Определение № 5718 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5718 гр. София, 09.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002104660 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Р., чрез адвокат Ц. И., против решение № 124 от 01.08.2024 г. по в.гр.д.№ 196/2024 г. на Видинския окръжен съд, с което: а/. е потвърдено решение № 26 от 12.04.2024 г. по гр.д.№ 15/2023 г. на Районен съд-Кула, с което е отхвърлен предявеният от В. П. Р. срещу “Г.В.С.”ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на недвижим имот – дворно място от 460 кв.м., съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден парцел ***, в кв.***по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 20 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица]; б/. след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. П. Р. против “Г.В.С.”ЕООД евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 15000 лева разходи за извършени в имота от ищеца подобрения: подмяна на стара дограма с ПВЦ дограма на три прозореца и една врата; подмяна на ел.инсталация; поставяне на окачен таван, подова замазка и ламинат; вътрешна изолация със стиропор и гипсокартон; боядисване; ремонт на баня, включващ преместване на врати, поставяне на фаянс и теракот, монтиране на мивка с шкаф – долен и горен, на тоалетна чиния, бойлер и душ; подмяна на ВиК инсталация и свързване със септична яма; изграждане на външна ограда с колове и телена мрежа – 10 л.м., бетонен пояс; ремонт на покрив и керемиди; в/. е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от “Г.С.В.”ЕООД против В. П. Р. насрещен иск по чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на 1

В. П. Р., че „Г. В. С.“ ЕООД е собственик, на основание договор за покупко-продажба на описания по-горе недвижим имот, и осъждане на ищеца В. П. Р. да предаде на ответника владението върху същия.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подаден е отговор от насрещната страна “Г.С.В.”ЕООД, чрез адвокат Б. К., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим имот, основан на придобивна давност и на иска по чл. 59 ЗЗД, както и до извод за основателност на предявения насрещен осъдителен иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е купен от ответното дружество “Г.В.С.”ЕООД, с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 37/17.05.2006 г. на нотариус В. Б., с район на действие РС – Кула, като при изповядване на сделката ищецът В. П. Р. е участвал в качеството си на пълномощник на ответното дружество-купувач по сделката.

Упълномощаването е извършено с нотариално заверено пълномощно рег. № 3915/02.02.2008 г. на нотариус Л. Ц., с който управителят и едноличен собственик на “Г.В.С.” ЕООД е упълномощил ищеца В. Р. да го представлява в това му качество пред всички държавни органи, банки, физически и юридически лица, да извършва всички необходими действия, свързани с дейността на дружеството, включително и да се разпорежда с банковите сметки на дружеството в “ОББ”АД, с правото да нарежда преводи и тегли пари.

Ищецът В. Р. и “Г.В.С.” ЕООД били в договорни правоотношения от 2005 г. до декември 2021 г., по силата на които ищецът е ръководил дейността на дружеството в България, като с молба от 16.12.2021 г. ищецът е поискал освобождаване от заеманата от него длъжност.

Въз основа на показанията на свидетелката Л. Г., сестра на С. Г., едноличен собственик на капитала и управител на „С. Г. О.“ ЕООД, е прието за установено, че ищецът бил назначен с договор като директор в ответното дружество от създаването му в началото на 2005 г. до 2021 г. Ищецът управлявал цялата дейност на фирмата в България. Дружеството притежава недвижими имоти в България - две промишлени сгради, терен към тях, както и процесната къща в [населено място]. Къщата е закупена 2006 г., с пари на дружеството и за дружеството.

