Решение № 967 от 29.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Плевен, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430105065 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, против Р. Д. М., ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: сумата от 1621.58лв.

– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2021г. до 30.04.2022г., лихва върху главницата в размер на 96.28лв. за периода от 02.03.2021г. до 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 14.06.2022г. до окончателното изплащане на същата. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 3311/2022г. на РС Плевен, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 1857/14.06.2022г., а впоследствие след възражения по заповедта, му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл.

153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия на адрес: ***, ***, и 1 същата не е заплатена. Това обстоятелство, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането по издадената Заповед за изпълнение № 1857/14.06.2022г. по ч.гр.д. № 3311/2022г. на ПлРС.

Особеният представител на ответника е оспорил исковете по основание и размер, твърди, че ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор за доставка на ТЕ, но такъв не е представен, като сочи, че представената справка, че ответницата е собственик на имота не прави ответницата автоматично абонат и задължено лице към ищеца. Счита, че изготвените по делото експертизи не доказват исковете и те следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 3311/2022г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 14.06.2022г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата Р. Д. М., за заплащане на сумата от 1621.58лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2021г. до 30.04.2022г., лихва върху главницата в размер на 96.28лв. за периода от 02.03.2021г. до 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 14.06.2022г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1857/14.06.2022г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 01.09.2022г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го е приел за допустим.

От представения констативен ***** , е видно, че на 30.06.1975г. лицата Р.Д.П. и Д.П.П. са признати за собственици на процесния ***. Жилището е било декларирано от ответницата Р. Д. М. като собствено през 1998г. пред Дирекция ПМДТ към Община Плевен, същевременно от представените две удостоверения на Община Плевен за наследници на Р.Д.П., поч. на 2

18.06.2007г. - *** , и Д.П.П., поч. на 22.05.1994г. –***, е видно, че ответницата е единствена тяхна наследница по закон. От представеното извлечение от сметка, 21 бр. фактури за процесния период и таблица по пера на главницата на *** с адрес ***, ***, се установява, че през процесния период от 01.01.2021г. до 30.04.2022г. е била начислена сума в общ размер на 1621.58лв., която е за отопление с ИРУ – 993.47лв., без ИРУ – 112.33лв., за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 279.75лв., БГВ – 164.73лв., и за дялово разпределение – 71.30лв., а лихвата за периода от 02.03.2021г. до 07.06.2022г.. е изчислена в размер на 96.28лв. По делото е допуснато изготвяне на съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира, и съгласно която сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция и до имота на ответника е доствяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период, извършеното дялово разпределение за имота е направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване, начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период и разлики в изчисленията на топлинния счетоводител не са констатирани. *** също така е констатирало, че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки, а монтажът му е извършен съгласно изискванията на производителя. Изготвена е и съдебно-икономическа експертиза, която е установила дължима главница в общ размер на 1621.58лв. за процесния период, установила, е че дружеството за дялово разпределение е било ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, че по данни на топлинният счетоводител в имота има 1 брой водомер и 4 броя уреди, обемът на жилището по проект е 195,52 куб.м., на база на който е изчислена топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, начислявано е отопление от щранг лира. Заключението сочи, че размерът на лихвата върху главницата от 1621.58лв., изчислявано от изискуемостта на отделните плащания 02.03.2021г. до 07.06.2022г. е в размер на 96.28лв. По делото е представен протокол от ОС на ЕС в ***, ***, за избор на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД за дялово разпределение от 19.10.2011г., като именно това дружество е вписано и във всяка една от фактурите, издадени на ответника за исковия период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 3 страна следното: Безспорно се установява, че за исковия период - 01.01.2021г. до 30.04.2022г., ответникът е бил собственик на имота, за който се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Собствеността върху топлофицирания имот придава на собственика качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантен в случая е поставения от процесуалния представител на ответника въпрос за съществуването на индивидуален договор между страните - договорните отношения възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила, представени са по делото още в заповедното производство, и няма данни да са оспорени от ответника, независимо от възраженията. Установи се безспорно от изготвената по делото СТЕ, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ.

Установи се, че има и избран от ОС на ЕС и топлинен счетоводител на сградата – ЕС и това е ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, на базата на чиито изчисления е начислявана и ТЕ за абонатния номер. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Съдътизцяло кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно и обосновано, независимо от липсата на посещение на имота/няма възражения, че същият не съществува, и че е търпял промени във времето, още повече, че 4 при липсата на лично призоваване на ответника е явно, че няма кой да допусне *** до имота/, кредитира също и изводите на съдебноикономическата експертиза, която потвърждава сумите за главница и лихви, начислени от ищеца. Поради горното, съдът приема, че от всички събрани доказателства в тяхната цялост, по делото се доказва, че за исковия период е имало потребление в имота на ТЕ в общ размер на 1621.58лв. за исковия период 01.01.2021г. до 30.04.2022г. Тежестта на доказване на плащането на сумите за исковия период или в хода на делото, е на ответниците, но в случая не се твърди такова, а заключението на СИЕ сочи липса на такова плащане.

При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници възлиза в общ размер на 96.28лв. за периода 02.03.2021г. до 07.06.2022г.

Именно поради тези уговорки в ОУ на ищеца, покана за плащане не е била необходима, т.к. при наличие на срок за плащане, самият срок кани длъжника да заплаща дължимото потребление. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че исковете са изцяло доказани и като такива следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство, възлизащи на 34.36лв. - държавна такса, 300лв. – депозит за особен представител на ответниците, 300.00лв. - депозит за експертизи, и 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 734.36лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските, направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 84.36лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Р. Д. М., ЕГН ********** от ***, ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ***, 5 със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, следните суми: сумата от 1621.58лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2021г. до 30.04.2022г., лихва върху главницата в размер на 96.28лв. за периода от 02.03.2021г. до 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 14.06.2022г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1857/14.06.2022г. по ч.гр.д. № 3311/2022г. на РС Плевен.

ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски в исковото производство в размер на 734.36лв., и разноски по ч.гр.д. № 3311/2022г. на ПлРС в размер на 84.36лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6