СРС държавна такса за производството в размер на 600 лв. и разноски за експертиза в размер на 300 лв.

Недоволно от решението, е останало „Нико Ний“ ЕООД гр. Силистра, което чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения 1 срок. Счита, че същото е незаконосъобразно в и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или в условията на евентуалност да приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищцата. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна П. А. К., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По делото не се спори, че ищцата се е намирала в трудови правоотношения с ответника, възникнали на основание на трудов договор, при когото през 2019 г. тя е заемала длъжността „продавач - консултант“ в магазин - закусвалня в гр. Силистра. Не се спори също, че докато изпълнявала трудовите си задължения на 27.08.2019г., в края на работния ден, ищцата е получила травма в резултат на падането върху пръстите на дясната й ръка на прозорец тип „шибър“, намиращ се между две работни помещения, който прозорец тя се опитвала да затвори.

Видно от представените писмени доказателства, случаят е признат за трудова злополука с разпореждане № 5104 - 18 - 21 от 17.09.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Силистра, потвърдено с влязло в сила решение на Директора на ТП на НОИ – Силистра /жалбата срещу това решение е отхвърлена с решение № 19 от 13.03.2020 г. по адм.д. № 312/2019 г. по описа на Адм.съд - Силистра, потвърдено с решение № 11890 от 24.09.2020 г. по адм.д. № 6033/2020 г. на ВАС/.

От показанията на свидетеля А.Х., познат на ищцата, се установява, че при настъпването на злополуката тя незабавно се свързала със съжителя си, който заедно със свидетеля я придружил до отделението за спешна медицинска помощ. Свидетелят споделя, че в този момент ищцата изглеждала пребледняла, имала голяма рана на ръката си, изпитвала силни болки и плачела. Болките продължили с висока интензивност през първите няколко дни и за да ги понесе, пострадалата приемала болкоуспокояващи медикаменти, което се потвърждава и от показанията на нейната приятелка – св. Д. М., която я посетила на следващия ден, за да й окаже подкрепа в ежедневните ангажименти. През следващите няколко месеца поради травмата ищцата не била в състояние да изпълнява домакинските си задължения, поради което разчитала на помощта на по - голямата си дъщеря, на съжителя си и основно на свои приятелки, включително и на св. М., която я посещавала поне четири пъти седмично, за да й помага с готвенето и поддържането на домакинството.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в деня на злополуката К. се явила в спешното отделение в гр. Силистра, където й е била поставена диагноза „контузия на пръстите на ръката без увреждане на ноктите“, като след тази дата през месеците септември, октомври и 2 ноември тя многократно посещавала медицински специалисти, а от представените амбулаторни листи се установява, че при консултациите тя продължавала да се оплаква от болки и ограничение на движенията на пръстите на дясната ръка. Видно от представените амбулаторни листи от прегледи, при извършването им е констатиран оток и кръвонасядане на втори, трети, четвърти и пети пръст на ръката, силна палпаторна болезненост, ограничени движения на ставите и пръстите и затруднена функция на ръката, като СРС правилно е приел, че констатирането на увреждания на лявата ръка в някои от тези медицински документи се дължи на допусната техническа грешка при изготвянето им, тъй като нито свидетелите, нито съдебният лекар, прегледал впоследствие ищцата, разкриват паралелни проблеми и с другата й ръка. В този смисъл доводите във въззивната жалба за абсолютната недоказаност на претенцията, тъй като не е установено дясна или лява ръка и кои пръсти са компрометирани, е несъстоятелен. Следва да се посочи в допълнение, че от СМУ /стр.11 от делото/, от амбулаторния лист от спешния център, издаден на 27.08.19г., в който е посочено, че ищцата е изпратена на рентген за образна диагностика на дясна ръка и съответно резултат от образно изследване на дясна ръка с дата 27.08.2019г., от множеството амбулаторни листове за преглед, издадени от специалист-ортопед, както и от СМЕ по административното дело и назначената такава по настоящото дело, категорично се установява, че се касае за увреждане на дясна ръка.

