Решение № 124 от 22.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ямбол, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря ж.ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20262330200254 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ковет 2025” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя К.И.К. чрез пълномощника адв. П. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 875441-F870530/23.02.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснат съществени нарушения на процесуалните и материалните правни норми, подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалния представител на жалбоподателя - адв. П. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата и моли съда за уважаването й. Представят се писмени бележки и се претендират направените разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юриск. И. оспорва жалбата, като представя писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на изложените доводи в жалбата. Претендира за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството жалбоподател стопанисвало ветеринарна амбулатория, находяща се в *** На 20.01.2026 г. в 12:50 часа свидетелят В. П. – инспектор по приходите в НАП извършил проверка в обекта, като след разпечатване на фискален бон № 0001171/20.01.2026 г. от фискалното устройство при извеждане на КЛЕН за 20.01.2026 г. е установено, че същият не съдържа точното наименование на заплатеното лекарство „Симпарика 20-40 кг.“.

Стоката е отразена в департамент „Лекарства“ на цена 14,80 евро. Установено е, че обектът предлага и други лекарства „Симпарика 10-20 кг.“, „Каниверм“ „Симпарика 40-60 кг.“ и други.

За констатациите при проверката на място бил съставен протокол за извършена проверка в обект, а впоследствие - на 06.02.2026 г. срещу дружеството в присъствието на неговия управител бил съставен АУАН № F870530 от същата дата за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

На 23.02.2026 г. въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу дружеството е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. П. и В. В., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства и прочетени на основание чл.283 от НПК в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, тъй като в него липсва коректно описание на съставомерни обстоятелства на нарушението и освен това, е налице неяснота относно приложения закон.

На първо място, при установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато съществено нарушение на установените в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи датата на извършване на нарушението. В случая в АУАН и в НП е посочена датата на установяването му – 20.01.2026 г. Датата на извършването му не е посочена ясно и еднозначно, а следва да се извлича по тълкувателен път, като се изхожда от датата на извеждане на КЛЕН-а за 20.01.2026 г. Некоректното посочване на този реквизит представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота по отношение времевите параметри на вмененото нарушение, препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и прави невъзможно съпоставянето на твърдяното деяние с действащото към момента на извършването му материално право.

На следващо място, налице е неяснота и по отношение основанието за налагане на 2 наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат.

Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието за налагане на наказанието.

Освен това, в акта и в НП липсват факти дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.

Всичко изложено налага извод, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на Административен съд - Ямбол, застъпена в Решения по КАНД № ***., КАНД № *** г., КАНД № *** г., КАНД № *** г., КАНД № *** г. и КАНД № *** г. и др.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 200 евро и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното и като взе предвид, че делото приключи в едно съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 875441-F870530/23.02.2026 г., издадено от 3

Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на КОВЕТ 2025 ООД, ЕИК: *** адрес: гр. *** представлявано от К.И.К. с ЕГН **********, Н.П.Н.К. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро (петстотин и петдесет евро) за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Ковет 2025” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата 150 евро, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4