Определение № 3583 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3583 гр. София, 16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002901775 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Община Септември, чрез адв.П. В. И. от АК - Пловдив, срещу решение № 467/20.12.2024г. по възз.т.д.№ 424/2024г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено в обжалваните от касатора части решение № 35/29.03.2024г. по т.д.№ 152/2022г. на Окръжен съд - Пазарджик за осъждането му да заплати на „СИС Стийл“ ЕООД, гр. София, сумата 5000лв., частично от 9096лв.с ДДС, представляваща цена по фактура № 425/14.06.2021г., както и сумата 64 729.02лв. с ДДС, представляваща цена по фактура № 1027/26.07.2022г., двете фактури, издадени на основание Договор за възлагане на обществена поръчка № 62/12.05.2021г., с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в с.Ковачево – улица „23-а“ от т.123 до т.140, с дължина на трасето 182 метра, Община Септември“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по т.3 на чл.281 ГПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода, че изпълненото в отклонение от договорените условия и 1 неизпълнените дейности обуславят единствено намаляване на възнаграждението по договора, но не и за отказ за заплащането му. Изразява несъгласие с изводите за неоснователност на възражението, че е налице забавено и некачествено изпълнение, както и, че е приел работата, без да направи възражения. Оспорва констатацията, че улицата е въведена в експлоатация, както и правните изводи, че тя е годна за ползване по предназначение, съобразно договореното. Изтъква, че по делото са събрани безспорни доказателства, че недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното напълно негодно за ползване за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение. Поддържа, че в случая е безспорно доказано пълно договорно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, поради което не се дължи възнаграждение.

Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с оплаквания за кредитиране единствено на свидетелските показания на ищеца и, съответно - изцяло игнориране на показанията на свидетелите на ответника, за неизвършване на преценка на показанията на свидетеля С. М. при приложение на чл.172 ГПК, както и за несъобразяване едностранното изменение на договора от ищеца, с което са нарушени параметрите на обществената поръчка, и, че неизместването на стълба изцяло променя характеристиките на улицата и я прави негодна за ползване и напълно опасна. Искането е за касиране на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете. Претендира за присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на направените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е въведено основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК по следните въпроси.

1. Съществените недостатъци на престирания резултат, предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД?

2. Дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с протокол - акт образец 19 и констативен акт образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа, като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично 2 уговорено между страните?

3. Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат, предмет на изработката, когато изпълнените на място строително монтажни работи/СМР не отговарят на инвестиционния проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж, предвид императивни правни норми в ЗУТ, изискващи да е налице пълно съвпадение на предвидените СМР по разрешението за строеж и изпълнените на място СМР?

4. Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат, предмет на изработката, когато същият е изпълнен от изпълнителя в нарушение на императивните правни разпоредби на а/чл.163, ал.1 ЗУТ, б/чл.163, ал.3, т.1 ЗУТ, в/чл.163, ал.3 ЗУТ, г/чл.137, ал.3 ЗУТ и д/ чл.154, ал.5 ЗУТ ?

С писмен отговор насрещната страна, ищецът „СИС Стийл“ ЕООД, гр.София, чрез адв.Н. Р., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на жалбата. Претендира за присъждане на разноски. С допълнителна молба, вх.№ 20330/04.11.2025г., подадена преди датата на закритото заседание по делото, претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6650лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Производството е и по чл. 274, ал.3 ГПК, образувано по подадената от ищеца „СИС Стийл“ ЕООД, гр.София, чрез адв.Н. Р., частна касационна жалба срещу решение № 467/20.12.2024г. по възз.т.д.№ 424/2024г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено обжалваното от ищеца, постановено по чл.248 ГПК, определение № 197/06.06.2024г. по т.д.№ 152/2022г. на Окръжен съд - Пазарджик за оставяне без уважение искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Според ищеца решението в обжалваната от него част е неправилно, поради нарушение на метариалния и процесуалния закон и е необосновано. Искането е за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне, съобразно представения списък на разноските пред двете инстанции.

В приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

3

1. Дължат ли се разноски за въззивното производство при подадени въззивни жалби от ищеца и от ответника против първоинстанционното решение и при неговото потвърждаване изцяло от въззивната инстанция?

2. Дължат ли се разноски за един адвокат при писмен договор, служещ като разписка?

3. Дължат ли се разноски за един адвокат, когато е представена фактура?

4. Дължат ли се разноски за гориво при дело в друг съдебен район?