От писмените доказателства е видно, че състоянието на ищцата след инцидента е довело до временната й нетрудоспособност и наложилото се ползване на отпуск по болест до края на месец ноември 2019г. От показанията на свидетелите Н. В. и И. И., клиенти на дискотека „Лизард“ - Силистра, и св.

Т.М., управител на дискотеката, се установява, че в средата на м. декември 2019 г. пострадалата е започнала работа в тази дискотека като сервитьор, но след около три седмици се е наложило да напусне тази работа, обяснявайки на работодателя си, че не се чувства добре и има болки в ръката.

Близките на К. – св. Х. и св. М., възпроизвеждайки оплакванията на самата пострадала, свидетелстват че макар междувременно тя да е провела два курса на физиолечение, болките в ръката й не преминали напълно, а се възобновявали при застудяване на времето, като пръстите й се сковавали от студа.

Видно от констатациите на медицинското освидетелстване на ищцата, извършено на 09.12.2019 г., ноктите й на трети и четвърти пръст на дясната ръка са с нарушена цялост и естетичен вид, неравни, пигментирани, без блясък, с палпаторна болезненост, непълно покриващи нокътното ложе, като движенията в дисталната интерфалангеална става на трети пръст били невъзможни; в заключението си съдебният лекар квалифицирал уврежданията като контузия на втори, трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка с оток, кръвонасядане и продължителен функционален дефицит, опадане на ноктите трети и четвърти пръст и непълното им възстановяване, което предизвиквало остра болка при опити за движение, допир и температурни амплитуди.

Вещото лице по назначената СМЕ установява намален обем на движение с непълен захват на втори, трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка, 3 помътнени, задебелени и грапави нокътни плочки, повишена чувствителност на допир, натиск и термични въздействия на втори и четвърти пръст и непълно възстановяване на нокътните плочки на същите, което водело до болки при опити за активни движения, допир и температурни амплитуди.

Според вещото лице в резултат на уврежданията хватателната функция на ръката била нарушена, тъй като ищцата не била в състояние да свие пръстите си до дланта, като експертът в съдебно заседание прогнозира, че констатираните функционални нарушения ще имат траен, дори постоянен характер и счита, че те са причинили на пострадалата продължително разстройство на здравето, неопасно за живота.

Чл. 200, ал. 1 КТ гласи, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно основателността на иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката, които предпоставки в случая са налице.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука се определя от съда по справедливост на осн. чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Предвид така възприетите факти по делото, правилно СРС е приел, че ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат на процесната трудова злополука, остойностени на 15 000 лв. При определяне на този размер обезщетение е съобразено установеното по делото, че първоначално след травмата ищцата е търпяла интензивни болки, наложили прием на болкоуспокояващи медикаменти, затруднения при битовото й обслужване, неработоспособност и невъзможност за осъществяване на задълженията, свързани с поддържането на домакинството и отглеждането на децата.

Правилно съдът е отчел и намаляване интензитета на физическата болка от травмата, както и нейната продължителност поне три месеца след инцидента, а фактическата й неработоспособност - и до по - късен етап.

Правилно е съобразено и обстоятелството, че към настоящия момент тези физически страдания и житейски неудобства са до голяма степен преодолени, но въпреки това ищцата все още изпитва болки при опити за активни движения, допир и температурни амплитуди, както и че хватателната функция на дясната й ръка е трайно нарушена и на този етап не са налице 4 перспективи за възстановяване на нейната фунционалност в пълен обем, както сочи ВЛ по назначената СМЕ. Безспорно всичко това е свързано с постоянен бъдещ дискомфорт, както и определена степен на физическа непълноценност, изразяваща се затруднения при извършването на ежедневните дейности и при изпълнение на трудови задължения, ако последните изискват натоварване на увредената ръка.

Ответната страна по иска и настоящ жалбоподател твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение от нейна страна на правила и норми и проявена немарливост към й собственото здраве, затваряйки прозореца, което следва да бъде отчетено при разглеждане на настоящия иск.

Разпоредбата на 201, ал. 1 КТ повелява, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, а намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл Р. № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, ІV г. о.