Решение № 31 от 24.06.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Б.С., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20251410200476 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. М. Д., роден на 29.01.2001г. в гр.Б.С., обл.Враца, с постоянен и настоящ адрес с.т., обл.Враца, ул. “Г.И.“ №2, българин, български гражданин, средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, чрез адв. М. М. от ВрАК, с която се обжалва Наказателно постановление № 25-0248-000431 от 29.08.2025 год., издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, с което на осн. чл.185 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 10.23 евро /десет евро и 23 цента/, както и налагане на глоба и лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.103 от ЗДвП, с което на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 51.13 евро /петдесет и едно евро и 13 цента/, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, а именно за това, че на 14.06.2025 г. около 19.07 часа, в с. т. на кръстовището на ул. “М.С.“ и ул. „Х. Б.“ като водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел “А4“ с регистрационен номер ВР 09 51 СН, собственост на Ася Генадиева Маркова, без включени светлини не спира на подаден сигнал, подаден от униформен служител по образец.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба от административно наказаното лице – Д. М. Д., с която се иска неговата отмяна, като се оспорва неговата законосъобразност. Претендират се и разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с 1 процесуален представител адв. М. М. с приложено пълномощно по делото, като поддържа подадената жалба. Не представя никакви допълнителни писмени доказателства, посочва и води един свидетел.

Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.

С придружително административната преписка писмо, излага писмено становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения в случай на постановяване на съдебен акт в полза на жалбоподателя.

След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата е подадена от активно легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима .

В съдебно заседание са разпитани полицейските служители - Х. Ц. Х. актосъставител, свидетеля по съставения АУАН - В. А. Н. и съпругата на жалбоподателя – М.Е. Д.а.

Приети и приобщени по делото са служебно изискани писмени доказателства съдържащи се в цялата административно наказателна преписка.

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № 1325828/14.06.2025 г., НП № 25-0248-000431 от 29.08.2025 год., издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Х. Ц. Х. – актосъставител и свидетеля по съставения АУАН - В.

А. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 14.06.2025г., около 19:00 часа, в с .Търнава на кръстовището на ул.

“М.С.“ и ул. „Х. Б.“, свидетелите Х. Ц. Х. – мл. инспектор при РУ Б.С. и В. А.

Н. – командир на отделение при РУ Б.С., при изпълнение на служебните си задължения възприели движещ се лек автомобил, марка „Ауди“ модел “А4“ с регистрационен номер ВР 09 51 СН, без включени светлини, поради което св.

Х. подал сигнал за спиране по образец на водача на движещото се МПС, като водачът възприемайки това, вместо да изпълни разпореждането на униформения, завива в дясно на посоката си на движение, ускорявайки скоростта. Полицейските служители, посредством служебен автомобил тръгнали след водача на автомобила, като последния спрял пред къща с дворно място в селото и влязъл в двора, придружаван от съпругата си – св. Д.а.

Полицейските служители спрели до автомобила на водача, извикали същия да излезе от двора и го попитали защо не е спрял на подадения за това сигнал, като обяснението на водача било свързано с това, че бил спиран по рано за 2 проверка, поради което му било писнало да го спират. Св. Х. извършил проверка, като констатирал, че водач е тъжителя Д. М. Д. от с. т.. Х. обяснил на Д., че ще му бъден съставен АУАН за констатираните нарушения, за което Д. не възразил.

За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН с бланков номер GA 1325828/14.06.2025 год., за извършено нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП. Тъжителят подписал акта като посочил, че няма възражения, а такива не са представени и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Атакуваното НП № 25-0248-000431, издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е издадено на 29.08.2025 год., или 30 дни след съставяне на АУАН, т.е. в след срока по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН.

НП е било връчено на 13.11.2025 г. лично на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен начин от писмените доказателства /процесното НП/, извлечение от генерирания доклад от електронната система за нарушения на водача, като същите са без противоречиви, логични и взаимнодопълващи се.

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

3

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

Видно от административно наказателната приписка, АУАН е съставен от Х. Ц. Х. - мл. инспектор при РУ Б.С. в присъствието на свидетеля очевидец на нарушението – В. А. Н.. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението, или не.

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния случай. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

НП е издадено от Началник РУ-Б.С., съгласно Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи съгласно която началниците на РУ в чийто район е установено нарушението имат право да издават НП, какъвто е и конкретния случай. Нарушението е установено на територията обслужвана от РУ Б.С., като НП е издадено от Началник РУ Б.С..

Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на извършване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП – „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня, или с къси светлини“, нарушението на което се наказва съгласно чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20.00 лева / 10.23 евро/.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП – „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“, нарушението на което се наказва съгласно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лева /от 25.56 до 102.26 евро/.

В настоящото производство се доказа по несъмнен начин осъществен от жалбоподателя състав на административно нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП 4 и по чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят като правоспособен водач на МПС, е субект на тези нарушения, поради което наложеното му административно наказание е законосъобразно.

От показанията на разпитаните полицейски служители, както и от приложените писмени доказателства, безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство без включени светлини, като към него е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране от полицейски екип, изпълняващ служебните си задължения.

Въпреки това водачът не е преустановил движението си и не е спрял на указаното място, а е продължил движението си, поради което полицейските служители са го последвали и впоследствие са го спрели, след което му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Ирелевантно е възражението от процесуалния представител на жалбоподателя, дали на същия е подаден сигнал за спиране чрез стоп палка, или посредством звуков и светлинен сигнал. Това е така тъй като и двата възможни начина са законоустановени разпореждания на униформените по образец, като няма изискване някое/кое от тези действия да трябва да предхожда другото, а напротив – преценка на служителя във всяка конкретна ситуация.

По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП, съгласно който водачът е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място и да изпълнява неговите указания.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че по-рано през деня вече е бил спиран за проверка и поради това не спрял повторно, тъй като му било омръзнало да бъде проверяван. Подобни субективни съображения не освобождават водача от задължението му да изпълнява разпорежданията на контролните органи. Законът не предвижда възможност водачът сам да преценява дали да се подчини на подадения сигнал в зависимост от това колко пъти е бил проверяван или дали счита проверката за необходима.