Решение № 118 от 12.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Варна, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110107635 по описа за 2023 година

Ищцата Д.Т. твърди, че ответната страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД претендира от нея сумите от 14085.19лв. главница, 15346.17лв. законна лихва, 2507.81лв. неолихвяеми вземания и 402.53лв. разноски, като срещу ищцата има издаден изпълнителен лист за сумите от 14085.19лв. главница, 2747.76лв. договорна лихва за периода от 04.12.2009г. до 27.02.2012г., наказателна лихва 793.63лв. за периода от 04.12.2009г. до 27.02.2012г. За събиране на които суми е образувано ИД 20128380402766 на ЧСИ М. Б.. Ищцата счита, че задължението е погасено по давност, тъй като ответната страна не е предприела действия за събиране на вземането за срок по-дълъг от 5 години.

Моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че сумите от 14085.19лв. главница, 15346.17лв. законна лихва и 402.53лв. разноски всички присъдени по гр.д.№2733/2012г. на ВРС 20 състав не се дължат.

Ответната страна е оспорила предявения иск като твърди, че давността е прекъсвана с множество различни действия, поради което счита, че сумите продължават да се дължат.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните 1 доказателства от фактическа и правна страна приема следното:

По делото е приложено изп.д.№20128380402766 на ЧСИ М.Б. №838 с район на действие СГС от което се установява, че същото е образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД на 27.03.2012г. за събиране от настоящата ищца на сумите от 14 085.19лв. главница заедно със законната лихва от 29.02.2012г. до окончателното и изплащане, 2 747.76лв. договорна лихва за времето от 4.12.2009г. до 27.02.2012г., 793.63лв. наказателна лихва за времето от 4.12.2009г. до 27.02.2012г. и 402.53лв. разноски по делото за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№2733/2012г. на РС Варна. По делото заедно със сезиращата молба е представен и издаденият на 23.03.2012г. изп.л. за посочените суми. По посоченото изп.д. е събрана част от сумата в следствие на наложени запори. Съгласно представен по изпълнителното дело протокол от 28.01.2022г., ЧСИ е върнал на взискателя по делото оригинала на изп.л., който в последствие е представен на ЧСИ Л.С.

№895 с район на действие ОС Варна който на свой ред е образувал изп.д.

№20228950402347 за събиране на вече коментираните суми.

Изпълнителният лист по който е образувано изпълнителното дело описано по-горе е върнат на взискателя по негово искане и е използван за образуване на ново изпълнително дело №2347/2022г. на ЧСИ Л.С. №895 с район на действие ОС Варна, като това е станало на 26.10.2022г. Съгласно съдържанието на приложеното в копие ново изп.дело вземането по него вече е собственост на настоящия ответник и по делото не са събрани никакви суми или предприети действия които да водят като краен резултат засягане на имуществото на ищцата, а едва на 28.06.2023г., след завеждане на настоящото дело е направено искане за налагане на възбрана върху единствения установен като собствен имот на ищцата находящ се в с*** Твърдението на ищцата за наличие на изтекла погасителна давност за вземането безспорно представлява нов факт от съществено значение, тъй като е настъпил след постановяване на съдебния акт станал основание за издаване на изпълнителния лист и от друга страна е факт чието настъпване е предвидено от законодателя изрично като такова погасяващо задължението при позоваване на него от страна на длъжника.

Видно от извършените от ЧСИ вписвания в изпълнителния лист последния превод на суми за погасяване на задължението по него е извършено на 20.01.2017г. при това положение предвидената от закона петгодишна по чл.111 от ЗЗД е явява изтекла на 20.01.2022г., като тя не е прекъсната с факта на образуването на новото изп.д., тъй като това не е действие по прекъсване на погасителната давност което настъпва с извършването на валидни изпълнителни действия /Решение № 50094 от 2

16.11.2023 г. на ВКС по т.д.№770/2022г., Iт.о., ТК, докладчик съдията А. Х./.

Съдът намира, че за събиране на задължението последните реално използвани изпълнителни способи са изпратените запорни съобщения да банки през 2012г.

Съгласно тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/.

Воден от горното съставът намира, че настоящият ответник и неговият праводател по вземането не са предприели редовни изпълнителни действия спрямо ищцата за събиране по принудителен път на признато в тяхна полза вземане за сумите предмет на настоящото производство за период повече от 3 пет години поради което вземането им е погасено по давност и искът за приемане за установено, че сумите не се дължат следва да се уважи.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на РС Варна сумата от 1 193.36лв. държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата Д. А. Т.

ЕГН********** от с.*** и ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че ищцата не дължи на ответното дружество присъдените по ч.гр.д.№2733/2012г. на ВРС, 20 състав суми от 14085.19лв. главница, 15346.17лв. законна лихва и 402.53лв. разноски, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 1 193.36лв. държавна такса по спора.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4