Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 16.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 163/2023
Вид
Решение № 224
Подписан
16.05.2024
Състав
Галина Чавдарова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.141, ал.6 · Търговски закон
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.620, ал.5 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.а Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.ова като разгледа докладваното от Г.а Чавдарова Търговско дело №

20233100900163 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ ООД /н/, ЕИК 103581686, със седалище и адрес на управление гр.Дулово, ***, действащо чрез синдик И.Т., с която при условията на обективно и субективно съединяване са предявени против В. БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203145316, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Девня №9, вх.Б, ет.4, ап.35, представлявано от Г. И.ов Д., искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, а в евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, ул.Цар Освободител 9-Б, представляващ МАГАЗИН, самостоятелен обект с идентификатор *** , в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ***, на две нива със застроена площ на първият етаж от 124.04 кв. м. и сутерена от 18.94 кв. м., при граници : на първо нИ.: на същия етаж: няма, под обекта- няма; над обекта - няма и граници на второ нИ.: на същия етаж *** и ***; под обекта-няма и над обекта: ***, обективиран в нотариален акт №90, том II, рег.№2913, дело №317/2014г. на Н-с В.П., peг.№205, вписан в Служба по вписванията- Варна като акт №100, том XLIX, дело №10220/14г., дв. вх. рег.№18969 от 27.08.2014г., и договор за продажба на недвижим имот, намиращ се в гр.Варна, ул. „Цар Освободител" 9-Б, представляващ АПАРТАМЕНТ, самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ***, на втори етаж с площ от 123кв.м., състоящ се от антре, хол, дневна, спалня, кухня, кухненски бокс, баня-тоалетна, баня, тоалетна и две тераси, при граници: на същия етаж - няма; под обекта - ***; над обекта: ***, обективиран в нотариален акт №91, том II, peг. №2914, дело №318/2014г. на Н-с В.П., peг. №205, вписан в Служба по вписванията-Варна като акт №98, том XLIX, дело №10218/14г., дв. вх. рег.№18970 от 27.08.2014г., поради липса на съгласие, а в евентуалност поради накърняване на добрите нрави, а в евентуалност иск с правно основание чл.40 ЗЗД за обявяване за недействителни на гореописаните договори като сключени във вреда на представлявания, както и е предявен против ЕУРО ЛЕКС ЕООД, ЕИК 103848370, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул."Христо 1

Смирненски" №23, ет.3, оф.4, представлявано от И. Ж. И.ов, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ ООД /н/ и ЕУРО ЛЕКС ЕООД, че последният не е собственик на следните недвижими имоти:

АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, находящ се в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Варна, ***-Б, по КККР на гр.Варна, представляващ самостоятелен обект в сградата с предназначение жилище, на едно нИ. с площ от 123 кв.м., състоящ се от антре, хол, дневна, спалня, кухня, кухненски бокс, баня-тоалетна, баня, тоалетна и две тераси, при граници по кадастрална карта: на същият етаж няма, под обекта-***; над обекта - ***, и

МАГАЗИН с идентификатор ***, находящ се в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в гр.Варна, ***-Б, ет. -1, съгласно по КККР на гр.Варна, с предназначение - за търговска дейност, на две нива, със застроена площ на първото нИ. от 18.94кв. и на второто нИ. от 124.04кв.м., при граници: на същият етаж:

