Решение № 3060 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3060 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110217439 по описа за 2024 година

Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. В. М., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 24-4332-025648 от 28.10.2024 година на Началника на група към ОППСДВР Г.В.Б., с което на Я. В. М., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, депозирана чрез адвокат К. Ч., се въвеждат твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния и процесуалния закон.

Като се позовава на текста на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП релевира липсата на пълна прецизна правна квалификация, доколкото не е посочено под коя от хипотезите /предложенията/ на указаната норма следва да се субсумира поведението на санкционираното лице – дали управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач; без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4; след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Счита, че административнонаказващият орган не е доказал въз основа на какви данни е приел, че жалбоподателят е влязъл в Република България на 07.05.2024 г. Изтъква и наличието на валидно издадено свидетелство за 1 управление на МПС от Великобритания. Позовава се на чл. 41 от Конвенцията за пътното движение, подписана на 08.11.1968 г., включително и на поправките към нея, относно взаимното признаване на всяко едно свидетелство за управление на МПС, издадено от някоя от договарящите страни и преведено на техния език или на един от техните езици и отговарящо на изискванията, визирани в Приложение №6 от Конвенцията. Въз основа на анализ на посочената Конвенция и вторични източници на правото на ЕС се достига до извода, че посочената за нарушена норма на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП ясно препраща към изискването за управление на МПС с валидно СУМПС на територията на страната, по отношение на определена категория лица, сред които спада и жалбоподателят. Като допълнителен аргумент изтъква и това, че на електронната страница на МВР се съдържала подвеждаща информация за статута на СУМПС, издадени от Великобритания. Сочи, че санкционираното лице е напуснало пределите на Република България на 20.06.2024 г. и се е завърнало на 24.06.2024 г. Претендира разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният представител – адв. Ч.. В депозирано от същата писмено становище се дава съгласие за даване ход на делото в нейно отсъствие и в същото време се излагат аргументи, идентични с тези, залегнали в процесната жалба.

Въззиваемата страна - Началника на група към ОПП-СДВР, редовно уведомена, изпраща представител в лицето на юрисконсулт М.. В писмено възражение и в рамките на откритото съдебно заседание юрисконсулт М. оспорва жалбата и моли за потвърждение на процесния санкционен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, като констатира, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията на съда в тази насока са следните:

На 20.08.2024 година, около 16:18 часа, при извършена проверка в град София, на бул. „Васил Левски“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Княз Александър Дондуков“, свидетелят Н.К., изпълняващ длъжността „старши полицай“ при 05 РУ-СДВР, установил, че Я. В. М., управлява собствения си лек автомобил „,,***''“, с регистрационен номер ,,***''. При извършената проверка водачът Я. М. представил СУМПС, издадено от Великобритания. В резултат на извършена проверка чрез ОДЧ при 05 РУ-СДВР в Граничен контрол, свидетелят Н.К. установил, че Я. В. М. е влязъл на територията на Република България на 07.05.2024 година като водачът управлява горепосоченото моторно превозно средство с чуждестранно СУМПС без да е подменено след пребиваване на територията на Република България повече от три месеца. С оглед направените констатации свидетелят Н.К. съставил на водача М. АУАН с бланков номер 766811 от 20.08.2024 година за нарушение на член 162, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на него, при идентично отразяване на обстоятелствата, залегнали в акта, било издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН, показанията на 2 актосъставителя Н.К. и останалите писмени доказателства по делото. Показанията на сочения свидетел, макар и лаконични по своя характер, съдът намира за достатъчно информативни досежно някои релевантни към предмета на доказване обстоятелства извършената проверка, установеното от контролния орган и автентичността на процесния АУАН. Предвид изложеното и доколкото коментираните показания кореспондират напълно на отразеното в процесния АУАН, настоящият състав прецени същите за обективни, достоверни и обезпечаващи в достатъчна степен доказателствените нужди в настоящия процес.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващ компетентността им - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з4532-31.05.2022 година на Директора на СДВР и Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 година.