През годините след закупуването на имота, къщата се е ползвала от С. Г., когато е идвал в България във връзка с дейността на дружеството. В къщата са идвали и отсядали клиенти на фирмата, родителите на свидетелката, самата свидетелка и нейна приятелка. Когато нямало много работа във фирмата, брат й С. Г. възлагал на ищеца да ремонтира къщата. Възлагането било устно, по телефона. Всичките необходими материали за къщата били закупувани от фирмата и с пари на фирмата, като самата тя е виждала фактури за такива материали. За ремонтните дейности са ползвани работници от фирмата, когато фирмата не е работела, като 2 ищецът уговарял работниците за това, тъй като С. Г. не говори български. Дружеството заплащало на работниците, тъй като те са били работници към фирмата. През 2007 г първо била сменена дограмата, защото фирмата я произвежда. През 2008 г. била изградена изцяло нова вътрешна баня - плочки, бойлер, биде, всичко. Не си спомня точно, но предполага, че до 2010 г. - 2011 г. е била направена и санировката, видяла къщата преди и след измазването.

Цялата ограда е направена през 2021 г. Правени са пътеките в двора. Заявява, че за всички ремонтни дейности брат й С. Г., когато идвал в България, избирал в магазина плочки и материали и след това казвал на ищеца В. да отиде и да купи определените и харесани от него неща. Посочва, че е правена и нова шахта за мръсната вода. Боядисвани са и стени на стаите. В момента дружеството не ползва къщата, тъй като ищецът настоява, че къщата е негова. Обявили къщата за продажба. Миналата година А. и Г. отишли в имота с евентуален купувач, но на място установили, че патроните били сменени, след което подали жалба в полицията.

Според показанията на свидетеля А. Н. С., същият работи от 2022 г. в ответното дружество, като началник производство. Не познава ищеца В.. Видял го един път през декември 2022 г., когато ходил в имота задно с Г. Н. и клиент, който искал да купи имота. Г. имала пълномощно от собственика за продажба на имота. Имотът бил ограден, със заключена с катинар порта и вързана с тел двойна порта. Размотали телта и влезли през двойната порта в двора, след което отишли в къщата. Г. се легитимирала с пълномощно, но ищецът казал, че имотът не е на фирмата и нямат право да влизат. Обадили се на собственика на ответното дружество и той бил учуден, казал им да подадат жалба в полицията и да сменят патрона на къщата. Същият ден подали жалба, върнали се с полицаите и сменили патрона на вратата на къщата. Леглото в къщата не било оправено, имало зарядно устройство на нощното шкафче, хладилникът бил включен и в него имало торта. В пералнята имало дрехи. По-късно през февруари 2023 г. отново посетили имота по искане на С. Г., като целта била да снимат намиращите се в къщата вещи, за да види С. Г. дали нещо му липсва. При това посещение отключили с ключа от сменения патрон. Свидетелят снимал всичко, отварял гардеробите и чекмеджетата. С. Г. видял снимките и казал, че има негови дрехи. Разпознал си вещите и не споменал нещо да му липсва. По-късно отново посетили имота по молба на С. Г., за да потърсят намиращ се в него документ, но не успели да влязат в двора, тъй като имало катинар и на голямата порта. През лятото на 2023 г., след градушка, отново отишли до имота, за да видят дали има поражения от градушката. Този път не са правили опити да влизат в къщата, тъй като все още имало катинари на портите, но видели от улицата, че имало дупка на покрива. Свидетелят знае, че през януари-февруари 2022 г. са правени някакви ремонти в къщата, боядисвани са и стени.

Представена е фактура № [ЕГН] от 19.01.2024 г., издадена от “В и К Видин” ЕООД на „Г. В.

С.“ ЕООД, на обща стойност 1037.12 лв., за потребена вода за периода от 02.09.2022 г до 03.01.2024 г., от която е видно, че част от сумата по фактурата е за консумираната вода в цех за PVC - дограма, а останалата част е за консумирана вода в спорния имот - жилищната сграда. Стойността на фактурата е заплатена от ответното дружество с платежно нареждане на 01.02.2024 г.

3

Съдът е кредитирал показанията на посочените по-горе свидетели на ответното дружество, тъй като са непротиворечиви и съответни на събраните по делото доказателства.