***; ***; над обекта: ***; под обекта- няма.

В исковата молба се твърди, че с НА №19, том I, рег.№503, дело №19/01г. на Н-с В.Дякова, вписан в СлВ-Варна като акт №58, том VI, рег.№2058, дело №1310/01г., ищецът е закупил недв.имот, находящ се в гр.Варна, на ъгъла на *** и ул.Цар Освободител 9Б, представляващ магазин на две нива, с площ на първия етаж 124,04кв.м. и на сутерена 18,94кв.м., с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, а с НА №121, том 1, рег.№1627, дело №79/05г. на Н-с И.М., ищецът е закупил 67кв.м.и.ч. от дворно място, представляващо ПИ 19 в кв.722 по плана на гр.Варна, заедно със следния обект в построената в това място сграда, представляващ жилище-апартамент във вход 2, разположен на втори етаж, с площ от 123кв.м., с идентификатор ***, заедно с избено помещение с площ от 20 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата. Излага, че на 02.08.14г. и на 24.08.14г. по партидата на ищцовото дружество са заличени действителните управители Л.У. и Н.У. и е вписан като управител А.К.. Сочи, че било образувано т.д.№1696/14г. на ВОС по чл.29 ЗТР, като преди приключване на делото А.К. инициирал производство по несъстоятелност по т.д.№18/16г. на СОС и дружеството било обявено в несъстоятелност. Излага, че на 27.08.14г. А.К. извършил продажба на гореописаните недв.имоти, като с НА №90, том II, рег.№2913, дело №317/2014г. на Н-с В.П., peг.№205, вписан в Служба по вписванията- Варна като акт №100, том XLIX, дело №10220/14г., дв. вх. рег.№18969 от 27.08.2014г., продал на отв.

В.

БЪЛГАРИЯ

ЕООД недв.имот-магазин с идентификатор

***, за сумата от 9000лв, а с Нотариален акт №91, том II, peг. №2914, дело №318/2014г. на Н-с В.П., peг. №205, вписан в Служба по вписванията-Варна като акт №98, том XLIX, дело №10218/14г., дв. вх. рег.№18970 от 27.08.2014г., продал на отв.

В.

БЪЛГАРИЯ

ЕООД недв.имот-апартамент с идентификатор

***, за сумата от 9000лв. Твърди, че тези договори за продажба са нищожни като сключени при липса на съгласие и в протИ.речие с добрите нрави. Излага, че вписаният като управител А.К. не бил действителния управител и представляващ и не можел да формира воля за сметка на дружеството за продажба на имотите му, т.е. липсвало съгласие за продажба, като волята на дружеството се формирала от неговите органи, а със съдебно решение било установено, че вписването като управител на А.К. било вписване на несъществуващо обстоятелство. Твърди, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като даденото от ищеца значително надхвърляло полученото като продажна цена за всеки от недв.имоти. Излага, че цената на придобИ.е от 9000лв не била еквивалентна на пазарната стойност на придобитите имоти, като практически представлявала липса на престация.