В настоящия случай и двата процесуални документа са съставени при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От така възприетата по-горе фактическа обстановка безспорно се установява, че Я. В.

М. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По делото не се спори по отношение обстоятелството, че жалбоподателят е представил СУМПС, издадено от компетентните органи на Обединено Кралство Великобритания, която не е член на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Безспорно се доказва и обстоятелството, че Я. В. М. пребивава на територията на страната от 07.05.2024 година /на която дата, видно от приложената справка от Главна дирекция „Гранична полиция“, същият е влязъл на територията на Република България през ГКПП Калотина/. Ирелевантно за съставомерността на административното нарушение се явява инвокираното от жалбоподателя обстоятелство, че към датата на издаване на СУМПС Великобритания е била държава-членка на ЕС. Съдът намира за необходимо да отбележи, че считано от 31 януари 2020 година е влязло в сила т.нар. Споразумение за оттегляне и е влязъл в сила преходен период до 31.12.2020 година. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в посочената за нарушена разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелство за управление на МПС за територията на Република България. Във връзка с напускане на Великобритания от Европейския съюз и сключеното споразумение с ЕС, 3 издадените шофьорски книжки от Кралството на чужди граждани, какъвто е и настоящият случай, важат до края на 2020 г./края на уговорения преходен период/. Действително посоченото не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият категорично губи правото да управлява МПС на територията на Република България, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на българското законодателство. В тази връзка управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок, считано от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

По отношение релевираното от жалбоподателя възражение касателно липсата на изписана прецизна правна квалификация /чрез непосочване на конкретното предложение от множеството изброени в санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/, съдът намира за неоснователно. Видно от съдържанието на процесния санкционен акт и по-конкретно от направеното по словесен път фактическо описание, ясно и недвусмислено може да се изведе естеството на самото нарушение заедно с необходимите за неговата съставомерност фактически признаци. Обстоятелството, че липсва изрично посочване на конкретната хипотеза от иначе правилно релевираната към процесния случай санкционна норма не накърнява по какъвто и да е начин правото на защита на санкционираното лице, доколкото в така посочената за нарушена норма на чл. 162, ал. 1 са ясно указани по нормативен път признаците на вмененото нарушение – да се управлява моторно превозно средство на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, и това управление да е продължило повече от три месеца, считано от датата на влизане на субекта в страната. В случая обстоятелството, че не е уточнено под коя точно хипотеза на санкционната норма следва да се субсумира подобно управление /като посоченото/, не препятства възможността на субекта да разбере параметрите на повдигнатото срещу него административнонаказателно обвинение, още по-малко накърнява правото му на защита.

По повод другото, наведено в жалбата оплакване, относно евентуалното приложение текста на чл. 41 от Конвенцията за пътното движение, съдът прецени същото за неоснователно. Съгласно т.1, б. „а“ на указаната разпоредба „договарящите страни признават: всяко национално свидетелство за управление, издадено на националния им език или на един от техните национални езици или ако не е издадено на такъв език - придружено от заверен превод“. Позовавайки се на посочената разпоредба, жалбоподателят е следвало да представи заверен превод на чуждестранното свидетелство за управление на МПС, което обаче така и не е сторено. По кориците на делото липсват обективни находки за извършен превод на чуждестранното свидетелство за управление на наказаното лице Я. М., още помалко са ангажирани доказателства в посока заверка на превода.

Съдът намира, че нарушението е извършено умишлено и се явява съставомерно и от субективна страна. Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението, че в 4 официалната електронна страница на МВР се съдържа съобщение относно СУМПС, издадени от Великобритания, с неясно съдържание, тъй като разпоредбата на член 162, ал.1 от ЗДвП предписва ясно правило за поведение, с което субектът на нарушението е следвало да се съобрази, като в този смисъл незнанието на закона не изключва наличието на умисъл.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН правото на разноски възниква в полза въззиваемата страна, като съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 40,90 евро /80 лева/ юрисконсултско възнаграждение.