Решение № 4980 от 12.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4980 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330110482 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД (конституиран с Определение № 327/09.01.2024 г. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на заличения търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054) против Н. Р. М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 3664/19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 6365/2022 г. на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, както следва: 10 595, 33 лв. - главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 17367706 от 11.10.2019 г., предсрочно изискуем, сумата от 206, 67 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 05.07.2021 г . и сумата от 742, 15 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.07.2021 г. до 16.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.05.2022 г., до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало действително правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 17367706 от 11.10.2019 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от общо 12 000 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва и 1 застрахователна премия, на 96 равни месечни вноски – в срок до 05.10.2027 г., всяка в размер от 239, 37 лв. Твърди, че при сключване на договора е установено и задължение за заплащане на „Такса ангажимент“, която се заплаща при сключване на договора и се удържа от кредитора при усвояване на заемната сума. Сочи, че таксата ангажимент е платима еднократно и не е свързана с усвояването или управлението на кредита. Твърди, че сумата, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя чрез превеждането й по негова лична банкова сметка. Сочи, че в договора е предвидено задължение за заплащане на застрахователна премия. Твърди, че вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от Договора, считано от 05.07.2021 г., тъй като кредитополучателят е просрочил заплащането на две или повече месечни вноски. Твърди, че след осъществените частични плащания от страна на потребителя останала непогасена сумата от 10 595, 33 лв., от която сумата от 10 415, 33 лв. – получен от кредитополучателя финансов ресурс и сумата от 180 лв. – застрахователна премия. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н.

Р. М. е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Г. И.. Излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, като сочи, че е изпаднал в тежко финансово съС.ие и финансовата институция не е съобразила желанието му за разсрочване или рефинансиране на задълженията по кредита. Възразява срещу задълженията за присъждане на възнаградителна лихва и застрахователна премия, като незаконосъобразни. Сочи, че самият ищец допуска възможността за отхвърляне на иска, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост. Изразява съгласие за евентуално сключване на споразумение и разсрочване на задължението.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 3664/19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 6365/2022 г. на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, както следва: 10 595, 33 лв. главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 17367706 от 11.10.2019 г., предсрочно изискуем, сумата от 206, 67 лв.

- възнаградителна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 05.07.2021 г . и сумата от 742, 15 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.07.2021 г. до 16.04.2022 2 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.05.2022 г., до изплащане на вземането.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 17367706 от 11.10.2019, сключен между Н. Р. М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА – клон България, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 12 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 22 979, 52 лв. на 96 равни месечни погасителни вноски от по 239, 37 лв., с падеж на първата вноска на 05.11.2019 г. и на последната вноска – 05.08.2027 г.

Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент от 420 лв. и застрахователна премия за покупка на застраховка в размер от 4 320 лв. В договора е установен фиксиран годишен лихвен процент от 11, 95 % и годишен процент на разходите от 13, 83 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник. В Общите условия е установено, че длъжникът заплаща и такса ангажимент, която се заплаща към момента на усвояване на кредита и се удържа от общия размер на кредита.

В разпоредбите на Общите условия към договора за кредит е обективирано удостоверителното изявление на кредитополучателя – ответник, че е към момента на подписване на договора е получил заемната сума по банкова сметка. Общите условия са подписани на всяка страница от страна на потребителя, в този смисъл следва да се приеме, че изявлението за получаване на заемната сума, изхожда от лицето, сочено като негов автор – арг. чл. 180, ал.

3

1 ГПК, доколкото формалната доказателствена сила на този частен диспозитивен документ не е оспорена по отношение на авторството на изявлението в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Вземането е породено от сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки 4 следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.