По същите съображения е кредитирал и показанията на свидетелите на ищците в частта им, с която са изложени относими към спора факти, а именно: че ищецът поддържал и стопанисвал процесния имот и ползвал къщата със съпругата си и децата си от около 20 години; С. Г. и други лица също са пребивавали в имота; ищецът организирал ремонт на къщата (ремонт на покрива на къщата, смяна на дограма, полагане на гипсокартон на таваните, ремонт на стените, ремонт на банята, включващ и зазиждане на врата, изкопаване на канал и връзване към нова септична яма, направа на колона за укрепване на къщата, смяна на ВиК и електрическата инсталации, полагане на ламинат и плочки); в ремонтните дейности участвали и други лица – приятели на ищеца, безвъзмездно. През 2006 г. ищецът купил съседен имот, отделен от процесния с ограда, която ищецът и съпругата му премахнали. Ремонтираната къща е едноетажна и се състои от кухня, спалня и баня. Около две години преди разпита на свидетелите била направена и нова ограда. Ремонтите и разходите за ток и вода се водили за фирмен разход и се издавала фактура на фирмата.

Когато отсядали в къщата, никой не идвал да им пречи, нямали конфликти. С. Г. първоначално нощувал в процесния имот, и в двете къщи, но впоследствие си купил апартамент в [населено място], близо до процесния имот. Ищецът през 2005 г. бил в чужбина, а след като се прибрал 2008 г.-2009 г. започнал работа в “Г.В.С” ЕООД, което дружество произвеждало дограма - правел дограма и се занимавал и с други фирмени дейности. В периода 2007 г. – 2010 г. свидетелят Р. Г., живеещ с дъщерята на ищеца – св. М.

П. на семейни начала, снабдявал ищеца с материали за електро и В и К инсталации, както и с други строителни материали - лепила, гипсокартон, мазилки за стените, бои и шпакловки.

Ищецът му давал парите, а той купувал материалите, защото имал фирма и ползвал отстъпки. Правена е нова външна мазилка, но не на цялата къща. Имотът се ползвал от ищеца, двете му дъщери и техни близки. Никой не е пречил на ищеца да посещава и ползва процесния имот.

Прието е, че в посочената част показанията на свидетелите на ищеца не противоречат на показанията на свидетелите на ответника. Не са кредитирани обаче показанията, дадени от ангажираните от страните свидетели в частта им съдържаща лични предположения, изводи и мнения на свидетелите за причините, довели до осъществяването или неосъществяването на даден факт, тъй като субективното отношение и изводите на свидетелите, направени след преценка на изложени от тях обстоятелства, не представляват осъществили се в обективната действителност факти.

По делото е прието заключение на комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза, установяваща извършените в периода 2007 г. – 2022 г. подобрения в процесния имот по вид и стойност.

От правна страна въззивният съд е приел, че не е доказано ищецът да е придобил собствеността върху процесния имот на заявеното придобивно основание – давност, тъй като същият е упражнявал фактическа власт върху чуждия имот, в периода 17. 05. 2006 т. – 2021 г., в качеството си на държател, а не на владелец. Бил е допуснат да ползва имота със 4 семейството си от собственика на същия. Стопанисвал е имота и е ремонтирал къщата от името и за сметка на собственика – ответното дружеството, по възлагане от управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството С. Г.. Между С. Г. и ищеца били изградени отношения на доверие и приятелство и на ищеца били предоставени широки правомощия с даденото му от Г. пълномощно, включително и да се разпорежда със сметки на дружеството и с наличните по сметките суми. Фактическа власт е упражнявал именно по силата на предоставената му власт да извършва неограничени фактически и правни действия от името и за сметка на дружеството. Прието е, че държането на имота се е превърнало във владение едва през февруари 2023 г., когато ищецът ограничил достъпа до имота на представител на собственика, демонстрирайки явно и недвусмислено, че държи имота за себе си. След като упражняваната фактическа власт представлява държане, а не владение по смисъла на чл. 68 ЗС, то презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима и упражняването й няма за последица придобиване на правото на собственост.