5. В случай, че се дължи присъждане на разноски в хипотезата на въпрос 1, то задължително ли се явява условието размерът на разноските за защита по собствената на страната въззивна жалба да е разграничен от размера на разноските за защита срещу въззивната жалба на другата страна?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът Община Септември, чрез адв.П. И., намира частната жалба за частично недопустима и частично неоснователна.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

По касационната жалба на ответника:

По делото е прието за признато и за ненуждаещо се от доказване, че между ищеца „СИС Стийл“ ЕООД, като изпълнител, и ответника Община Септември, като възложител, след проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки, е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 62/12.05.2021г., с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в с.Ковачево – улица „23-а“ от т.123 до т.140 с дължина на трасето 182 метра, Община Септември“, по който ответникът е възложил на ищеца да извърши, срещу възнаграждение, дейностите, предмет на обществената поръчка за обекта. Установено е, че договорените цени са съгласно количествено-стойностна сметка/КСС/, неразделна част от договора, Приложение № 4; Изпълнителят се е задължил да извърши СМР, съгласно утвърдените от възложителя изисквания на техническата спецификация, работния проект и съгласно офертата си; Срокът за изпълнение на СМР е 30 календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка с 4 протокол – образец 2а от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; Окончателното изпълнение на работата се удостоверява с подписан констативен акт – образец 15 за установяване на годността на приемане на строежа; Общата стойност на договора е 93 625.15лв. с ДДС, която включва цялостното извършване на работите, вкл. цената на вложените материали, оборудване, разходи за труд и доставки, механизаия, енергия, складиране и т.н.; Уговорено е възложителят да заплати цената в срок от 30 календарни дни след настъпване кумулативно на подписване на констативен акт - образец 15 и издаване на фактура от изпълнителя; За извършени и подлежащи на разплащане е уговорена да се считат само тези видове работи, които са приети и отразени в съответния протокол за действително извършени; Изпълнителят отправя писмена покана до възложителя за приемане на извършената текуща работа и съставяне на съответния протокол; Възложителят има право да откаже приемане и заплащане на част или на цялото възнаграждение, ако изпълнителят се е отклонил от поръчката или работата му е с недостатъци, респ. – да поиска поправянето им без заплащане.

Установено е, че протокол - образец № 2а за откриване на строителната площадка и за определяне на строителна линия и ниво е подписан на 19.05.2021г., с оглед на което и, предвид уговореното, крайният срок за изпълнение по договора е до 18.06.2021г. включително. Издадена е от ищеца фактура № 425/14.06.2021г. на стойност 9096лв. с ДДС за извършена услуга с механизация( полагане на трошен камък ), съгласно протокол № 1/14.06.2021г., подписан едностранно от ищеца. На 16.07.2021г. е съставен протокол от комисия, назначена от Кмета на Община Септември, за проверка реално изпълнените на място работи, в който са отразени забележки по отделни позиции. Впоследствие, на 22.07.2021г., е изготвен окончателен доклад от комисията, с който, предвид констатираното неизпълнение, е предложено на възложителя да откаже приемането на обекта. Ищецът е издал проформа фактура № 1027/26.07.2022г. на стойност 91 385.83лв. с ДДС за изпълнени СМР по договора и двустранна сметка № 1 за обекта, получена от ответника на 17.08.2022г. Във връзка с направено искане от изпълнителя за приемане на изработеното по договора, възложителят е поискал съгласуване на сроковете за отстраняване на описаните некачествено изпълнени работи. В отговор на запитване от изпълнителя дали е подписан констативен акт - образец 15, 5 евентуално - да бъде изпратен, с писмено становище от 21.04.2022г., което е получено от изпълнителя, възложителят е заявил, че, предвид посочените некачествено изпълнени работи и несъответствия на изпълненото с договорните условия, е невъзможно подписването на акт - образец № 15 за установяване годността за приемане на обекта.

За да уважи изцяло предявената частична претенция за стойността на СМР, непредвидени в договора, по фактура № 425/14.06.2021г., първоинстанционният съд е изложил съображения, че, ако в хода на изпълнение на договора за обществена поръчка се установи необходимост от коригиране, съгласно чл.260 ЗЗД, на инвестиционния проект, за изпълнение на който е сключен договорът, то не е налице отклонение от параметрите на обществената поръчка и, доколкото извършените допълнителни СМР се явяват необходими за изпълнение на коригирания проект, те следва да се вземат предвид като извършени в изпълнение на договора и да бъдат заплатени по уговорените в договора единични цени. В конкретния случай е приел за установено въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително заключението на СТЕ с вещо лице инж.П. ( в частта, че обектът е изпълнен с качество, без дефекти, годно да се ползва по предназначение и ползващо се в момента), че промяна в предвижданията на техническия проект относно предвиденото в него нивелетно фрезоване е наложено от изначалната невъзможност за изпълнение на проекта, поради несъответствието му с установената на място липса на асфалт, за което обстоятелство възложителят е бил своевременно уведомен, съгласно чл.260, ал.1 ЗЗД. Намерил е, че е доказана и е налице хипотезата, в която извършените допълнителни дейности се явяват нужни за изпълнение на проекта. По тези съображения е направен извод, че те подлежат на заплащане от ответника на договорно основание.