Решение № 335 от 03.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Плевен, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20244430201027 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-3391000148/13.05.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, 2-ро РУ, с което на Б.А.М. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 16.04.2024 година в гр. Плевен, ул. „***“ до *** с посока на движение с. *** управлявал лек автомобил „***а“ с рег. № ***, собственост на А.Б.М. без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

В съдебно жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа изложеното в жалбата възражение за незаконосъобразност на обжалваното.

1

Ответната страна не се представвява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На 16.04.2024 година около 15:38 часа полицейските служители С. С. А. и Г. Р. Г. изпълнявали служебните си задължения, свързани с осъществяване контрол на автомобилния транспорт в гр. Плевен. Двамата се придвижвали със служебен автомобил по ул. „***“, когато забелязали, че водачът на управляваното пред тях МПС - лек автомобил „***а“ е без поставен обезопасителне колан по време на движение. Подали звуков сигнал и водачът на лекия амтомобил „***а“ – жалбоподателят М. спрял, като непосредствено преди това се пресегнал рязко и предприел действие по поставяне на обезопасителния колан. За констатираното нарушение, актосъставителят А. в присъствието на свидетеля Г. съставил против жалбоподателя Б. А. М. АУАН №1131176/16.04.2024 година, в който изложил отразената по-горе фактическа обстановка и като нарушена посочил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от НК.

Въз основа на така съставения АУАН, на 13.05.2024 година било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Б.А.М. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 16.04.2024 година в гр. Плевен нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът прие с доверие показанията на актосъставителя А. и свидетеля Г., като логични, убедителни и непротиворечиви досажно релевантните за делото факти. Посочените свидетели са очевидци на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, вниманието им е било насочено конкретно към спазване правилата по ЗДвП от водачите на моторни превозни средства с оглед изпълняваните от тях служебни функции, имали са добра видимост поради местоположението им и дневната светлина, а и не са налице основаниея да се приеме, че същите са предубедени и/или заинтересовани. Актосъставителят А. и свидетелят Г. категорично и недвусмислено твърдят, че жалбоподателят не е ползвал обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е бил оборудван автомобила и че след като забелязал полицейските служители рязко се пресегнал, за да постави същия, но в бързината не успял да го постави правилно. Свидетелят Г. излага свои непосредствени впечатления, според които, когато бил спрян за проверка, М. казал: „Ето аз сега съм с колан“. Показанията на 2 актосъставителя и свидетеля кореспондират изцяло с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение АУАН №1131176/16.04.2024 година, възражение от Б. А. М., писмо рег. № 339100-4759/26.06.2024г., ведно с придружаващите го заверено копие на заповед № 316з-2700/28.06.2024г. на Директора на ОДМВР-Плевен.

Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя обяснения, като съобрази, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, намери, че са неубедителни и са израз единствено на предприетата защитна теза. Съдът констатира, че в тяхна подкрепа са единствено показанията на свидетелката В.Р.М., която е пътувала на предна дясна седалка в управлявания от жалбоподателя лек автомобил и твърди, че когато полицейските служители спрели моторното превозно средство за извършване на проверка казали, че водачът (жалбподателят) е управлявал без поставен обезопасителен колан, но това не било така. Съдът не приема с доверие показанията на свидетелката М.а, като намира същите за необективни и повлияни от близката семейна връзка с жалбоподателя (съпруга/съпруг)

Липсата на кореспондентност между показанията на свидетелите А. и Г. от една страна и обясненията на жалбоподателя от друга, не могат да бъдат преодоляни и черз извършените очни ставки в хода на съдебоното следствие между Б. А. М. и С. С. А. и между Б. А. М. и Г. Р. Г., но поради изложеното по-горе фактическо обсъждане, съдът не възприема за обективни обясненията на жалбоподателя М..

При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Б.

А. М. е автор на нарушението по чл. 137А от НК. Приложимата санкционна разпоредба - чл.183, ал.4, т.7, пред. 1-во от ЗДвП предвижда санкция в размер на 50,00 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан. В случая административно-наказващият орган правилно е определил и наложил наказание на жалбоподателя, което съответства, както по вид, така и по резмер с предвиденото от законодателя.

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни по материя, място и степен орган по аргумент на приобщеното към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК заверено копие на заповед № 316з-2700/28.06.2024г. на Директора на ОДМВР-Плевен.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да предпоставят отмяна на обжалваното НП.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 24-3391-000148/13.05.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, 2-ро РУ следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

3

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 24-3391-000148/13.05.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, 2-ро РУ, с което на Б.А.М. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 16.04.2024 година в гр. Плевен, ул. „***“ до *** нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4