Сочи, че данъчната оценка на имотите към момента на сделката била 229293,20лв, или 12 пъти по-висока от продажната цена, а разликата с пазарната стойност била над 20 пъти, от където следвал извод за нееквивалентност на престациите. Твърди, че продажбите са недействителни като сключени във вреда на дружеството- продавач, тъй като А.К. е 2 сключил договора както за продавача, така и за купувача, поради което и същият е знаел, че договаря във вреда на дружеството продавач, тъй като купувачът е получил имущество на 20 пъти по-голяма стойност. Договорената по-ниска продажна цена обективирала знанието на продавача и купувача, че действа недобросъвестно и във вреда на продавача, като нямало еквивалентност на престациите. Недобросъвестността при договарянето следвала и от установеното с решението по т.д.№1696/14г. на ВОС вписване на несъществуващо обстоятелство. Излага, че поради нищожност на договорите същите не са породили правни последици и не е настъпил вещно-транслативния ефект на прехвърляне на собствеността като отв.В. БЪЛГАРИЯ ЕООД не бил станал собственик. Твърди, че с НА №65, том LII, дело №10847/10.09.14г. отв. В. БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез управителя А.К., продал на В. В.й процесните недв.имоти за сумата от 9000лв, а последният с НА №24, том V, per. №4911, дело №601/2022г. на Н-с Д.Б., peг №12 на НК, вписан като акт №163, том CXI, дело №25277/2022г., вх. рег. №41499 в Служба по вписванията - Варна, ги е продал на отв. ЕУРО ЛЕКС ЕООД. Твърди, че недв.имоти от момента на закупуването им от ищцовото дружество се владеят от него като имал правен интерес от предявяване на установ.иск. Излага, че поради липсата на вещно-прехвърлителен ефект в резултат на нищожността, евентуално недействителността на първата сделка, праводателите на втория ответник не са могли да му прехвърлят права, които нямат, и ответникът не е станал собственик на процесните имоти. С допълн.искова молба поддържа твърденията си за нищожност на процесните сделки, като счита, че след като двете страни по сделката се представляват като управител от А.К., то отв.В. БЪЛГАРИЯ ЕООД нямал качеството на трето добросъвестно лице. Поддържа, че е налице нееквивалентност на престациите, която практически представлявала липса на престация, отнесено към стойността на придобИ.ото имущество. С допълн.искова молба поддържа твърденията си, че поради нищожност на прехв.сделки между ищеца и втория ответник, третият ответник не е станал собственик, тъй като са му прехвърлени права, които неговият продавач не е притежавал. Оспорва твърдението, че В.В.й е бил добросъвестен владелец, че упражнявал владението върху имотите спокойно, непрекъснато, явно и несъмнено, и че станал собственик с изтичане на 5 годишна придобивна давност, както и че отв. ЕУРО ЛЕКС ЕООД е станал собственик чрез придобИ.е от собственик по давност. Оспорва протоколите за предаване на владението като неистински по съдържание и съставени за целите на процеса. Счита, че липсва упражняване на фактич.власт върху имотите и намерение да се държи като своя от В.В.й, като били правени опити за отнемане на владението от ищеца, упражнявано чрез негов представител. Излага, че В.В.й бил запознат с действията на А.К., поради което и не можело да се приеме, че осъществявал добросъвестно владение, както и че правата му на собственост се оспорвали, поради което и владението не било необезпокоявано и безспорно. В допълнение навежда доводи, че с оглед доверителните отношения между клиент и адвокат, ангажирането с проц.представителство на А.К. на едни и същи адвокати по предв.договор за продажба, обуславяло знание, че В.В.й не е придобил добросъвестно имотите.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът В. Б.

ЕООД, ЕИК 203145316, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Девня №9, вх.Б, ет.4, ап.35, представлявано от Г. И.ов Д., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице липса на съгласие при сключване на сделките, тъй като от 11.08.14г. до 06.11.17г. действията, извършени от А.К. валидно обвързвали представляваното лице. Излага доводи, че спрямо трети лица вписаният представител бил такъв от вписването до неговото заличаване, като заличаването прекратявало действието на вписването занапред. Счита, че към момента на сключване на сделките управителят е имал предст.власт и е изразявал валидно волята на дружеството, което обуславяло наличието на съгласие при сключването на сделките. Оспорва твърденията за липса на съгласие, обосновани с недобросъвестност на купувача, като излага, че при сключване на сделките А.К. не е направил свое волеизявление, а такова, принадлежащо на юридическите лица, поради което и съгласието било валидно изразено.

Счита, че нарушаването на принципите за еквивалентност на престациите при сключване на 3 двустранен договор не може да се квалифицира като протИ.речие с добрите нрави. Сочи, че процесните сделки са сключени между търговци в рамките на тяхната обичайна дейностпокупко-продажба на недв.имоти, като базирайки се на свободата на договаряне и полагайки грижата на добрия търговец, страните са определили адекватните според тях условия за сключване на сделките. Излага, че еквивалентността на престациите се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес, и тъй като в случая не била налице нулева престация и сделката е сключена между търговци в рамките на тяхната обичайна дейност, сделките били валидни и не накърнявали добрите нрави. Счита, че не е възможно прилагане по аналогия на правилото на чл.40 ЗЗД спрямо сделка, сключена от органен представител. С допълн.отговор поддържа възраженията си за валидност на сделките, като управителят на ищеца е имал предст.власт и е изразявал валидно волята на дружеството; процесните сделки били сключени между търговци и не била налице нулева престация по тях, поради което и не накърнявали добрите нрави.