Решение № 1493 от 14.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Плевен, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430103903 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.150 от СК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Й. И. Й., ЕГН **********, адрес: ***, като майка и законен представител на малолетните деца ***., ЕГН ********** и **** ЕГН **********, против М.

П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; адрес за призоваване по последното му местоживеене: ***, в която се твърди следното : с влязло в сила Решение №1638/29.10.2018г., постановено по гр.д. №2395/2018г. на ПлРС, 3-ти гр. състав, ответникът е осъден да заплаща издръжка на децата, както следва : на ***. - 140лв., а на ***. - 128лв. Ищцата твърди, че само тя полага грижи и издържа децата, като ответникът нито полага грижи за тях, нито я подпомага в отглеждането им по какъвто и да било начин, не поддържа контакти с тях. Ищцата твърди, че живее под наем и заплаща сумата от 60лв. – месечен наем. С оглед изтеклия период от време прави искане към съда да измени размера на дължимата от ответника издръжка за двете деца, като увеличи същата за всяко от децата на 400лв.

1

Претендира разноски по делото.

В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

В о.с.з. ищцата се явява, представлява се от адв.С.Г. и поддържа исковата молба.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предмета на делото.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим и частично основателен и доказан по отношение размера на претендирана издръжка за децата.

Не е спорно, че страните по делото са родители на малолетните деца ***, както и че издръжката, дължима до момента от ответника е в размер на 140лв. за по-голямото дете и в размер 128лв. за по-малкото дете, определена с влязло в сила на 03.01.2019год. съдебно решение. Това се установява и от приложеното в цялост гражданско дело №2395/2018год. по описа на ПлРС.

Не е спорно, че децата са ученици съответно в 5-ти и 1-ви клас.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че децата и майката живеят в с.Ставерци под наем, за което ищцата заплаща сумата от 60лв. месечно. Същата работи като „общ работник“ в ***, като общият размер на полученото от нея трудово възнаграждение за периода от м.ноември 2021год. до м.април 2022год. е в размер 5259,87лв., или същата получава месечно трудово възнаграждение в размер малко над минималната работна заплата за страната. Установява се също така, че майката полага грижи и за друго нейно дете на 14години, на което ответникът не е баща.

Установява се, че ищцата няма финансова помощ от свои най-близки роднини. Отскоро детето *** учи в гр.Д.Митрополия, като ежедневно пътува с междуселищен транспорт. По отношение двете деца се установява, че не посещават частни платени уроци и/или други форми на платено извънкласно обучение и занимание. Нямат специфични нужди от издръжка, извън обичайната. По отношение на ответника се установява, че същият няма регистрирани трудови договори в страната и не се осигурява. От показанията на свидетелката С.Й./сестра на ищцата/ се установява, че ответникът изобщо 2 не се интересува от това как живеят децата му, не поддържа контакт нито с тях, нито с майка им; не изпраща подаръци, не поддържат контакт в социална мрежа. От показанията на свидетелката се установява, че през м.февруари 2022год. ответникът изпратил 100лв., като това било инцидентно и реално дължи издръжка още за 2018год. - 2019год. Твърди се, че ответникът работи в чужбина, макар доказателства за това да не са налице.

Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра на същия текст, която към настоящия момент е в размер 177,50лв.

Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Към настоящия момент издръжката е определена по силата на влязло в сила съдебно решение, като размерът й е съответно 140лв. и 128лв., т.е. много под минималния размер. Изминал е период от повече от 3 години от определянето на посочения по-горе размер издръжка. Ответникът е в трудоспособна и млада възраст/33години/ и за същия не са налице доказателства да дължи издръжка на други лица, освен на децата си ***; не са налице нито твърдения, нито доказателства да страда от заболявания, които да му пречат и /или да го затрудняват да полага труд.

Съдът, като взе предвид установените факти и обстоятелства по делото ; начина на живот на семейството на ищцата; обстоятелството, че ищцата полага грижи сама за три, ненавършили пълнолетие деца; обстоятелството, че живее в жилище под наем, разгледани във вр. с периода, през който издръжката не е била увеличавана, както и тоталната липса на грижа от страна на ответника към двете деца, приема, че следва да увеличи размера на дължимата издръжка, както следва : за детето *** - да увеличи същата от 140лв. – на 260лв., а за детето *** – да увеличи същата от 128лв. – на 220лв.

Или, общо увеличението следва да е в размер 212лв., а цялостната издръжка, която ответникът следва да заплаща на двете си деца, следва да е в размер 3

480лв. Този размер издръжка съдът приема, че е поносим като стойност за ответника, при все, че същият се съпоставя с минималния размер на работната заплата в страната. Не е ясно какви точно доходи като размер реализира ответникът, при все, ако получава същите в чужбина. Останалата издръжка, от която децата имат нужда, следва да се осигури от ищцата, като тяхна майка. За разликата до претендираните 400лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищцата претендира разноски и е представен списък на основание чл.80 от ГПК. В случая се претендира адвокатски хонорар, но видно от приложения по делото договор за правна помощ /л.28 от делото/ е, че уговореният хонорар не е заплатен. Посочен е краен срок за заплащане на сумата - 10.10.2022год., но не са представени доказателства това да е извършено. При това положение на ищцата не се дължат разноски.

При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер на издръжката за децата – 305,28лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с решение, постановено по гр.д. №2395/2018год. по описа на Плевенски районен съд, влязло в сила на 03.01.2019год., като ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете ***., ЕГН **********, чрез майката и законен представител Й. И. Й., ЕГН **********, адрес: ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА както следва : вместо по 140лв. – по 260лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2022год., до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 400лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с решение, постановено по гр.д. №2395/2018год. по описа на Плевенски 4 районен съд, влязло в сила на 03.01.2019год., като ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; адрес за призоваване: ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете **** ЕГН **********, чрез майката и законен представител Й. И. Й., ЕГН **********, адрес: ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА както следва : вместо по 128лв. – по 220лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2022год., до настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 400лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК М. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; адрес за призоваване: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 305,28лв.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 26.10.2022год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5